Решение № 159 от 04.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Бургас, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МариА. Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова в присъствието на прокурора а Георги Д. Дуков като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20242100501038 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Е. Я. чрез процесуален представител адв. Ана Станкова срещу Решение №113/14.05.2024 г., постановено по гр.д. №769/2021 г. по описа на Районен съд- Айтос. С обжалвания съдебен акт жалбоподателят Я. е лишен на основание чл. 132, ал.

1, т. 2 СК от родителски права по отношение на детето А.А.Я., като е определен режим на лични контакти на детето с бащата, както следва: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 до 13.00 ч., като първите десет срещи следва да се проведат в присъствието на социален работник или психолог, а първите двадесет- и в присъствието на майката или бабата по майчина линия в дома на майката, находящ се в с. ***, ул. *** № **, като психологът се избере по взаимно съгласие на родителите, а ако такова съгласие не се постигне, психологът да се избере от социалния работник от ДСП- с.

Руен, ангажиран със случая, а разноските за психолога да се поемат по равно от родителите на детето.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че районният съд не е обсъдил всички доказателства, в частност тези, установяващи доброволното и редовно заплащане на дължимата издръжка от страна на Я. в полза на детето.

1

Поддържа се, че личните контакти с детето не могат да се осъществят не поради дезинтересиране от страна на бащата, а поради препятстването им от майката. Сочи се, че Я. живее от 10 години в чужбина, като при всяко връщане в България се е опитвал да види детето си. В обобщение се излага, че от събраните по делото доказателства не се установява осъществяване на някоя от хипотезите на чл. 132, ал. 1 СК предвид обстоятелството, че Я. редовно плаща издръжка за детето и желае да осъществява личните контакти със същото. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна- А. Ш. Ч. чрез процесуален представител адв. Георги Кермедчиев.

Застъпена е позиция за неоснователност на въззивната жалба, като се моли същата да бъде оставена без уважение. В становището са изложени аргументи в подкрепа на позицията, че въззивникът Я. не е полагал лични грижи за *** си, въпреки сериозното здравословно състояние, в което се намира последният- с диагностициран *** ***. Твърди се, че Я. не поддържа контакти с детето си от повече от десет години- не го е търсил и виждал. Изтъкнато е, че Я. не е помагал финансово със средства за лечението на детето си, тъй като определената месечна издръжка се явява крайно недостатъчна да покрие разходите за същото. Предвид изложеното моли настоящият съдебен състав да потвърди първоинстанционното решение.

В хода на съдебното дирене пред въззивната инстанция бяха са събрани писмени доказателства относно лечението и отглеждането на детето А. Я., в това число медицинска документация и платежни документи, подробно изложени под опис в Определение №2850/07.11.2024 г. По реда на чл. 133, ал.

2 СК бяха изслушани и двамата родители- *** А.Ч. и *** А.Я..

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Производството пред Районен съд- Айтос е образувано по предявен иск от А. Ш. Ч. срещу А. Е. Я. с искане последният да бъде лишен от родителски права по отношение на детето А.А.Я. на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК поради трайно неполагане на грижи за дете и недаване на издръжка. Ищцата твърди, че А. Я. страда от заболяване на *** *** *** и е поставена диагноза „*** *** ** ***- *** ***“. Твърди, че с бащата на детето и ответник в настоящото производство са разделени от 05 ноември 2013 г., когато последният напуснал съвместния им дом в с.***. Поддържа, че А. Я. не се интересува от *** си и не осъществява никакви лични контакти с него, като от 2

6-7 години е напуснал страната и работи в ФР Германия. Твърди, че бащата не заплаща определената от съда издръжка, напълно се е дезинтересирал от *** си. Излага, че с оглед възрастта и заболяването на А. детето се нуждае от постоянни грижи и материална подкрепа за лечението му. Сочи, че средствата за лечението изцяло поема тя, заедно с помощта на своите родители. Твърди, че бащата възпрепятства осъществяването на лечението на детето в чужбина, като вместо да даде доброволно съгласие за излизането на детето извън пределите на страната, е трябвало да се отправи искане до съда за заместващо съгласие, във връзка с което било образувано гр.д. №1056/2019 г. на Районен съд- Айтос. С постановеното по делото решение е дадено разрешение А. Я. да напусне страната за неограничен брой пътувания до държавите- членки на ЕС и Турция с цел лечението му за срок от три години (2020-2022 г.). Твърди, че бащата трайно не полага грижи за *** си, не осъществява лични контакти с него, не му дава издръжка и не участва в разходите, свързани с лечението му в страната и чужбина.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от А. Я., с който искът се оспорва като неоснователен. На първо място, се релевира отвод за некомпетентност на българския съд да се произнесе по спора, тъй като към момента на подаване на исковата молба детето се намира в Нидерландия, респ. съобразно приложимия чл. 8 от Регламент (ЕО) 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. компетентен е съдът по обичайното местопребиваване на детето по времето, когато съдът е сезиран. На следващо място, по основателността на иска поддържа, че изложените от майката твърдения не отговарят на обективната истина. Поддържа, че има определен с решение по гр.д.

