Акт от 01.08.2023, Административен съд - Монтана

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 503/01.08.2023 г. гр. Монтана

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на 14.07.2023 година в състав:

Председател: СОНЯ КАМАРАШКА

Членове: МАРИЯ НИЦОВА

РЕНИ ЦВЕТАНОВА при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на Прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 450 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ управление, подадена чрез пълномощник юрисконсулт И.Й. против Решение № 102 от 06.04.2023 г., постановено по АНД № 14/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е отменено Наказателно постановление № BG20052022/4000/Р8-570 от 18.11.2022 г. на Директор НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София. С издаденото НП на К.М. е наложено административно наказание затова че управлява МПС, за което не е заплатена дължимата пътна такса.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят оспорва като необоснован направеният от въззивния съд извод за приложение на разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, във вр. чл. 9, ал. 2 от НК. Излагат се съображения, че районният съд не е взел предвид тежестта на извършеното нарушение и необосновано и неправилно е приел, че наложеното наказание е несправедливо, като е приел за маловажно нарушението, за което счита, че не са налице условията на чл. 28 от ЗАНН, респ. на чл. 9, ал. 2 от НК, с оглед това, че чл. 28, ал. 7 от 3AНН изрично предвижда, че разпоредбите на чл. 28, ал. 1 до ал. 6 от ЗАНН са неприложими, когато в закон е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП /Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г. в сила от 23.12.2021 г./ изключва приложението на чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП, каквото е настоящото, а именно нарушена е нормата на чл. 179, aл. 3а от Закона за движението по пътищата. Касаторът твърди, че констатациите, изложени в AУAH, са правилно отразени в издаденото НП, което съдържа всички задължителни реквизити.

Същото е издадено от компетентен орган, спазени са материалните законови разпоредби и не се установяват съществени процесуални нарушения при ангажиране на отговорността за извършеното нарушение. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено издаденото Наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът чрез надлежно упълномощения процесуален представител юрисконсулт К*** М*** , поддържа касационната жалба по доводи изложени в нея. Оспорва постъпилия отговор по същата. Моли за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издаденото НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, в случай че спорът бъде решен в полза на ответната страна.

Ответникът по касационната жалба К.Г.М., чрез надлежно упълномощения адвокат К.И.А. – Хасковска АК, в отговор по касационната жалба оспорва същата като неоснователна и доказана, като отрича наличието на касационните основания за отмяна на постановеното решение. Твърди недопустимост на касационната жалба, като подадена от нелегитимна страна, а именно юрк. Й., като счита че същата не попада в кръга на лицата по чл. 210, ал. 2 от АПК. Твърди редица пороци при издаване на АУАН и НП, оспорва авторството на извършеното административно нарушение като недоказано от АНО. Счита за правилни и законосъобразни доводите на съда, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, във връзка с чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс, тъй като нарушението е малозначително. Твърди, че правилно решаващият съд е откроил факта, че нарушението се явява отклонение от дължимото поведение в такъв размер, че обществената опасност е явно незначителна. Изтъква като друго важно обстоятелство, което съдът правилно е намерил за релевантно за прилагането на чл. 9, ал. 2 от НК, а именно качеството на жалбоподателя като водач на превозното средство. Именно в това си качество, счита, че същият няма отношение към заплащането на пътна такса, поради което неговите действия не съставляват основание за ангажиране на отговорността му. Излага съображения, че по административнонаказателната преписка липсват доказателства, които да удостоверят, че именно административнонаказаното лице е управлявало превозното средство на датата на нарушението, а това е в разрез с императивните правила по чл. 53 от ЗАНН за издаване на наказателно постановление, без да бъде установена по безспорен начин самоличността на извършителя и неговата вина. При това обстоятелство, твърди, че АНО е бил длъжен да прекрати адмииистрагннонаказателното производство, съгласно чл. 54, ал. 1, т. 3 от ЗАНН с мотивирана резолюция, а не да издава наказателно постановление. Излага мотиви, че самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото. Подобно на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, приложима субсидиарно по силата на чл.

