Определение № 1832 от 11.07.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1832 гр. Бургас, 11.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501210 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано е по частна жалба на "Ти Би Ай Банк" ЕАД с ЕИК 131134023, против разпореждане обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1292 от 01.05.2023г. по ч.гр. дело № 2443/2023г. по описа на РС Бургас с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника М. С. Г. за следните вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит №

720031111183/14.09.2022 г., а именно за сумата от 82,80лв. / осемдесет и два лева и 80ст./ – договорна лихва за периода от 25.10.-2022г. дво 21.03.2023г.

В частната жалба се сочи, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, като правомощията на съда са да съобрази дали размера на годишния процент на разходите не противоречи на закона. Сочи, че възнаградителната лихва е само един от компонентите от ГПР и размерът подлежи на преценка от кредитодателя и се договаря с кредитополучателя като единственото условие е същата, наред с другите общи разходи по кредита, формиращи ГПР да не надвишават пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което в процесния случай е спазено и в съответствие с тези разпоредби страните са договорили годишен процент на разходите по кредита - 46.25 %. През процесния период, за който се претендира възнаградителна лихва, основният лихвен процент на БНБ е 0. 00 на сто, при което за посочения период на действие на договора за кредит годишният процент на разходите по него не е следвало да превишава 50 Следователно посочения в договора ГПР в размер на 46.25 %, не надвишава тези 1 гранични 50 %, поради което същият не противоречи на регламентираното в чл. 19, ал.

4 ШК императивно изискване и не е недействителен. Сочи, че в подкрепа на това становище е и актуалната практика на ВКС. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК. Поради което Бургаският окръжен съд намира жалбата за редовна и допустима и следва да я разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на жалбоподателят и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подададено заявление на частния жалбоподател "Ти Би Ай Банк" ЕАД с ЕИК 131134023, за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника М. С. Г. за следните суми: 492.71лв. – главница, 82.80лв. договорна лихва за периода от 25.10.2022г. до 21.03. 20223г., 24.39лв. – обезщетение за забава за периода от 25.10.2022г. до 19.04.2023г.

Претендира се и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото. В заявлението е посочено, че на 14.09.2022г. между "Ти Би Ай Банк" ЕАД и М. С. Г. е сключен договор за потребителски кредит № 720031111183 по силата но който заявителя предоставил кредит, който е предсрочно изискуем.

На 02.05.2023г. Районен съд – Бургас е издал Заповед № 1292 за изпълнение на парично задължения въз основа на документ по чл. 417 ГПК с която е разпоредил длъжника – М. С. Г. да заплати на кредитора сумата от 492.71лв. представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 720031111183 от 14.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 24.39лв. – обезщетение за забавено плащане за преиода от 25.10.2022г. до 19.04.2023г., както и сумата от 21.55лв. разноски по делото за ДТ съразмерно с уважената част на заявлението и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане инкорпорирано в заповедта за изпълнение, Районен съд – Бургас е отхвърлил заявлението на Ти Би Ай Банк" ЕАД за сумата от 82.80лв. / осемдесет и два лева и 80ст./ - договорна лихва за периода от 25.10.2022г. до 21.03.2023г., като е счел, че искането е в противоречие на добрите нрави – чл. 411, ал.2 т.2 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД – уговорения лихвен процент от 40.91/% надвишава значително трикратния размер на законната лихва и клаузата се явява нищожна. Въз основа на тези изводи, съдът е приложил предвидените в закона последици при недействителност на договора за кредит и е отказал присъждането на договорна и мораторна лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът може да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави /т. 2/, също и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен 2 с потребител или е налице обоснована вероятност за това /т. 3/. Така законодателят е определил обхвата на служебната проверка, извършвана от заповедния съд, в случаите когато се касае до вземания, произтичащи от договор, сключен с потребител, какъвто е и настоящият случай.

Доколкото в заявлението са конретизирани претендираните суми с посочване на вида, размера и периода, съдът следва да прецени всяко от тях дали се дължи, като в конкретния случай заявителя претендира вземания за главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, както и договорна и мораторна лихва, индивидуализирани по размер и периода от време, за който са начислени.

Съдът намир жалбтата за основателна.

По отношение на договорната лихва законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Максималният размер на договорната лихва /възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. При преценката дали уговорената между страните възнаградителна лихва противоречи или не на добрите нрави следва да се отчетат естеството и размера на задължението, за изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е обезпечено с ипотека, залог, поръчителство и др. В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен, поради което настоящия състав, счита че не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем, уговорена в размер на 40, 91 %, след като ГПР е в законовите рамки, т. е. не надвишава 50%. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения и нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Според ЗПК договорната лихва е елемент от разходите на сделката, т. е. участва при формирането на ГПР И тя следва да се счете за ограничена единствено от неговия размер и доколкото ГПР е В рамките на .допустимия размер, то уговорената договорна лихва, не може да се счита, че противоречи на морала.

Във връзка с изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото- върнато на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 82.80лв.– договорна лихва за периода от 25.10.2022г. до 21.03.2023г.

В полза на частния жалбоподател следва да бъдат изплатени направените в заповедното производство разноски за ДТ в пълен размер – а именно 3.45лв. Относно юрисконсултското възнагжлраждеине съдът намиро, че то е правилно определено от БРС в размер на 50.00лв.

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1292 от 01.05.2023г. по ч.гр. дело № 2443/2023г. по описа на РС Бургас с което е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника М. С. Г., ЕГН ********** за следните вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 720031111183/14.09.2022 г., а именно за сумата от 82,80лв. / осемдесет и два лева и 80ст./ – договорна лихва за периода от 25.10.2022г. до 21.03.2023г. и постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело № 2443/2023г. по описа на РС Бургас в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 против длъжника М. С. Г., ЕГН ********** за сумата от от 82,80лв. / осемдесет и два лева и 80ст./ – договорна лихва за периода от 25.10.2022г. до 21.03.2023г. и за сумата в размер на 3.45лв. представляваща разноски-ДТ.

ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за посочената в диспозитива на настоящото определение сума.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4