Решение № 547 от 29.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000503105 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 74 от 21.09.2024 г. по т. д. № 52/2024 г. по описа на Окръжен съд – Враца, съдът на основание чл. 432 във връзка с чл. 380 КЗ, във вр. с. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД е осъдил ЗК „Лев Инс: АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Т. Ц. Ю., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № **, ЕГН ********** сумата 8 000, 00 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от телесни повреди, причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.03.2024 г. около 20:15 часа на път III-101, в района на км 17+500 пред табелата за град Криводол, по вина на Д. Н. С., ЕГН: ********** – водач на застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Лупо”, с рег. № ********, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 16.04.2024 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД В ЧАСТТА за разликата над сумата 8 000, 00 лв. до пълния претендиран размер от 60 000,00 лв., като неоснователен.

Предвид отхвърлената част на предявения иск и на основание чл.

1

78, ал. 3 от ГПК, съдът е осъдил ищеца Т. Ц. Ю., ЕГН: **********, с адрес град ***, ул. „***” № **, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А, представлявано от В. И., М. Д. и П. Д. – изпълнителни директори, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски по съразмерност в размер 1 213, 33 лв. за адвокатско възнаграждение и за възнаграждения на вещите лица по изпълнените експертизи.

С решението и на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 във връзка с чл.

36, ал. 2 от ЗА е осъдил ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А, представлявано от В. И., М. Д. и П. Д. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Н. Д., ЕГН ********** – ШАК, с адрес на кантората гр. София, пл. "Позитано", № 2, сумата 1 236, 00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на Т. Ц. Ю., ЕГН: ********** - ищец по т.д. № 52/2024г. на Окръжен съд - Враца, съразмерно с уважената част на иска за неимуществени вреди. Ответникът е осъден също и да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр.

Враца сумата 53,33 лв. разноски за възнаграждение на вещите лица по изготвените експертизи и сумата 320, 00 лева държавна такса, съразмерно на уважената част от иска за неимуществени вреди, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца Т. Ц. Ю., ЕГН: ********** , който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в ЧАСТТА, с която Окръжен съд – Враца е отхвърлил главната искова претенция за разликата над 8 000 лева до 20 000 лева. В останалата си част до общо претендирания размер от 60 000 лева ищецът не е подал жалба, съответно в тази си част първоинстанционното съдебно решение е влязло в сила. Наведени са възражения, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно и постановено в противоречие на материалния закон. По същество се релевира нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, доколкото определеното от първоинстанционния съд обезщетение и приложения от него принцип на справедливост не отразявал действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответствал на степента на търпените от ищцата вреди. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“, ЕИК 121130788, с който се оспорват твърденията, изложени във въззивната жалба на въззивника. Сочи се, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и постановено в съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика, определяща размера на обезщетенията за неимуществени вреди в сходни случаи поради което се прави искане същото да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на 2 правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Окръжен съд – Враца, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за частично правилно и обосновано. Окръжен съд – Враца правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за основателността на предявените искове, но неправилно е приложим императивната правна норма на чл. 52 ЗЗД.

От фактическа страна по делото не е спорно, а от доказателствената съвкупност се обосновава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирано в застрахователна полица

№

BG/22/123001407809, с начална дата на покритие 13.05.2023г. и валидна до 12.05.2024 г., сключена при ответното застрахователно дружество, с която се покрива отговорността на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел “Лупо”, с рег. № ******** - Д. Н. С., ЕГН: **********; настъпването на процесното ПТП на 22.03.2024 г.; предявена от ищеца пред застрахователя извънсъдебна претенция на 16.04.2024г. за изплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, въз основа на която в дружеството е образувана преписка по щета № 0000-1000-03-247325/16.04.2024 г. и неизплащане на претендираното застрахователно 3 обезщетение от застрахователя към момента на подаване на исковата молба, поради което, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с определението по чл.374 от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване тези обстоятелства.

Относно механизма на инцидента, по делото са представени и приети следните релевантни писмени доказателства: Протокола за оглед на местопроизшествие от 22.03.2024г. и Констативния протокол за ПТП с пострадали лица от 22.03.2024 г., от които по делото безспорно се установява настъпването на пътнотранспортно произшествие на 22.03.2024 г. около 20,00 часа на път III - 101 в района на км 17+500 пред табелата за град Криводол, причинено виновно от Д. Н. С., ЕГН: ********** - водач на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Лупо”, с рег. № ********, която е нарушила правилата за движение по пътищата, в резултат на което е причинила неимуществени вреди на ищеца Т. Ц. Ю., който е бил пътник на предна дясна седалка в автомобила.

