Решение № 140 от 01.10.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Русе, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Дочев при участието на секретаря Вероника Якимова в присъствието на прокурора Г. М. М. като разгледа докладваното от Пламен Дочев Административно наказателно дело № 20244500200265 по описа за 2024 година

Съдебното производство е по реда на чл.83а от ЗАНН , РРП е направила предложение за налагане на имуществена санкция на юридическото лице "В. 002“ ЕООД, представлявано от управителя В. Т. Р., в размер на 56528.

00 лева, представляваща имуществената облага, с която би се обогатило юридическото лице, в резултат на извършеното от управляващия и представляващ дружеството престъпление по чл.172б,ал.1,вр.чл.2,ал.2 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе поддържа внесеното предложение, като счита, че са налице всички законови предпоставки за ангажиране на обективната имуществена отговорност на юридическото лице .В подкрепа на становището си сочи, че юридическото лице е могло да се обогати в резултат на извършеното от управителя му престъпление по , чл.172б,ал.1,вр.чл.2,ал.2 от НК. което престъпно деяние фигурира в кръга на изрично упоменатите в чл.83а,ал.1 от ЗАНН. Пледира за уважаване на предложението за налагане на имуществена санкция на дружеството в размер на 56528лв лева, представляваща равностойността на стоките като оригинални,с предмет на престъплението, за което управляващият дружеството е осъден с влязъл в сила съдебен акт.

Юридическото лице , редовно уведомено чрез управителя , се представлява от адв Е.Т. от РАК.

1

РОС, след поотделна и съвкупна преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

В. Т. Р. бил управител и едноличен собственик на капитала в „В. 022“ ЕООД, ЕИК 205896991. Дружеството стопанисвало складово помещение, находящо се на ул.„****** в гр.Русе, в който се съхранявали и продавали стоки, носещи различни марки (“NIKE”, “ADIDAS” , „PUMA“, „GUCCI”), без съгласието на притежателите на изключителните права върху тези марки.

За горното била получена информация в ГПУ - Русе и на 13.05.2020г. разследващ полицай извършил оглед в складовото помещение, находящо се на ул.„****** в гр.Русе. По време на огледа се установило, че в магазина са изложени за продажба и се съхраняват в него спортни обувки (маратонки и гуменки) и чанти, носещи марките (“NIKE”, “ADIDAS” , „PUMA“, „GUCCI”).

Тези стоки били предадени на разследващ полицай с протокол за доброволно предаване от В. Т. Р..

След извършен оглед на приобщените по делото веществени доказателства било установено, че предмет на инкриминираното деяние били 307 чифта спортни обувки (маратонки и гуменки) и 5 бр. чанти, всички с марката “NIKE”; 214 чифта спортни обувки (маратонки) и 9 бр. чанти, всички с марката “ADIDAS”; 5 чифта спортни обувки (маратонки) с марката „GUCCI”;

57 чифта спортни обувки (маратонки) и 4 бр. чанти, всички с марката „PUMA“.

По време на разследването били изготвени патентно-техническа експертиза, съдебно ценова-икономическата експертиза и допълнителна съдебно-ценова икономическа експертиза.

В заключението на патентно-техническата експертиза било посочено, че е налице сходство между знаците, изобразени върху процесиите стоки (вещи), и знаците на горепосочените марки (“NIKE”, “ADIDAS” , „PUMA“, „GUCCI”), и идентичност между процесиите вещи и стоките, за които горепосочените марки са получили закрила. Сходството между сравняваните знаци се дължало на идентични и сходни основни и доминиращи словни и фигуративни елементи, включени в съставите им, на сходно общо впечатление, създавано от общи похвати на представяне на знаците.

Сходството можело да доведе до объркване на потребителя, което включвало възможността за свързване на изобразените върху процесиите вещи знаци с горепосочените търговски марки.

В заключението на назначените по делото съдебно ценовиикономически експертизи е посочено, че общата стойност на процесиите вещи 2 е 56 528 лева.

