Решение № 8046 от 05.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8046 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110136888 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът "Т.С." ЕАД извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият излага доводи, че съгласно тези ОУ, в периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. е доставил на ответниците топлинна енергия в имот, с адрес: гр. София, **********************, като купувачите не престирали насрещно и не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответниците не изпълнили задължението си да платят цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

1

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да осъди ответника К. Н. И. сумата 99,77 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: гр.

София, **********************, за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., сумата 13,74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 04.06.2024г., сумата 6,66 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., сумата 1,57 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 04.06.2024г.; ответника М. Н. П.- И.а сумата 897,96 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: гр. София, **********************, за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., сумата 123,70 лева- мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 15.09.2022 г. до 04.06.2024 г., сумата 59,92 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., сумата 14,13 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 04.06.2024г.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците К. Н. И. и М. Н. П. – И.а, чрез адв. К., са подали отговор на исковата молба. В отговора се релевират доводи, че след предявяването на настоящите искове, ответницата М. Н. П.- И.а е подписала извънсъдебно споразумение с ищеца, въз основа на което било уговорено разсрочено плащане на непогасените задължения за имота към дружеството. В тази връзка, сочат че падежът на търсените вземания не е настъпил, поради което същите са недължими.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения н.а. № 7/ 15.01.2009г., рег. № 533, дело № 5/ 2009г., Р. П. П. е придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 11, **************************

С н.а. № 106/ 13.02.2009г., т. I, рег. № 1806/ 2009г., дело № 91/ 2009г., в полза на Р. П. П. е учредено право на ползване върху 1/10 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 11, **************************

На 02.08.2002г. е скл. договор между етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост. с адрес: ******************** и "*****************" ООД, по силата на който етажните собственици са възложили извършването на услугата дялово разпределение в сградата на "*****************" ООД.

Видно от издадената от ищеца обща фактура

№ 1019326886/ 31.07.2022г. за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 340,20 лева. От представената обща фактура № 1026873305/ 31.07.2023г. се установява, че за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 664,31 лева.

На 07.10.2024г. между страните е скл. споразумение, по силата на което страните са 2 приели за установено в отношенията си, че отв. М. Н. П.- И.а дължи сумата 1290,15 лева, представляваща цена на топлинна енергия, съгласно обща фактура № **********/ 31.07.2024г. и за периода 01.05.2023г.- 30.08.2024г. Страните са постигнали съгласие изпълнението на задължението за плащане на посочената сума да бъде разсрочено на една вноска в размер на сумата 387,09 лева, платима авансово, на 07.10.2024г. и шест вноски, всяка в размер на сумата 150,51 лева, с падежи в периода 07.11.2024г.- 07.04.2025г.

Видно от представения фискален бон от 07.10.2024г., на 07.10.2024г. е платена сумата 387,09 лева. Като основание за плащане в представения документ е посочено споразумение.

Видно от представените платежни нареждания, на 06.12.2024г. отв. М. П.- И. е платила сумата 150,51 лева, с посочено основание за плащане сметка 2100118491, падеж 07.12.2024г., на 05.01.2025г.- сумата 150,51 лева, с посочено основание за плащане сметка 2100118491, падеж 07.01.2025г., на 04.02.2025г. е платена сумата 150,51 лева, с посочено основание за плащане сметка 2100118491, падеж 07.02.2025г., на 03.05.2025г.- сумата 150,51 лева, с основание за плащане- сметка 2199118491, с падеж 07.03.2025г.

Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза (СИЕ), дължимата от ответниците цена на топлинна енергия за периода 01.05.2021г.- 30.04.2023г.е в размер на сумата 997,73 лева. Обезщетението за забава върху посочената сума е в размер на сумата 137,50 лева. Цената на услугата дялово разпределение е в размер на сумата 66,58 лева, а на обезщетението за забава върху посочената сума- 15,70 лева. Извършените от ответниците плащания, съгласно представените платежни документи, са отнесени за погасяване на задължението, предмет на споразумението от 07.10.2024г. и не се отнасят до задълженията, предмет на настоящото дело. между страните не е скл. друго споразумение, освен това от 07.10.2024г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

В тежест на ответника е да докаже правопогасяващия отговорността му факт на изпълнение на задължението чрез плащане.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано 3 от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.

150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1. Конкретиката на случая сочи, че Р. П. П. е придобила правото на собственост чрез правна сделка- продажба. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договора. Установява се, че Р. П. П. е починала на 27.11.2023г. и е оставила наследници по закон низходящата от първа степен М. Н. П.И.а. Следователно ответницата М. Н. П.- И.а е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот. Пасивната материална легитимация на отв. К. Н. произтича от учреденото право на ползване.

В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия, респ. същият се явява пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното 4 предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2021г.- м.