Решение № 283 от 23.12.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Пазарджик, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500789 по описа за 2021 година Производството е бързо и се развива по реда на чл.310 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от Кодекса на труда и във връзка с чл.317 и с чл.268 и следващите от ГПК.

С решение на Велинградски районен съд №63 от 04.10.2021г. постановено по гр.д.№20215210100726 по описа на съда за 2021г. са отхвърлени като неоснователни предявените от М. АНГ. ДЖ., ЕГН:

**********, с адрес: с. М.П., общ. С., против ТП ДГС „С.“, ЕИК:

2016195800210, със седалище и адрес на управление местност „С.“, общ. С., искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 234/28.05.2021г. и Заповед № 03/28.05.2021 г. на Директора ТП ДГС „С.“ и неговата отмяна и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност "горски стражар" в ТП ДГС С.. Със същото решение, на основание чл.78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, М. АНГ. ДЖ., ЕГН: **********, с адрес: с. М.П., общ. С., е осъден да заплати на ТП ДГС „С.“, ЕИК: 2016195800210, със седалище и адрес на управление местност „С.“, общ. С., разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/ в 1 производството по гр. д.№726/2021г. на РС-Велинград.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с вх.№1922 от 14.10.2021г. от ищеца в производството пред първата инстанция М. АНГ. ДЖ. чрез пълномощника си адв.Й.А., с доводи за порочност като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, необоснованост и в противоречие с установената фактическа установка. Неправилно първоинстанционния съд приел, че е спазена разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ и законосъобразно е изпълнена процедурата по вземане на обяснение от ищеца от страна на работодателя му, доколкото е поискано даване на писмени обяснения за събитие станало на 27.04.2021г. в местност “Горелска махала“, докато вменяваната на ищеца дисциплинарна отговорност е за неправомерни действия в м. “Ч.“ и че за действия в тази местност няма поискано обяснение. Счита, че по този начин е допуснато съществено нарушение на нормата на чл.193 ал.1 от КТ, което съдът е следвало да съобрази и да не разглежда спора по същество, като в случая императивната норма била приложена превратно. На второ място се поддържа несъставомерност на твърдяната от работодателя злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието поради липса на доказателства в тази насока. Коментират се показанията на св.Х. за липса на необичайност или на скандалност по отношение носенето на оръжие от горски служител в гората заради скитащи животни, като съдът преиначил тези показания. Нямало данни нито за уронване на доброто име на предприятието нито за злоупотреба с доверието на работодателя, доколкото не било установено използване на оказаното доверие от работодателя за неправомерно и преднамерено извличане на определена облага за работника или за другиго с което да се накърнява доверието на работодателя поради вмененото на работника задължение да бъде лоялен към работодателя и да не злоупотребява с доверието му. Коментират се изводите на съда за придобита гласност на случая в с.М.П., без този довод да е установен и доказан от работодателя като по - скоро поведението на ищеца срещнало разбиране от хората и липса на негативизъм към действията му. Не били установени и реални последици за предприятието и че му е нанесена вреда от тази злоупотреба и уронване на доверието. Твърди, че не е установена съставомерност на вменените на ищеца злоупотреба с доверието и уронване на престижа на работодателя. Неправилно съдът приел, че най-тежкото 2 наказание е адекватно и съответства на извършеното деяние от ищеца.

Посочва, че съдът отчел, но не отдал необходимото значение на допуснати нарушения от работодателя относно правната квалификация на вменените на ищеца нарушения, приемайки същите за несъществени. Поддържа се, че текстовото съдържание на твърдяното нарушение в двете заповеди не съответства напълно на законовия текст на чл.193 ал.1 от КТ, като работодателят основавайки се на действията си по чл.190 ал.1 т.4 от КТ не е държал сметка за двете предложения на нормата и не е уточнил кое от тях има предвид, с което е налице разминаване в обстоятелствената част на заповедите и изписването на законовия текст представляващо съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на актовете. По същия начин стоял въпроса и за нормата на чл.187 ал.1 т.8 от КТ имаща също две предложения и при липса на твърдения за разпространяване на поверителни сведения за работодателя. Че било въведено като основание за издаването им „действия на работника в пряко противоречие с възложените му функциичл.187 ал.1 т.3 или т.10 от КТ, но такива текстове не били посочени.

