Решение № 961 от 30.06.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2820/2021
- Вид
- Решение № 961
- Подписан
- 30.06.2022
- Състав
- Яна Вълдобрева, Мария Яначкова, Ралица Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 221, т. 5 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 961 гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Яна Вълдобрева
Членове:
Мария Яначкова
Ралица Димитрова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000502820 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 260533 от 25 януари 2021г. по гр. д. № 6216/2018г.
Софийски градски съд, ГО, 15 състав е осъдил на основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД Н. Д. Н., ЕГН ********** да заплати на „УстраХолдинг“ АД, ЕИК 000223245 сумата от 75 000 лв., - получена без основание, отразена в разходни касови ордери на ищцовото дружество:
№ 90 от 22.4.2008 год. – 25 000 лева, разходен касов ордер № 93 от 24.04.2008г. - 10 000 лева; разходен касов ордер № 136 от 17.6.2008 г. - 10 000 лева и разходен касов ордер № 92 от 21.5.2009 год. - 30 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума; отхвърлил възражение за прихващане на Н. Д. Н., ЕГН ********** срещу „Устра Холдинг“ АД, ЕИК 000223245 за сумата от 250000 лв. - насрещно вземане за неизплатени възнаграждения на Н.Н. като член на Съвета на директорите на ищцовото дружеството, за периода 1.1.2004 год. - 22.4.2014 год., до размера на по-малката от двете суми; осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Д. Н., ЕГН ********** да заплати на „Устра Холдинг“ АД, ЕИК 1
000223245 сумата от 6 861 лв. - държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото. С решение № 262314 от 6 април 2021г. по гр. д. № 6216/2018г. СГС, ГО, 15 състав е допълнил решението си, постановено по делото, като е присъдил законна лихва върху присъдените суми, считано от датата на подаване на исковата молба на 13.12.2017г. до 03.01.2008г.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ответника Н. Д. Н. срещу решението от 25.01.2021г. по гр. д. № 6216/2018г. на СГС, ГО, 15 състав с оплаквания, че е неправилно, концентрирани върху неправилна преценка на доказателствата, касаещи характера на правоотношенията между страните, - в тази връзка поддържа, че не е доказано, че ищецът му е предоставил процесните суми с 4 - те разходни касови ордери, - евентуално поради неуважаване на възражението му за прихващане, вкл. и поради нарушение на чл. 103, ал. 2 ЗЗД. Иска отмяна на обжалваното решение, евентуално частичната му отмяна след извършване на прихващане.
„Устра - Холдинг“ АД е оспорил въззивната жалба.
За да постанови решението, предмет на инстанционен контрол, СГС е приел, че по делото е установено, че ищецът е получил сумите в процесните РКО, въпреки поредността на полагане на името му и номерата и датата на два от ордерите. Доколкото ответникът не е доказал основание за получаването на сумите, съдът е приел, че те са получени без основание. СГС е счел възражението за прихващане за неоснователно – частично поради погасяване по давност на възнагражденията за член на Съвета на директорите, както и поради липса на решения за изплащане на такива възнаграждения за периода 2012 – 2014г.
Предявени са искове за връщане на даденото – на сумата в общ размер на 75 000 лв. (чл. 55, ал. 1 ЗЗД). Ищецът „Устра Холдинг“ АД поддържа, че сумите са дадени без основание – ответникът като изпълнителен член на СД сам е разпоредил предоставянето на сумите по четири РКО: № 90/22.04.2008г. – на сумата 25 000 лв.; № 93/24.04.2008г.
– на сумата 10 000 лв., № 136/17.06.2008г. – на сумата 10 000 лв. и № 92/21.05.2009г. – на сумата 30 000 лв., без основание за това и без да е отчетено, след покана, основание за задържането им (молба – уточнение 2 от 21.12.2017г. и от 28.05.2018г.).
В срока за отговор на исковата молба ответникът Н. Д. Н. е оспорил дължимостта на търсените суми – оспорил е получаването им с посочените от ищеца РКО, чиято истинност е оспорил, в това число положените в тях подписи; оспорил е и редовността на воденото от ищеца счетоводство. Ответникът е направил и евентуално възражение за прихващане със сумата 250 000 лв. – неплатени възнаграждения като член на СД на ищцовото дружество за периода 2004г. – 22.04.2014г.
Ищецът от своя страна е оспорил дължимостта на такова вземане, направил е и правопогасяващо възражение за давност по отношение на вземането .
Софийски апелативен съд в рамките на правомощията си на въззивна инстанция (чл. 269 ГПК; ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), като прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение, оплакванията в жалбата срещу неправилността му, относимите към тези оплаквания доказателства и доводите на ответника по жалбата, приема за установено следното:
Решението, предмет на инстанционен контрол, е валидно. То е и допустимо – разгледани са искове за връщане на даденото (чл. 55, ал. 1 ЗЗД), и въпреки че съдът се е произнесъл в диспозитива по приетото за неоснователно възражение за прихващане, в противоречие с междувременно постановеното ТР № 2 от 18.03.2022г. по тълк. дело № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС, това не се отразява на допустимостта му.