Въз основа на горните писмени доказателства, по делото е допусната, изготвена Съдебно-автотехническа експертиза от която се установява механизма на процесното ПТП: На 22.03.2024 г. около 20,00 часа на път III101 (Враца - Криводол) на км 17+500, лек автомобил „Фолксваген Лупо“ с per. №******* движейки се в посока от гр. Криводол към гр. Враца със скорост от около 92 км/ч., се отклонява и навлиза в несрещното платно за движение, където се блъска в лек автомобил „Опел Астра“ с per. № ********, който се е движил в участъка на ПТП-то в посока от гр. Враца към гр. Криводол в полагащата му се лента за движение на ППС със скорост около 59 км/ч., вследствие на което пътника в лек автомобил „Фолксваген Лупо“ Т. Ц. Ю. е получил описаните в медицинските документи наранявания.“

Настоящият въззивен съд изцяло кредитира заключенията на Съдебноавтотехническата експертиза, която е компетентно изготвена, като не противоречи на останалите събрани по делото доказателства, а напротив – тя се основава на тях. Вещото лице е работило след като е възприело събраните по делото свидетелски показания и писмени документи, обсъдил е същите във връзка с притежаваните от него специални знания и при съобразяване на наличните деформации на процесния лек автомобил, като с това е дало обосновани заключения за механизма и техническата причина за случването на инцидента от 22.03.2024 г.

В тази връзка, единствения спорен въпрос по делото е концентриран около установяване на размера на неимуществените вреди, които са претърпени от страна на ищцата и са в пряка причинно – следствена връзка с инцидента.

Относно претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на инцидента от 22.03.2024 г. по делото е приета медицинска документация, въз основа на която, заедно с извършен личен преглед на ищеца, е приета като неоспорена от страните Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), установяваща, че в резултат на процесното ПТП на 22.03.2024 г. ищецът, 4 понастоящем въззивник, е получил следните увреждания: Счупване на лява ключица, което му е причинило трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник. Налице е причинно-следствена връзка между полученото от ищеца увреждане и процесното ПТП. Според заключението, лечението което е било проведено на пострадалия е било медикаментозно и консервативно, като няма медицински данни как е протекъл възстановителния период след изписване от болничното заведение. В резултат на посоченото счупване ищецът е търпял болки и страдания с интензитет характерен за този вид травми, които постепенно са отзвучавали по време на възстановителния период. Посоченото увреждане е довело до неудобства в ДЕЖ, свързани с функцията на горен ляв крайник по отношение на самообслужването. От заключението се установява също, че към момента ищеца търпи болки при определени условия, свързани с промяна на времето или физическо претоварване на горен ляв крайник.

Оздравителният период е от порядъка на 2-3 месеца. Не са налице усложнения в общото здравословно състояние на ищеца, вследствие претърпяното ПТП. В заключението е отразено също, че не може да се отговори по медицински път дали при настъпване на ПТП ищецът е бил с поставен обезопасителен колан, но дори и да е бил с такъв, същият не е имал никаква превантивна функция, имайки предвид механизма на ПТП, както и механизма на получаване на увреждането, а именно - страничен удар в лекия автомобил, в който се е возил и факта, че същият си е ударил лявото рамо в облегалката на водача на лекия автомобил, т.е. инерционните сили са действали настрани, а не напред. Във връзка с изготвяне на заключението, на 02.09.2024 г., на ищеца е извършен преглед от вещото лице д-р К.. Ищецът се оплаквал от болки при елевация, претоварване и промяна на времето. При прегледа е установено, че движенията в ляво рамо - б.о., че се чува хрущене и се опипва лека подутина във външния край на лява ключица. От направената рентгенография - състояние след счупване във външния сегмент на лява ключица. При изслушването на вещото лице в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, пояснило, че по принцип диагнозата "комоцио" (загубата на съзнанието) следва да бъде поставена освен по сведение от самия пострадал, и да се подкрепи и от определени оплаквания световъртеж, главоболие, гадене, повръщане, както и от инструментални изследвания, най-често направени със скенер (компютърен томограф), при които се проследяват изменения в самия мозъчен паренхим. В случая на пострадалия не са правени такива изследвания, за да бъде подкрепена поставената му диагноза "комоцио". За това, при липсата на тези доказателства, вещото лице не може да приеме, че съществува такава диагноза. Според вещото лице пострадалият е твърдял, че има загуба на съзнание, но в анамнезата не е отразено, че има главоболие, световъртеж, гадене и повръщане и не му е правено инструменталното изследване, т.е. поставената му диагноза „комоцио” не е подкрепена с никакви други доказателства.