Решение № 3896 от 28.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3896 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100513296 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство „П.И.Б.“ АД срещу Решение № 11312 от 29.06.2023 г. по гр. д. № 37413/2022 г. по описа на СРС, 45 състав, с което са отхвърлени предявените от ищеца по реда на чл. 422 ГПК срещу П. Д. Н. положителни установителни искове с правно основание за признаване на установено в отношенията между страните, че П. Д. Н. дължи на „П.И.Б.“ АД, сумите за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.01.2021г. по ч.гр.д. № 64387/2020г. по описа на СРС, 45-ти състав, както следва: сумата в размер на 2000 лв., представляваща неизплатена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит по разплащателна сметка № 002СС-R006023/16.04.2014г., ведно със законната лихва от 18.11.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1820,27 лв. за периода от 19.05.2015 г. до 12.03.2020 г., наказателна лихва в размер на 284,78 лв. за периода от 08.06.2015 г. до 12.03.2020 г., непогасена договорна лихва в размер на 64,20 лв. за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., непогасена договорна лихва в размер на 187,44 лв. за периода от 14.05.2020г. до 10.11.2020г., законна лихва в размер на 3,89 лв. за периода от 11.11.2020г. до 17.11.2020г., такса в размер на 39 лв. за периода от 16.04.2014 г. до 18.11.2020 г., разноски за връчване на покана в размер на 60 лв. за периода от 27.10.2020 г. до 18.11.2020 г.

Жалбоподателят – „П.И.Б.“ АД счита, че решението е неправилно и необосновано. Поддържа се съдът неправилно да е приложил института на погасителната давност по отношение на претендираните вземания. Иска се отмяна на 1 атакувания акт и уважаване на исковете в цялост. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответника П. Д. Н., в който са изложени съображения за нейната неоснователност.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционният съд е бил сезиран по реда на чл. 422 ГПК от „П.И.Б.“ АД с установителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че П. Д. Н. дължи на ищеца, сумите за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.01.2021г. по ч.гр.д. № 64387/2020г. по описа на СРС, 45-ти състав, както следва: сумата в размер на 2000 лв., представляваща неизплатена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит по разплащателна сметка № 002СС-R006023/16.04.2014г., ведно със законната лихва от 18.11.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1820,27 лв. за периода от 19.05.2015 г. до 12.03.2020 г., наказателна лихва в размер на 284,78 лв. за периода от 08.06.2015 г. до 12.03.2020 г., непогасена договорна лихва в размер на 64,20 лв. за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., непогасена договорна лихва в размер на 187,44 лв. за периода от 14.05.2020г. до 10.11.2020г., законна лихва в размер на 3,89 лв. за периода от 11.11.2020г. до 17.11.2020г., такса в размер на 39,00 лв. за периода от 16.04.2014 г. до 18.11.2020 г., разноски за връчване на покана в размер на 60 лв. за периода от 27.10.2020 г. до 18.11.2020 г.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.

2 ГПК.

Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение в обжалваната част, настоящият въззивен състав намира следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че ищецът не е доказал обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост, на която той се позовава, с оглед на което е счел, че не е доказал изискуемост на претендираното главнично вземане.

Безспорно е във въззивното производство, а и от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото се установява, че на 16.04.2016 г. между страните е бил сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка 2

002СС-R006023/16.04.2014г., по силата на който ищецът приел да издаде на ответницата кредитна карта с разплащателна сметка /посочена в договора/ и предоставил на ответницата П. Н. банков кредит овърдрафт в размер на 2000 лв., с използване на всяка от картите, издадени към сметката на титуляра при условията и по реда, предвиден в Общите условия на Банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa /които не се спори, че са били приети от ответницата/, който кредитополучателят се е задължил да върне по договорения в общите условия и в договора начин. В чл. 3 от договора страните договорили, че срокът за ползване и погасяване на Кредитния лимит е до 16.04.2016г., като същият се подновява автоматично, при условията на т.19.1.1 от Общите условия, а именно срокът се удължава всеки път, за нов едногодишен срок, до момента на изричното прекратяване на договора по реда на т.19.2.1 от Общите условия: едностранно с отправено писмено предизвестие от титуляра, получено от банката тридесет дни преди изтичане на текущия срок на договора или с тридесет дневно предизвестие по всяко време на срока на договора; или едностранно от банката с 60 дневно писмено предизвестие до титуляра; без предизвестие, при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора, или на други основания, посочени в Общите условия.