Решението е и правилно като резултат.
По съществото на спора с оглед оплакванията във въззивната жалба и насрещните доводи на ищеца:
От процесните РКО, в които ответникът фигурира като „получател“ на суми от ищцовото дружество, е удостоверено следното: съгласно РКО № 90/22.04.2008г. той е получил сумата 25 000 лв. с посочено основание “служебен аванс”;с РКО № 93/24.04.2008г. е получил сумата от 10 000 лв. - “служебен аванс”; с РКО № 136/17.06.2008г. е получил сумата от 10 000 лв. - “времена финансова помощ” и с РКО № 92/21.05.2009г. сумата от 30 000 лв. - “аванс”.
На 21.02.2017г. ответникът е получил нотариална покана за 3 представяне на отчет с първични счетоводни документи, евентуално за възстановяване на суми, получени с РКО, измежду които и процесните.
Ответникът е съставил отговор на поканата, в който е оспорил исканията, за който няма данни дали и кога е връчен на ищцовото дружество.
Съгласно заключението на съдебно-почерковата експертиза, изслушана по делото, подписите в графата “ръководител” и “получил сумата” в четирите процесни ордера са положени от Н. Д. Н.; не е установено заличаване, преправяне или дописване на цифри и букви.
От заключението на вещото лице – специалист в областта на техническото изследване на документи, е установено още, че поредността на попълване нa ордерите от 21.05.2009г. и 22.04.2008г., в частност поредността на полагане на подписа на Н.Н. и фактът дали е положен преди изписване на текста, не може да бъде установена; в РКО № 136/17.06.2008г. първо са изписани имената на Н. Д. Н., а след това номерът и датата на ордера, без да може да се установи последователността при нанасяне в графите „съставил“, „ръководител“, „броил сумата“ и “получил сумата”, тъй като липсват участъци на пресичане между тях. В РКО № 93/24.04.2008г. също първо са изписани имена Н. Д. Н., а след това номерът и датата на ордера, без да може да се определи хронологичната последователност при нанасяне на останалите ръкописни текстове и подписите в графите „съставил“, „ръководител“, „броил сумата“ и „получил сумата“, тъй като липсват участъци на пресичане между тях.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото, което съдът също възприема, е установено, че няма данни да са осчетоводени задължения към Н.Н. на “Устра Холдинг” АД за периода 2004-2017г. За периода от 01.01.2004г. - 31.12.2006г. ответникът е осигуряван от ищеца с осигурителен код 10 “Управление и контрол на търговски дружества” при деклариран осигурителен доход в общ размер 15 007,60 лв. За периода 01.01.2007г.-31.12.2014г. в НОИ няма данни ответникът дa е осигуряван от ищеца. Ответникът фигурира във фишове, съответно във ведомостите за работни заплати, както следва - за м.03.2004г., м.04.2004г., м.05.2004г. и м.06.2004г.; за м. 09.2005 г., м.10.2005г. и м.11.2005г., като срещу името му е положен подпис във 4 ведомостта. Фишовете за работна заплата не са подписани, като няма данни дали за периода 2004-2014г. ищецът е изплащал възнаграждение на членовете на СД. Според експерта процесните РКО, първични счетоводни документи, отговарят на изискванията на Закона за счетоводството (отм.) и са осчетоводени по дебита на сметка 422 подотчетни лица, аналитично по партида 001 на ответника, при хронологично записване на възникналите стопански операции и по кредита на сметка 501 – Каса, т.е. изплатени са на каса. Дебитното салдо по счетоводните сметки представлява вземане. Към 01.01.2010г. салдото по сметка 422 по партидата на Н.Н. е 75 000 лв., като след този период вземането нараства и възлиза на 267 793,00 лв. към 31.10.2018г.
Дружеството е водило двустранно счетоводство и е записвало възникналите стопански операции хронологично и в периода на възникване. Вещото лице е направило извод, че дружеството редовно е водило счетоводството си, като ищецът е отразил в годишните финансови отчети към 31.12.2008 г. вземане за 74 000 лв., а към 31.12.2009 г. - вземане за 979 000 лв. На вещото лице не е предоставена информация за разшифровка на вземанията по баланса и то не може да се каже с категоричност, дали посочените вземания се съдържат в посочените в баланса суми. Няма данни за погасяване на сумите.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Г. К. Н. - счетоводител в ищцовото дружество от 2007г.
