Решение № 117 от 27.10.2022, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Раднево, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20225520100458 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. чл. 225 КТ.

Производството е образувано по искова молба на Е. Б. И. срещу „Мини Марица-изток” ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. чл. 225 от КТ. Ищцата твърди, че е заемала по безсрочен трудов договор с ответното дружество длъжността „ръководител административен отдел секретариат и комуникации”. Твърди, че със заповед № 13 от 12.05.2022 г., връчена й на същия ден, било прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 от КТ. Твърди, че към момента на прекратяване на трудовия договор не съществувало обективно и реално основание за извършване на уволнението, тъй като сключения с изпълнителния директор договор за управление на предприятието не съдържал бизнес-задача с конкретни икономически показатели, които управляващият трябва да постигне в типичната за предприятието дейност по добив на въглища, нито бил обвързан с постигане на конкретни финансови резултати, тъй като при ответника липсвала бизнес-задача с икономически показатели. Твърди, че заеманата от нея длъжност и по длъжностна характеристика с оглед предмета на дейност на дружеството не може да се квалифицира като ръководна длъжност в предприятието съгласно разпоредбите на КТ. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител административен отдел секретариат и комуникации”, както и да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за оставане без работа поради уволнението, за период от 6 месеца – от 13.05.2022 г. до 13.11.2022 г.

1 в размер на 26556,24 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Мини Марица-изток” ЕАД, в който взема становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Не оспорва, че ищецът е заемал длъжността „ръководител административен отдел секретариат и комуникации” въз основа на трудов договор № 7 от 18.04.2019 г., който е прекратен на основание чл. 328, ал. 2 от КТ със заповед № 13 от 12.05.2022 г., връчена на същия ден, и при условията на чл. 220, ал. 1 КТ. Твърди, че фактическото основание за прекратяване на трудовия договор на ищцата било сключването на договор за управление № РД-ЛС-ММИ-52/07.02.2022 г., с който управлението на дружеството било възложено от 31.01.2022 г. на новоизбрания член на Съвета на директорите, и към който договор бил приложен бизнес-план. Твърди се, че договорът за изпълнение бил вписан на 31.01.2022 г. и от 01.02.2022 г. бил реално започнато изпълнението по договора за управление. Твърди, че с договора за управление било възложено изпълнение на бизнес-програмата на дружеството за 2022-2026 г., представляваща неразделна част от договора. Твърди, че с договора за възлагане на управлението било възложено постигането на конкретна стопанска задача, съдържаща конкретни икономически показатели с цел и очакван резултат. Излага подробни съображения за законосъобразността на едностранното прекратяване на трудовия договор, в това число и за ръководния характер на длъжността „ръководител административен отдел секретариат и комуникации”. Оспорва всички твърдения на ищеца относно незаконосъобразността на уволнението. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Съгласно установеното в чл. 328, ал. 2 КТ, освен в случаите по ал. 1, служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ и поради сключването на договор за управление на предприятието, като уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Основанието за прекратяване на безсрочния трудов договор по реда на чл. 328, ал. 2 КТ представлява безвиновно основание за уволнение на служителите. Основанието за уволнение в този случай е сключването на нов договор за управление с изпълнителния директор на дружеството. Необходимостта от прекратяване на трудовото правоотношение в този случай е в резултат на поставените задачи за успешно управление на стопанската дейност и изпълнението на определена бизнес програма от новия изпълнителен директор, който следва да подбере екипа, с който да работи. За да може да направи преценка на качествата на стария екип и да провери 2 тяхната способност да се справят с новите задачи, на новия изпълнителен директор е даден срок – 9 месеца от момента, в който е започнало изпълнение на договора. Това означава не само договорът за управление да е сключен, но и да е започнало неговото изпълнение, т.е. съответният изпълнителен директор да е вписан в търговският регистър и той да е пристъпил към реално изпълнение на своите задължения и упражняване на правата си по договора.

Основанието за уволнение е именно сключеният нов договор за управление, като преценката на новия изпълнителен директор кого да уволни е суверенна и не подлежи на съдебен контрол. При липса на договор за управление трудовите договори не могат да бъдат прекратени на това основание. Това основание се прилага само за уволнението на ограничен кръг от служители – „служители от ръководството на предприятието”. При липса на други указания, за изясняване на това понятие следва да се има предвид § 1, т. 3 от ДР на КТ, съгласно който „ръководство на предприятието ” е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление.

Установяването на законосъобразността на уволнението на това основание предполага доказване на фактическия състав, включващ сключен договор за управление, извършено уволнение в 9-месечния срок от започване изпълнение на договора на лице от ръководството на дружеството. Съдебната практика по приложението и приложимите критерии на уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ е константна и последователна.

