Решение № 21769 от 28.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21769 гр. С., 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20241110149674 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ЗК „Л. И.“ АД срещу „Д. З." АД, с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск с правно основание чл.

411 КЗ.

Ищецът твърди, че на 20.06.2024 г., ЗК „Л. И.“ АД е депозиралo заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред СРС, срещу „Д.

З.“ АД. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което с разпореждане по ч. гр. д.№ 37673/2024г. на СРС, 178 състав, на заявителя е указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви иск за установяване на вземането си. С оглед на гореизложеното и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищцовото дружество предявява настоящия иск за това, че на 04.01.2021 г., около 17:15 часа, в гр. С., ж. к. „М. *“, по ул. „М.“ в близост до бл. *** водачът на автомобил „Х.“ с ДКН ******** при движение на заден ход с висока скорост, без да подсигури маневрата, не забелязал изчакващия го автомобил „А. **“ с ДКН ********, и виновно предизвиква ПТП, като му причинява имуществени вреди. За настъпилото пътно - транспортно произшествие е съставен двустранен протокол за ПТП от 04.01.2021г., в който е отразено, че водачите на превозните средства са постигнали съгласие относно вината за 1 настъпване на ПТП и тя се носи от водача на автомобил „Х.“ с ДКН ******** - виновен за настъпването на ПТП. Във връзка с настъпило застрахователно събитие пред ЗК „Л. И.“ АД е образувана щета № ****-****-**-****** по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № **************, със срок на валидност от 07.02.2020 г. до 06.02.2021 г. При извършения оглед на лек автомобил „А. **“ с ДКН ******** са констатирани щети. В съответствие с установените като вид и степен щети на собственика и съгласно сключеният имуществен застрахователен договор „Каско“, нанесените щети са оценени в размер на 3604,69 лв., като същата сума е изплатена на собственика на увредения автомобил с платежно нареждане № ************* от дата 25.03.2021 г. Към датата на събитието автомобил Х. с ДКН ******** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” при „Д. З.“ АД. След изплащане на застрахователното обезщетение на увредения автомобил ЗК „Л.

И.“ АД е предявила претенция срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност „Д. З.“ АД за сумата от 3619,69 лв. с включени 15 лв. ликвидационни разноски. Твърди, че „Д. З.“ АД с писмо вх. №**** от 09.06.2021 г е отказало да възстанови претендиралата сума в размер на 3619,69лева с включени в нея 15 лв. ликвидационни разноски. С настоящия иск се иска да бъде установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 3 619,69 лева (три хиляди шестстотин и деветнадесет лева и 69 стотинки), представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за щета № ****-****-**-****** по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № **************, по повод настъпило ПТП на 04.01.2021 г., около 17:15 часа, в гр. С. ж. к. „М. *“, по ул. „М.“ в близост до бл. ***, което ПТП е настъпило по вина на водача на автомобил „Х.“ с ДКН ********, и при което е увреден лек автомобил А. ** с ДКН ********, ведно със законна лихва за период от 20.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1 223,33 лева (хиляда двеста двадесет и три лева и 33 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 09.07.2021 г. до 20.06.2024 г ., за които суми е издадена заповед № 21166 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.07.2024 г. по частно гражданско дело № 37673 по описа на СРС за 2024 г. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е представил отговор на искова молба. Ответникът намира исковете за процесуално допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло както по основание, така и по 2 размер. Оспорва твърдения от ищцовото дружество механизъм на ПТП.

Твърди, че основната причина за реализиране на процесното ПТП е противоправното поведение на водача на лек автомобил „А. **“, който при извършване на маневра за излизане на път от крайпътна територия /гараж/, отнел предимството на правилно движещия се по този път лек автомобил „Х.

***“, в резултат на което е причинил сблъсък между двата автомобила и материалните щети по тях. По този начин, допускайки нарушение на правилото на чл. 37, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, водачът на лек автомобил „А. **“ е станал единствена причина за реализиране на ПТП. Сочи, че водачът на лек автомобил „Х.“ не е отговорен за причиняване на вредите.

При условията на евентуалност, прави възражение за преобладаващ принос на водача на лек автомобил „А. **“ за настъпване на вредоносния резултат.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между описаните от ищцовото дружество щети по лек автомобил „А. **” и механизма на ПТП.

Оспорва също така и размера на претендираното застрахователно обезщетение, като счита същия за значително завишен. Намира предявения иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията за мораторна лихва. Оспорва разноските на ищеца. Претендира присъждане на разноски в своя полза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.

235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна страна следното:

Видно от приетия по делото двустранен констативен протокол за ПТП на 04.01.2021 г., в 17:15 часа, в гр. С., ул. „М.“ е настъпило ПТП между лек автомобил „А. **“ с рег. № ******** и лек автомобил „Х. ***“ с рег. № ********. В протокола е вписано от водача на лек автомобил „Х.“, че карайки назад за излизане от улицата, ударил излизаща кола от гараж. Съставена е схема на ПТП, като е обозначена зоната на удара, както е видна и започналата от лек автомобил „А.“ маневра десен завой. Посочени са настъпилите щети за лек автомобил „А. **“ – предна броня и фар, а за лек автомобил „Х.“ – задна броня, заден ляв калник, две леви врати. Протоколът съдържа подпис на участниците в ПТП, без възражения. За водача на лек автомобил „А. **“ е в писано „не съм виновен“.

Обективираните в протокола обстоятелства се подкрепят от останалите 3 писмени доказателства, приложени към преписката за образувана щета № ****-****-**-******/1/. В уведомление за настъпило застрахователно събитие, подадено на 08.01.2021 г. от М. Н. М., е посочено, че при излизане от гараж, друг автомобил, движещ се назад, го ударил в предната лява част на автомобила, от което настъпили вреди – предна броня и ляв фар.