Свидетелката е разказала, че в счетоводството на холдинга, което води и счетоводството на дъщерните дружества, се е случвало на изпълнителния директор, на председателя на СД (ответникът Н. бил председател на СД към 2008 – 2009г.), и на служители на ищцовото дружество да бъдат предоставяни суми в брой, като разплащанията в брой били извършвани от друга счетоводителка, вече пенсионер. Спесимен за разпореждане с банковите сметки имал само изпълнителният директор. Случвало се било Н. да получава пари в брой чрез подписване на РКО без да се уточнява за какво са парите, като разрешението за плащане го давал изпълнителният директор Х. устно на касиерката Г. С.. РКО се описвали в разходна книга, след което документите се обработвали от счетоводителите. Касиерът сам решавал какво основание да впише. Не е имало случай суми да се изплащат на Н.Н. без разрешение от г-н Х.. Ако получените суми не се 5 отчетат с разходни документи или не се върнат, се заприходявали в програмата като дължими от лицето. Показанията на свидетелката, дадени при разпита й, проведен на 07.02.2020г., че си спомня като счетоводител, че на датите от процесните РКО ответникът е получил парични средства, макар и да кореспондират на удостовереното в РКО, са недостоверни откъм периода, за който се отнасят, като се отчете и, че не се касае за единични случаи на получаване на парични средства от ответника, поради което при преценката на показанията по реда на чл.
172 ГПК, доколкото свидетелката като служител на ищеца е заинтересована от изхода на делото в негова полза, съдът не ги кредитира в тази част.
Не се спори, че на 09.02.2004 г. по фирмено дело № 53/1989 г. на ОС гр. Кърджали е вписано преобразуване на “Устра” АД чрез отделяне на пет нови ЕООД: “Устра Бетон” ООД, “Устра Комплект” ООД, “Устра Мостремонтстрой” ЕООД, “Устра Строй” ЕООД (с управител ответникът Н.; като това дружество – вписано с име „Устрой“ - е осигурител на ответника за периода от 2007г. – 2011г.; за 2012г. негови осигурители са “Устра Комплект” и “Устра Мостремонт“; през 2013г. – 2014г. „Устра комплект“ е негов осигурител, както и “Устра Мостремонт“ ) и “Устра Тур” ЕООД, като “Устра” АД е преименовано на “Устра Холдинг” АД, а от 21.01.2008г. председател на СД е ответникът Н. и изпълнителен директор В. Х., които заедно и поотделно представляват дружеството.
С решение по протокол № 1/12.02.2004г. от заседание на СД на ищцовото дружество е определено месечно възнаграждение за 2004г. на изпълнителен член на съвета на директорите в размер на 2 минимални работни заплати, и е предложено на ОС на акционерите да определи месечно възнаграждение на членовете на СД, на които не е възложено управлението на дружеството, в размер на 2 минимални работни заплати, като до приемането на решение същите да получават предложеното възнаграждение. От протокол № 15/25.06.2004г. от ОС на акционерите на ищцовото дружество се установява, че е взето решение възнаграждението за 2004г. на членовете на СД, на които няма да бъде възложено управлението, да се формира съгласно предложението, вписано в протокол № 1 от 12.02.2004г. С решение по протокол № 17/ 05.07.2006г. от ОС на акционерите на ищцовото дружество е взето 6 решение, освен за освобождаване на членовете на СД от отговорност за дейността им през 2005г., за 2006г. възнаграждението на членовете на СД, на които не е възложено управление на дружеството, да е съгласно допълнителни споразумения към сключените договори. С решение № 21/07.05.2009г. на ОС на акционерите на ищцовото дружество е взето решение за освобождаване на членовете на СД от отговорност за 2008г. и за определяне на възнаграждение за 2009г. на членовете на СД, на които няма да бъде възложено управлението, съгласно подписаните допълнителни споразумения към сключените договори. С протокол № 23/31.08.2010г. на ОС на акционерите на ищцовото дружество е взето решение за освобождаване на членовете на СД от отговорност за 2009г. и за определяне на възнаграждение за 2010г. на членовете на СД, на които няма да бъде възложено управлението, също съгласно подписаните допълнителни споразумения към сключените договори. С решение от 07.06.2011г. на ОС на акционерите на ищцовото дружество е взето решение за освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им през 2010г. С решение от 06.08.2012г. на ОС на акционерите на ищцовото дружество членовете на СД са освободени от отговорност за дейността им през 2011г. С решение от 24.07.2013г. на ОС на акционерите на ищцовото дружество членовете на СД са освободени от отговорност за дейността им през 2012г. С решение от 22.04.2014г. на ОС на акционерите на ищцовото дружество членовете на СД са освободени от отговорност за дейността им през 2013г. С решение от 26.06.2015г. на ОС на акционерите на ищцовото дружество членовете на СД са освободени от отговорност за дейността им през 2014г.