В хода на разследването В. Т. Р. бил привлечен като обвиняем за това, че на 13.05.2020г., в гр.Русе, обл. Русе, без съгласието на притежателите на изключителното право върху търговските марки за клас 25 по МКСУ / Международна класификация на стоките и услугите/, за “NIKE” „NIKE INNOVATE С. V“ - САЩ, за “ADIDAS” - „ADIDAS AG, DE“, Herzogenaurach Германия, за „PUMA“ - „PUMA SE DE“, Herzogenaurach- Германия, за „GUCCI” - „GUCCIO GUCCI S. P. А“- Италия, използвал в търговската си дейност без правно основание марките “NIKE”, “ADIDAS” , „PUMA“, „GUCCI”, като съхранявал с цел предлагането на стоките с този знак за продажба (по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от Закона за марките и географските означения- „предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели... „), а именно - 307 чифта спортни обувки (маратонки и гуменки) и 5 бр. чанти, всички с марката “NIKE”; 214 чифта спортни обувки (маратонки) и 9 бр. чанти, всички с марката “ADIDAS”; 5 чифта спортни обувки (маратонки) с марката „GUCCI”;

57 чифта спортни обувки (маратонки) и 4 бр. чанти, всички с марката „PUMA“, всичко на обща стойност 56528 лв., носещи посочените марки, обекти на това изключително право — престъпление по чл. 1726, ал.1 вр. чл.2, ал.2 от НК.

На 15.12.2023г. между представител на Районна прокуратура - Русе, обв.В. Т. Р. и защитника му било подписано споразумение за решаване на делото по досъдебно производство пр.пр.№2589/2020г. по описа на Районна прокуратура - Русе.

Горепосоченото споразумение било внесено в Районен съд - Русе, където било образувано НОХД №2341/2023г. по описа на съда. С определение №451 от 21.12.2023г. по НОХД №476/2022г. по описа на Районен съд - Русе, влязло в сила на 21.12.2023г., споразумението било одобрено и обв.В. Т. Р. бил признат за виновен в извършване на горепосоченото престъпление по чл.172б, ал.1 вр. чл.2, ал.2 от НК и му било наложено наказание“Пробация“ със следните пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 година и 6 месеца при периодичност за явяване и подписване на обвиняемия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година и 6 месеца, и наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът извлече от приложените към предложението писмени доказателства – протоколи от разпити на свидетели, експретно заключение, в това число определението на Районен съд-Русе по НОХД 2341/2023 г. за одобряване на споразумението, с което В.Р. е бил признат за виновен чл.172б,ал.1,вр.чл.2,ал.2 от НК. и съответно осъден за престъпление по , както и справката за актуално състояние на ТД.

При така установената фактология, при съобразяване и с разпоредбата на чл.413 от НПК относно задължителната сила на влязлата в сила присъда (в случая одобреното споразумение за решаване на делото, по аргумент от 3 чл.383,ал.1 от НПК), настоящият съд достигна до следните правни изводи:

Предложението на Районна прокуратура-Русе, за налагане на имуществена санкция на юридическото лице е допустимо, тъй като е подадено от надлежна страна, по предвидения в чл.83а,ал.1 ,т.1 от ЗАНН ред и отговаря на изискванията на чл.83,ал.2 и ал.3 от ЗАНН.

Предложението е и частично основателно поради наличие на установени в Глава четвърта от ЗАНН материалноправни и процесуалноправни предпоставки за неговото частично уважаване.

В конкретния случай дружеството, посочено от прокуратурата, може да бъде санкционирано по реда на чл.83а от ЗАНН. ТД е еднолично дружество с ограничена отговорност и по смисъла на чл.63,ал.3 от ТЗ е юридическо лице, следователно е годен субект за носене на имуществена санкция по чл.83а от ЗАНН.