С протоколно определение от 18.10.2022 г. е обявен за окончателен доклада по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцата е заемала длъжността „ръководител административен отдел секретариат и комуникации” при ответника въз основа на безсрочен трудов договор № 7 от 18.04.2019 г., който е прекратен на основание чл. 328, ал. 2 от КТ със заповед № 13 от 12.05.2022 г., връчена на ищцата на същия ден.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ с оглед безспорните и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, ищецът няма факти, които следва да докаже, а ответникът следва да докаже, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно – сключването на договор за възлагане управлението на дружеството, че заеманата от ищеца длъжност „ръководител, вътрешен одит” е ръководна по смисъла на §.1, т. 3 от ДР на КТ, както и че уволнението е извършено в срок от 9 месеца след започване изпълнението на договора за управление на предприятието.

По делото е представено и прието като писмено доказателство предизвестие /л.31/, с което ответното предприятие „Мини Марица – изток” ЕАД, чрез изпълнителния директор, на основание чл. 328, ал. 2 КТ е предизвестило ищеца Е. Б. И., че от деня, следващ деня на връчването й, ще бъде прекратен трудовия договор на ищцата за заеманата длъжност 3

„ръководител административен отдел – секретариат и комуникация”, поради сключване на договор № РД-ЛС-ММИ-52 от 07.02.2022 г. за възлагане управлението на „Мини Марица – изток” ЕАД, в сила от 31.01.2022 г., и приложена към него бизнес-програма за периода 2022-2026 г. Предизвестието е връчено лично на ищцата на 12.05.2022 г. едновременно с връчването на заповед № 13/12.05.2022 г., двата документа подписани от изпълнителния директор на ответното предприятие, с която на основание чл. 328, ал. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, считано от 13.05.2022 г., като е посочено на основание чл. 224, ал. 1 КТ да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 13 дни и на основание чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестието в размер на 1 БТВ за 30 работни дни. Поради това съдът намира за доказано, че трудовото правоотношение на ищцата, възникнало със сключването на трудов договор № 7/18.04.2019 г., последно изменен с допълнително споразумение № 67 от 07.02.2022 г., е прекратен едностранно с предизвестие от ответника, за което е издадена констатираща прекратяването и оспорена от ищеца заповед № 13/12.05.2022 г.

При така установеното прекратяване на трудовия договор на ищеца с оспорената заповед № 13/12.05.2022 г. , ответникът следва да докаже, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно – сключването на договор за възлагане управлението на дружеството и че уволнението е извършено в срок от 9 месеца след започване изпълнението на договора за управление на предприятието, както и че заеманата от ищцата длъжност „ръководител административен отдел – секретариат и комуникация” е ръководна по смисъла на §.1, т. 3 от ДР на КТ, На първо място следва да се посочи, че предизвестието и оспорената заповед са издадени от компетентното лице, носител на правото да прекратява трудовите договори с работниците и служителите в ответното дружество, а именно изпълнителният директор съгласно чл. 244, ал. 4 и ал. 7 ТЗ /служебно направена справка в търговския регистър по ЕИК на ответника съгласно чл. 11, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 6 ЗТР/.

По делото се установява от представения договор № РД-ЛС-ММИ-52 от 07.02.2022 г. за възлагане управлението на „Мини Марица – изток” ЕАД на изпълнителен член на съвета на директорите /част от поверителната информация по делото/, че същият съгласно т.ІІ, т. 2 влиза в сила от вписване в търговския регистър на решението на СД на „Мини Марица – изток” ЕАД за избор на довереника като изпълнителен директор. На 31.01.2022 г. с вписване № 20220131171840 е вписано в търговския регистър обстоятелството, че И.М.Ч. е представляващ дружеството, т.е. на 31.01.2022 г. е започнало изпълнението на договор № РД-ЛС-ММИ-52 от 07.02.2022 г. за възлагане управлението на „Мини Марица – изток” ЕАД на изпълнителен член на съвета на директорите и в законовия 9-месечен срок по чл. 328, ал. 2 КТ са връчени на ищеца предизвестието и заповед № 13/12.05.2022 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ.

4

Основният спорен въпрос, относим към първата предпоставка за законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, е свързан с това дали сключеният договор за управление съдържа конкретна бизнес задача по смисъла и за нуждите на чл. 328, ал. 2 КТ. В практиката на ВКС са приети правни разрешения, съгласно които всеки договор за управление трябва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която следва да предложи и изпълни по време на действие на договора. В тези правни разрешения се съдържа и разбирането, че възнаграждението на управителя на предприятието трябва да бъде обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата, той носи икономическа отговорност. С оглед на тези особености на договора за възлагане на управление и за постигане на зададените стопански цели на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което в негова полза е регламентирано и потестативното право по чл.