№268/2018 г. режим на лични контакти с детето и макар да работи в чужбина, винаги когато се намира на територията на Република България прави опити да се вижда с детето, но майката го крие и препятства осъществяването на срещите. Твърди, че майката е блокирала всички начини за комуникация и с неговите родители и те не могат в негово отсъствие също да виждат детето, въпреки че неговият баща (дядо на А.) има също определен режим на лични контакти. Сочи, че предвид здравословното състояние на А. постановения от съда режим не би могъл да бъде изпълнен без съдействието на майката.

Излага, че редовно изплаща издръжка на детето си, размерът по на която е определен по силата на съдебна спогодба, сключена по гр.д. №950/2017 г.

Плащането се извършва чрез съдия изпълнител, първоначално изпълнителното производство е било образувано при ЧСИ Тотко Колев, впоследствие продължено при ЧСИ Наско Георгиев.

По повод наведеното процесуално възражение за некомпетентност на българския съд е постановено Определение №544/15.11.2021 г., с което Районен съд- Айтос е прогласил, че не е международно компетентен да разгледа спора и е прекратил производството. Съдебният акт е обжалван от ищцата А. Ч. с твърдение, че се е намирала заедно с детето в Нидерландия по повод неговото лечение. С Определение №1201/23.05.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. №15/2022 г. първоинстанционният съдебен акт е отменен и делото е 3 върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Този акт на въззивната инстанция е бил отменен с Определение №50003/13.01.2023 г., постановено по ч. гр. д. 2562/2022 г. по описа на ВКС, IV ГО, като са дадени задължителни указания относно разпределението на доказателствената тежест по релевираното възражение за некомпетентност на българския съд. С Определение №2078/12.08.2023 г. по в. ч. гр. д. №121/2023 г. Окръжен съдБургас е отменил Определение №544/15.11.2021 г. по гр. д. №769/2021 г. по описа на Районен съд- Айтос, като е приел, че българският съд е компетентен да разгледа спора, тъй като детето А. Я. не е променило обичайното си местопребиваване. Съдебният акт не е допуснат до касационно обжалване с Определение №3579/16.11.2023 г., постановено по ч. гр. д. №4206/2023 г. по описа на ВКС, III ГО.

За да постанови решението си Районен съд- Айтос е приел, че *** А.Я. не е полагал грижи за детето си А. Я. и не е присъствал в живота му от самото му раждане насетне. Приел, че твърденията му за препятстване на режима му на лични контакти от страна на майката за недоказани. Счел е, че отговорният родител в такъв тип ситуация би се обърнал към компетентните органи за съдействие. Намерил е, че доколкото няма данни да изплащал издръжка за детето си преди 2018 г., когато се е задължил по повод сключена съдебна спогодба, то до този момент не е имал никакъв материален принос към отглеждането на детето. Извел е, че нито размерът от 150 лв. на месечната издръжка, увеличен впоследствие на 320 лв., нито обстоятелството, че А. е живял винаги при майка си, обосновават твърденията на ответника за отговорно родителско поведение, а напротив- за пренебрегване на родителските задължения, поради което са налице основанията за лишаването му родителски права.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна страна следното.

Между страните не са спори, а и от представеното Удостоверение за раждане се установява, че същите са родители на детето А.А.Я., роден през **** г. Не спори, че майката и бащата са разделени от много години, като от показанията на св. Ш. Ч. се установява, че това се е случило, когато А. е бил на около година и половина. В хода на производство бе отделен като безспорен и фактът, че бащата първоначално е изплащал издръжка от 150 лв., определена със съдебна спогодба, сключена по гр.д. 950/2017 г. по описа на Районен съд- Айтос, впоследствие увеличена на 320 лв. с Решение №155/07.09.2023 г., постановено по гр. д. №341/2023 г. по описа на РС- Айтос, потвърдено с Решение №220/29.02.2024 г., постановено по в.гр.д. №1956/2023 г. по описа на Окръжен съд- Бургас. Въззиваемата Ч. при изслушването си, както пред районния съд, така и пред настоящата съдебна инстанция признава, че получава присъдената сума ежемесечно чрез ЧСИ. Редовното заплащане на издръжката, считано от момента на сключване на спогодбата 4 между майката и бащата се установява и от представените от ответника Удостоверение за страните, размера на дълга и извършените плащания, издадено от ЧСИ Наско Георгиев по изд. д. №20198020402451 /прието изп. д.

20187080400078 по описа на ЧСИ Тотко Колев/. От представените от ищцата запорно съобщение (л. 568), писмо от „Българо-американска кредитна банка“ ЕАД (л.569) се установява, че по повод постановеното решение за увеличения размер на издръжката е образувано ново изпълнително дело при ЧСИ Таня Маджарова.

Спорно между страните е дали са налице предпоставките за лишаване от родителски права в поддържаната от майката хипотеза по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК и дали изплащането по принудителен ред чрез ЧСИ на опредената въз основа на съдебна спогодба, впоследствие увеличена по силата на постановен съдебен акт издръжка може да се третира като неизпълнение на задължението за заплащане на такава предвид специфичните нужди на детето А. Я.. Спори се дали е налице обективна причина бащата да не полага грижи за А. с оглед релевираното от него възражение, че майката възпрепятства контактите помежду им.

За уважаване на искането за лишаване от родителски права на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК в условията на кумулативност следва по безспорен начин да бъде установено, че родителят- ответник не полага грижи за детето си и не заплаща издръжка.