В т.8 от договора страните договорили, че при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо, титулярът заплаща на Банката лихвен процент, коригиран с коефициент за пазарна среда в сегментни кредитни карти – БЛПкк в размер на 7,73% годишно, към момента на подписване на договора, като лихвата се начислява върху непогасените суми по всяка отделна транзакция за действителния брой дни, считано от датата на регистриране на операцията в картовата система на банката до датата на погасяването.Към датата на сключване на договора годишната лихва е в размер, както следва: БЛПкк плюс надбавка от 10,91 пункта-за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-транзакции или 7,73%+10,91=18,64% годишно, или БЛПкк плюс надбавка от 12,71 пункта – за всички останали дебитни салда по сметката или 7,73+12,71=13,44% годишно. В т.9 от договора страните договорили, че при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период, посочен в извлечението по картовата сметка на минималната погасителна вноска или надвишаване на текущия разполагаем кредитен лимит, кредитополучателят заплаща на банката наказателна лихва, съгласно Общите условия, както следва: за надвишен разполагаем кредитен лимит в размер на лихвата по т.8 от договора, плюс наказателна надбавка в размер на 10,02 пункта лихвен процент, а за просрочена минимална погасителна вноска – в размер на лихвата по т.8 от договора, плюс наказателна надбавка в размер на ½ от наказателната надбавка за надвишение на текущ разполагаем кредитен лимит.

Съгласно т. 7 от договора, за всички операции, изпълнени до размера на текущия разполагаем кредитен лимит, отчетени през един отчетен период, картодържателят има право на гратисен период със срок съгласно действащите ОУ на банката според вида на картата и само при условие, че до датата на падежа на бил погасил изцяло дебитното салдо по сметката, формирано до края на същия отчетен период. В т.8.1. от ОУ е прието, че гратисният период е със срок до 45 дни.

В т. 13, т.13.1 от договора е предвидено, че за ползването на кредитната карта и предоставения овърдрафт, кредитополучателят дължи на банката заплащането на такси и комисионни – според действащата Тарифа /неразделна част от договора/, като в случая същата възли на 39 лв. и се дължи от втората година от датата на издаването й.

В т.13.1 от Общите условия на Банката, последната има право да обяви 3 кредита за предсрочно изискуем след писмено уведомление до титуляра, в случай, че той не извърши което и да е плащане в срок по-дълъг от пет работни дни.

С покана, връчена на ответницата на 09.10.2020 г., ищецът я е уведомил, че е в неизпълнение на процесния договор, като я поканил в 7-дневен срок от получаването на поканата да погаси всички свои изискуеми задължения и я предупредил, че при бездействие ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство първоначална съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че в периода от 20.04.2014г. до 06.12.2016г г. ответницата многократно усвоявала суми, чийто общ размер (изчислен от съда) възлиза на 7613,84 лв., като са констатирани и погасявания в периода 21.05.2014 г. – 05.11.2016 г., чийто общ размер (изчислен от съда) възлиза на 3988,39 лв. Вещото лице е установило, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение П. Н. е имала непогасени задължения в размер на 4 459,58 лв., от които 2000 лв. главница, 1820,27 лв., договорна лихва за периода от 19.05.2015г. до 12.03.2020г., 284,78 лв. - наказателна лихва за периода от 19.05.2015г. до 12.03.2020г., 64,20 лв. - договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 187,44 лв. - договорна лихва за периода от 14.05.2020г. до 10.11.2020г., 3,89 лв. - мораторна лихва за периода от 11.11.2020г. до 17.11.2020г., 39 лв. – такси, дължими за периода от 16.04.2014г. до 18.11.2020 и 60 лв. – разноски за връчване на покана.

Единствените спорни между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани с началния момент на изискуемост на процесните вземания и дали те са погасени по давност с оглед своевременно релевираното от ответницата в писмения отговор на исковата молба възражение.

Сключеният между страните договор по своята правна същност представлява по дефиниция договор за револвиращ кредит, тъй като с договора страните са се съгласили в рамките на целия срок на действие на същия кредитополучателят да разполага с определена сума /кредитен лимит/ в случая - в размер до 2000 лв., която може да ползва многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на договора в пълен размер или частично. При тази разновидност на договора за кредит, за разлика от стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на договорения кредитен лимит се ползва многократно, като липсват отнапред установени в конкретен размер и падеж дължими вноски, на които да е разсрочено на части връщането на еднократно дадената в заем сума както е при стандартния договор за потребителски кредит. Овърдрафтът е краткосрочен кредит, който се ползва по разплащателна сметка на кредитополучателя и представлява допустимо от банката надвишаване над салдото по сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната сметка до разрешения лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като обикновено се погасява при всяко постъпление по разплащателната сметка.