Акцентира се неправилност на мотивите на съда за дадена неправилна правна квалификация, което не се отразявало на законността на уволнението и за неизключване на допусната грешка от работодателя при правната квалификация, доколкото според жалбоподателя били нарушени императивни законови разпоредби. Като последен довод се изтъква, че съдът не е отдал значение на това, че заповедта за прекратяване предхожда заповед за налагане на дисциплинарно наказание, докато втората била оформена при отказ и неизяснено кога е връчена. Счита, че това е неправомерно действие на работодателя неотчетено от съда. В заключение жалбоподателят развива тезата си, че атакуваното решение съдържа изложените пороци поради което е неправилно като пренебрегнало и не санкционирало адекватно неправилно проведеното дисциплинарно производство от работодателя, при неправилно приложение от последния на относими материално правни норми и нарушил процесуалните правила в това производство, като съдът не отчел правилно и тълкувал, съответно приложил неправилно релевантните норми, като в обратния случай би постановил друг съдебен акт. Моли да се отмени обжалваното решение и сe уважат предявените искове.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна ТП на ДГС „С.“, в който се оспорват доводите в жалбата. Твърди се, че 3 служителят е бил заловен на мястото, описано в констативния протокол, за което е уведомена полицията и образувана полицейска преписка; че от същият е поискано писмено обяснение и такова е дадено, като се акцентира, че в поисканото от работодателя обяснение е конкретизиран час, дата, територия и обстоятелства на извършване на нарушението, от което ставало ясно за какво точно се искат писмени обяснения, поради което счита, че няма съществено нарушение на нормата на чл.193 ал.1 от КТ и няма опорочаване на процедурата. На второ място се поддържа, че с действията си по извършване на нерегламентиран лов съгласно Закона за лова и опазване на дивеча през работно време, ищецът виновно е нарушил законови разпоредби и е причинил злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, като тези действия работодателят квалифицира като пряко противоречие с възложените му функции по опазването на горските територии и уронване доверието на обществото към предприятието и в публичните институции. Коментира се дадената гласност и публичност за действията на работника и че нарушението е извършено на територията на съседно стопанство и е установено от негови служители което водело до уронване на доброто име на предприятието и пред другите горски и ловни стопанства. Посочва се, че е издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение за извършено нарушение от ищеца изразяващо се в бракониерски лов на територията на ТП ДЛС “Ч.“, описано в КП и последвало съставяне на АУАН по реда на ЗЛОД. Посочва се и наложено на ищеца предходно дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение“ поради същите факти-участие в нерегламентиран лов. Предвид издадения КП, АУАН, образувана преписка в полицията, работодателят взел решение че ищецът е причинил злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятие и следва да бъде наказан с дисциплинарно уволнение за което издал заповед №234 от 28.05.2021г. съдържаща изискуемите се реквизити, с посочено основание за налагането й-злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието. Като последен аргумент в отговора се изтъква, че заповедта е връчена срещу подпис на служителя на 28.05.2021г. в присъствие на двама свидетели, поради отказ от негова страна да я приеме, след което е била издадена и заповед №03 от 28.05.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/ с ТП ДГС“С.“, връчена по куриер на „Еконт“ на лицето срещу подпис, като на самата заповед не е попълнено 4 датата на връчване, но че в разписката от куриера е записано кога е изпратена и кога е връчена. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на разноските за страната във въззивното производство.

Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищеца М. АНГ. ДЖ. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.

В исковата си молба против ДГС “С.“, ЕИК-2016195800210, със седалище и адрес на управление местност “С.“, п.к.4633, общ. С.Териториално поделение на Южноцентрално държавно предприятие /ТПЮЦДП/, с ЕИК 201619580, ищецът М. АНГ. ДЖ., с ЕГН-********** от с.М.П., общ.С., обл. Пазарджик, твърди, че е работил в Държавно горско стопанство „С.“ до 28.05.2021г. на длъжност „Горски стражар“ към ТП на ЮЦДП, като изпълнявал трудовите си задължения в ДГС „С.“ с посоченото си седалище. Твърди, че на 28.05.2021г. със заповед №234 от 28.05.2021г. на Директора на ТПДГС „С.“ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.195 ал.1 от КТ във връзка с чл.190 ал.1 т.4, чл.188 т.3 и чл.187 ал.1 т.8 от КТ, а със заповед №03 от 28.05.2021г. на директора на ТП ДГС“С.“ му било прекратено трудовото правоотношение /ТПО/. Ищецът твърди, че работодателят е приложил неправилно посочените материалноправни норми и е нарушил процесуалните правила, в резултат на което заповедите били неправилни и незаконосъобразни, при неправилно възприети и интерпретирани факти и обстоятелства в протокол, с който ищецът не е бил запознат и при неправилна оценка на значението им, водещо и до необоснованост на заповедите. Твърди се, че описаното в заповедта не представлява тежко дисциплинарно нарушение той като ищецът не е нарушил никакви вменени му трудови задължения още повече такива, за които да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение.Твърди ищецът още, че в посоченото време в заповедта за уволнение, е изпълнявал служебните си задължения по начин, гарантиращ собствената му безопасност, 5 така както той е преценил, че е добре за него. Според ищеца работодателят без да отчита причините за описаното деяние, не разбрал и неоценил изложените от ищеца причини, като в резултат на неправилна преценка и необсъждане на обясненията му наложил несправедливо тежко дисциплинарно наказание. Счита, че не е извършил нарушение на трудовата дисциплина изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието, като злоупотребата с доверието означавало използване на оказаното от работодателя доверие на работника или служителя за преднамерено неправомерно извличане на определена облага за него или за другиго, с което се накърнява доверието на работодателя с оглед основното задължение на работника да бъде лоялен към работодателя. Излага се и довод, че за да бъде злоупотребата с доверието на работодателя тежко дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, следва да е налице умишлена форма на вина в действията на работника /служителя. И че ако нарушението на трудовата дисциплина е извършено във формата на непредпазливост или при неполагане на дължимата грижа или формирана погрешна представа за точното изпълнение на трудовите функции, то при тази форма на вина злоупотребата с доверието представлява обикновено нарушение на трудовата дисциплина, а не тежко нарушение, налагащо налагане най-тежкото дисциплинарно наказание. Посочва се специфичната цел на злоупотребата с доверието, а именно извличането на облага от субективна страна, каквато цел не се твърдяло да е реализирана от работника както и твърдения за преднамереност в действията на ищеца за извличане на определена облага. На следващо място се посочва, че евентуалното нарушаване на правилата при провеждане на лов не представлява установено неизпълнение на трудовите задължения за които да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на работника защото трудовите му задължения били други. Счита, че е нарушена и разпоредбата на чл.189 ал.1 от КТ, изискваща при определяне на дисциплинарното наказание да се вземат в предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя и че в случая наложеното наказание уволнение се явява несъразмерно тежко. Твърди се, че работодателят неправилно е възприел фактическата обстановка и че заповедите не са оформени според императивните разпоредби на КТ по 6 отношение на задължителните реквизити на дисциплинарната процедура.