Относно обстоятелствата по настъпването на произшествието е разпитан свидетелят М. Н. М., който управлявал лек автомобил „А. **“ с рег. № ********, който установява, че при излизане от гараж, находящ се на ул. „А.

М." № **, спрял, за да се огледа, защото изходът на гаража първо стъпвал на тротоар и след това имало улица. В района имало магазини, детски учебен център, било натоварено, поради което се налагало да спре, за да се огледа, преди да направи остър завой на 90 градуса, за да се включи в движението.

Установява, че в момента, в който спрял за да се огледа, другата кола, движейки се назад с доста висока скорост, го ударила странично. Имало увреждане по управлявания от него автомобил по предна броня, преден ляв фар и калник. Установява, че гаражът е подземен, под кота 0, като към инцидента не е имало огледало, от което да се вижда движението по улицата.

За да има видимост трябвало да се покаже малко от самата врата на гаража.

При излизане се налагало малко да подаде предната част на колата върху продължението на тротоара и частично върху платното и при спиране се оглеждал за пешеходци и други автомобили. Установява, че при излизане от гаража предприел спиране. Другият шофьор, давайки назад, карал много близо до самата врата, а не към средата на платното, като поради бързата му скорост, нито той е имал възможност да спре, нито свидетелят да даде назад.

Улицата била много тясна, можело да се движим само един автомобил, имало паркирали коли, като си спомня, че имало знак „път без изход“. Останало му като впечатление високата скорост на другия автомобил. Водачът бил обърнат на дясно, а автомобил „А.“ бил от негово ляво. Съставили двустранен протокол, като подписът, положен в протокола, е негов. Не са имали спор относно случилото се. Установява, че произшествието настъпило при излизане от гараж, не е имало поставени знаци за предимство. Когато настъпил ударът, се намирал преди улицата и малка част от предницата на автомобила била на улицата. Било в момент, в който свидетелят се оглеждал за други коли и пешеходци, за да направи маневра и да се включи на пътя. Преди да навлезе частично в улицата, се огледал за пешеходци, след това навлязъл и пак спрял.

4

Самата маневра определя като много „остра“ и налагаща спиране. Първо се минавало през тротоара и след това се включвало в улицата. В момента, в който видял другия автомобил, той се движел с висока скорост към него.

Когато настъпило ПТП бил спрял автомобила. Прави преценка, че предните колела не са били на платното, а по продължението на тротоара, затова и щетите по колата са по предна лява страна – „зажулено“, а не странично.

Другият автомобил се движел много близо до бордюра и не се виждал. Заради по-високата скорост на другия автомобил, щетите по него били повече. При излизане от гаража не е имал видимост към тротоара и улицата, понеже гаражът е подземен и изходът е на изкачване, виждал се втори и трети етаж на блока отсреща.

По делото е разпитан свидетелят К. Т. Ф., който управлявал лек автомобил „Х.“. Спомня си, че при маневра назад, от гараж излязла в висока скорост друга кола марка „А.“, без въобще водачът да се огледа и настъпил удар между автомобилите при излизане. Улицата била тясна, без изход, спрял и предприел движение назад, за да излезе от улицата. Гледал през дясно рамо, а другия автомобил излязъл от лявата страна. Към цялата улица назад имал видимост, както гледал през дясно рамо, но не и от лявата страна, където бил другия автомобил. Не е могъл да го забележи, защото е бил изцяло обърнат да гледа назад през дясно рамо. ПТП станало на изхода при излизане от гараж. Пуснал аварийни и излизал на задна от улицата. Ударът настъпил между предна част на автомобил „А.“ и задна част на автомобил „Х.“. Съставили двустранен констативен протокол.

По делото е прието заключение по допусната съдебна автотехническа експертиза, съгласно което на 04.01.2021 г., около 17:51 часа в гр. С., ж. к. „М.

*“ от подземен гараж с вход/изход на ул. „М.“ излизал лек автомобил „А. ** А.“ с рег. № ********, който спрял, тъй като възприел от ляво приближаващ автомобил. Преди лек автомобил „А. ** А.“ да излезе от гаражната врата на подземния паркинг лек автомобил „Х.“ вече е предприел движение на заден ход по ул. „М.“ от зоната „без изход“ към вход/изход на гаража. Водачът на лек автомобил „Х.“ е имал пряка видимост назад към вече спрелия автомобил „А.

**“ през ляво странично огледало, но той е осъществявал визуален контрол назад, обърнат през дясно рамо, като по този начин не е имал пряка видимост към мястото, където е спрял лек автомобил „А.“. Съгласно заключението в момента, в който левият ъгъл на предна броня на лек автомобил „Х.“ задира 5 преден ляв ъгъл на предна броня на лек автомобил „А. **“, водачът на лек автомобил „Х.“ предприел аварийно спиране. Според заключението щетите по лек автомобил „А. **“ са били в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП. Действителната стойност на щетите към дата на ПТП вещото лице е определило в размер на 3673,94 лв. без корекционен коефициент, и 2068,52 лв. с отчитане на корекционне коефициент, а стойността на ликвидационните разноски – в размер на 15 лв.

Съгласно разясненията на вещото лице, дадени по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, водачът на автомобил „А.“, след изкачване на наклона от подземния гараж до преминаването на вертикалната каса на вратата, изхода на гаража, движейки се нагоре, а после хоризонтално, вече имал пряка видимост в ляво към лек автомобил „Х.“. Водачът не е имал видимост до момента, в който предната част на автомобил „А.“ стига изхода на гаража. В момента, в който той се показал предната част на автомобила е била изнесена на 2,30 м. и не е имало как да избегне удара. Водачът на излизащия от паркинга автомобил не е имал техническа възможност да избегне удара.