Към датата на осъществяване на престъпното деяние – В.Р. е бил управител и представител на търговското дружество, т. е. към момента на извършване на престъплението е бил овластен да взема решения от името на юридическото лице и е представлявал същото. Поради това В.Р. има качеството на лице по смисъла на чл.83а,ал.1,т.1 и т.2 от ЗАНН, респ. овластен е да формира волята на юридическото лице и го представлява. Извършеното от него престъпление по чл.172б, ал.1, вр. чл.2,ал.2 от НК за което е бил признат за виновен и санкциониран с посоченото по-горе, влязло в сила на споразумение, а именно извършено престъпление по чл.172б, ал.1, вр. чл.2,ал.2 от НК което , е сред изброените в чл.83а от ЗАНН.

Въз основа на установения в наказателното дело от общ характер, респ. при проведеното досъдебно производство, механизъм на извършване на престъплението по чл.172б,ал.1,вр.чл.2,ал.2 от НК , настоящият съд прави извода, че е налице и последната предпоставка, посочена в чл.83,ал.1 от ЗАНН, а именно че управляваното от В.Р. дружество е могло да се обогати в резултат на извършеното от управителя му престъпление по чл.172б,ал.1 от НК, тъй като инкриминираните вещи били излагани и предлагани вкл. чрез ел.търговия от името на търговското дружество в търговски обект, стопанисван от същото търговско дружество , което в този период се е занимавало с търговия на обувки. Отчитайки разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, като евентуална облага от престъплението, извършено от управителя на търговското дружество, следва да се приема сумата, която дружеството би могло да получи при продажбата на всички инкриминирани вещи. Общата сума, която дружеството би могло да получи от продажбата на процесните вещи като имитации, е установена от заключението на изготвената по СИЕ и е 15835,89 лева.

По делото са доказани по безспорен начин връзката между извършителя на престъпното деяние В.Р. и юридическото лице , връзката 4 между извършеното престъпно деяние и евентуалното обогатяване на юридическото лице, както и безспорно е установен и размерът на имуществената облага, която би се получила от юридическото лице при продажба на процесните стоки.

Съобразно чл.83а,ал.1 от ЗАНН, имуществената санкция следва да се определи в размерите, предвидени в тази разпоредба. Понеже евентуалната облага е имуществена, нормата предвижда налагане на санкция до 1 000 000 лева, но не по-малко от равностойността на облагата. Предвид факта, че дружеството е могло да получи неправомерна облага в конкретно определен размер, съдът намира, че имуществената санкция следва да се определи в размер на 15835,89 лева. Поради това, съдът следва да наложи на юридическото лице , имуществена санкция в размер на 15835,89 лева, представляваща равностойността на имуществената облага, която би могла да бъде получена от юридическото лице в резултат на извършеното от .В.Р.., в качеството му на управляващ и представляващ юридическото лице престъпление по чл.172б,ал.1 от НК.

Следва да се отбележи, че дадената в Глава четвърта от ЗАНН уредба на имуществената отговорност на юридическите лица не указва на необходимост от изследване на обстоятелствата относно направените от дружеството разходи за закупуването на инкриминираните стоки и придобитото от последния при реализиране на същите на пазара, с какъвто аргумент прокуратурата, както и защитата наблягат на разбирането си за дължимия подход при определяне на стойностното изражение на облагата за юридическото лице. Редакцията на пар .1,т.3,б.“а“ от ДР на ЗАНН, дефинираща, че непряка облага е "придобитото в резултат на разпореждане с предмета на престъплението", налага извод, че при определяне равностойността на облагата законодателят не държи сметка за вложените за закупуването на стоките средства, нито предвижда тяхното приспадане, както се мотивира прокуратурата и съответно защитата. С други думи всичко, което търговецът би получил, ако продаде имитиращите оригиналите стоки, е с характер на облага от престъплението. В случая, предмет на престъплението, за което е осъден В.Р., в качеството му на управител, осъществявал покупко-продажба на стоки, имитиращи оригиналните, поради което РОС намира за правилно да определи равностойността на облагата съобразно изчисленията на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза в настоящото съдебно производство на стойността на тези стоки като имитация на оригиналните, без да се ангажира с допълнително изследване на разходите, направени от юридическото лице и вложените от същото средства за закупуването им .