84 от ЗАНН, издаденото НП не може да почива на предположения относно авторството на нарушението. Развива съображения, че по силата на чл. 14, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН, доказателствата и средствата за тяхното установяване не могаг да имат предварително определена сила, с оглед на което в съдебното производство, предвидената в чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП доказателствена сила на справката по чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, досежно отразените в нея данни, не може да има за последица, нито за отпадане на задължението на санкциониращия орган да установи и докаже извършването на твърдяното нарушение, нито възлагане в тежест на наказаното лице доказването, че не е допуснало вмененото му нарушение. Това се потвърждава и от текста на чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл.

103 oт НПК, съгласно който тежестта на доказване в административнонаказателното производство е на административнонаказващия орган. Моли касационната жалба да се остави без уважение и да бъде потвърдено въззивното решение. Претендира присъждане на разноски по делото. В с.з. ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана, дава мотивирано заключение, че жалбата е основателна, а атакуваното решение на РС – Монтана неправилно. Счита, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Изводът на районния съд, че нарушението е формално и осъществява само привидно признаците на извършено нарушение, т.е. че същото е малозначително, противоречи на приложимия материален закон. Предлага решението на Районен съд – Монтана да бъде отменено и да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания.

Районния съд приема, че на 20.05.2022 г. в 12:42 часа, в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт (ГПП) Оряхово-ферибот, пристига пътно превозно средство (ППС) с peг. № СЕ8680HP, марка и модел „ВОЛВО ФХ“, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от К.М.. След извършена проверка от страна на контролните органи е установено, че горепосоченото ППС, попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 16.05.2022 г., 13:50 часа, по път I-1, км 110+539, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Като място на нарушението е посочен път I-1, км 110+539, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението DF317020B8BC08A2E053021F160ABD2E, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 10211) - част от системата. За извършеното административно нарушение е съставен АУАН № BG20052022/4000/P8-570/20.05.2022 г. и е връчен на нарушителя на 20.05.2022 г., което е удостоверено с негов подпис. АУАН е съставен от гл. специалист/контрольор в отдел ПТРР, териториална дирекция „Митница Русе“ в присъствието на свидетел. На нарушителя е предоставена възможност да направи възражения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като такива не са вписани. Предоставена е и възможност да направи писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като такива са постъпили в национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ от представител на фирма „ЮВЕТРАНС“ ЕООД. С така подаденото възражение се твърди, че за движението, осъществено с ППС с peг. № СВ8680HP на процесната дата, са изпълнени надлежно задълженията за заплащане на съответната пътна такса и има закупена маршрутна карта. След извършена служебна проверка от страна на административнонаказващия орган е установено, че движението на превозното средство с peг. № СВ8680HP е отчетено в Електронната система за събиране на пътни такси като нарушение, тъй като за същото е била налице издадена маршрутна карта с идентификационен номер 22051685254820, валидна за датата и часа на нарушението, но същата не включва преминаване през сегмент номер **********, в границите на който се намира контролно устройство с идентификатор № 10211. В хода на извършената проверка, на 20.05.2022 г. водачът е заплатил дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 119 лева.

Горното се потвърждава от квитанция за платена пътна такса № AM-22BG004231X45816151 от 20.05.2022 г. В хода образуваното административнонаказателно производство, като доказателство е създаден и приложен към настоящата преписка доклад от Електронната система но чл. 167а, ал.З от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че ППС с рег. № СБ8680HP е с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона и е засечено на 16.05.2022 г., в 13:50 часа, по път I-1, км 110+539, като за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение - няма валидна маршрутна карта (според АНО) или валидна тол декларация за преминаването. Приложени са и статични изображения във вид на снимков материал, удостоверяващи разположението на процесното превозно средство върху посочения по-горе пътен участък на дата 16.05.2022г. в 13:50 часа. В рамките на съдебното следствие са приобщени писмените доказателства по делото, в т.ч. разписка за маршрутна карта с идентификационен № 22051685254820, валидна от

16.05.2022г., 11:30 часа до

17.05.2022г., 11:29 часа. При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че ответника по касационната жалба е осъществил състава на извършеното административно нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗП, поради което правилно и законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

За да отмени НП въззивния съд приема, че в случая фактът на нарушението е безспорно установен, но като коректив е предвидената в чл. 11 от ЗАНН правна възможност, даваща право за преценка на наказващия орган по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, за които се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в