Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 506 от 12.12.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 643/2025
Вид
Решение № 506
Подписан
12.12.2025
Състав
ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. Плевен, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г. при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20254400500643 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 881 от 13.06.2025 г по гр.дело № 1721/24 г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от Д. С.

А., ЕГН **********, гр.*************, като наследник на починалата в хода на делото В. Б. А., ЕГН **********, и на починалия в хода на делото С. А., ЕГН **********, чрез адвокат Н. Н. – ПАК, кантора гр.***************** против Я. С. П., адрес: гр.***********************, ЕГН **********, П. О.

П., адрес: гр.********************************* ЕГН ********** и С. О.

П., адрес: гр.************************, ЕГН **********, иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение ответниците наследодателят им О. П. да не е ставал собственик на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба №151 от 22.10.2004год. на нотариус С.И., том IX, рег.№11513, дело 970 от 2004год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛИЛ е също така предявения при условията на евентуалност от Д. С. А., ЕГН **********, гр.*************, като наследник 1 на починалата в хода на делото В. Б. А., ЕГН **********, и на починалия в хода на делото С. А., ЕГН **********, чрез адвокат Н. Н. – ПАК, кантора гр.***************** против Я. С. П., адрес: гр.***********************, ЕГН **********, П. О. П., адрес: гр.********************************* ЕГН ********** и С. О. П., адрес: гр.************************, ЕГН **********, иск на основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожност на покупко-продажбата, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба №151 от 22.10.2004год. на нотариус С.И., том IX, рег. №11513, дело 970 от 2004год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Д. С. А. чрез адв.

Н. Н., в която се възразява, че ищците пред РС са претендирали наличието на нищожност само на сделката по нот. Акт № 151 от 22.10.2004 г като е установено, че в този нот. Акт като основание за сделката и правото на собственост е вписан предходен акт № 146/1950 г, който акт не касае процесния имот, а към момента на решаване на делото не е искана поправка на нот. Акт № 151, който е официален документ. Този факт, според въззивницата е останал необсъден от първоинстанционния съд. Възразява се срещу изводите на съда относно представеното удостоверение от Служба по вписванията досежно липсата на нот. 146/1959 г в съответните книги в службата.Възразява се, че мотивите на съда относно предявения иск за нищожност на договора за продажба по нот. Акт .№ 151/2004 г е само едно изречение и не става ясно какво е обсъдил съда в този смисъл. Възразява се, че непълно са обсъдени гласните доказателства във връзка с възражението за придобиване на имота по давност. Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се уважи предявения главен иск изцяло.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и законосъобразно решение. Излагат се твърдения във връзка с придобиването на правото на собственост върху процесния имот от П. Т. П. и К. Т. П., в последствие продажба от К. Т. П. на 4/6 ид. Части от имота на нейния син и наследодател на ответниците пред първата инстанция.Възразява се, че договорът за продажба по нот. Акт № 1511/2004 г е действителен и не 2 страда от никакви пороци. Възразява се, че дори и да са налице пороци, то имотът е придобит по давност от наследодателя на ответниците пред РС О. П..

Възразява се, че нот. Акт № 146/1959 г не е бил оспорен при представянето му пред първата инстанция, а той установява правото на собственост върху процесния имот още в полза на наследодателя на О. П.. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, НО

НЕ ПО СЪОБРАЖЕНИЯТА, ИЗЛОЖЕНИ В НЕЯ

ПлРС е приел, че представените от ответниците пред РС писмени доказателства опровергават твърдението на ищцата О. П. П. да не е ставал собственик на недвижимия имот, предмет на сделката, отразена в Нотариален акт № 151 от 22.10.2004год., приложен на л.9 от делото.Видно е било ,според РС, от представения с отговора на ответниците нотариален акт №146, том III, рег. № 1137 от 1959 год. на С. С. - нотариус при Плевенски РС е, че Б. Г. Д., баща на В. А., е продал на П. Т. П. и К. Т. П. процесните имоти, а именно: 248 кв.м. дворно място, което съставлява ½ ид.ч. от цялото дворно място от 496 кв.м. по скица, а по акт 462.45 кв.м., което дворно място представлява парцела II-втора с пл.№ 5198 в стр.кв. 392 по плана на гр.Плевен, заедно с долния етаж /първият/ от построената върху му двуетажна къща, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, баня и клозет, с две избени помещения в мазата на същата къща, които се намират в североизточната част на мазата - като се влезе в мазата от северния вход са първите две помещения в ляво, като първото е с размер 4,45 на 3.30 метра на земя, а второто е с размери 3.50 на 3.10 метра на дъсчен под, за което помещение се минава през коридора отделено от същия с врата и е непосредствено да първото избено помещение, както и западната преградена със стена част от тавана /към двора/. От 3 приетото като доказателство удостоверение за наследници на П. Т. П. /л.63 и сл. от делото/ се установява,според РС, че същият е починал на

09.10.1992год., съответно съпругата му К. П. е починала на 21.04.2007год., синът О. П. П. – починал на 14.06.2019год., а дъщерята Т. Д. - починала на 16.03.2019год., като нейни наследници са децата й В. Д. и И. Д.. Ответниците в процеса са преживелите съпруга и двама сина на О. П.. След смъртта на П.

П. съпругата му е притежавала 4/6 ид.ч. от процесните имоти, а Т. Д. и О. П. са придобили по 1/6 ид.ч. по наследство от баща си. С оспорения от ищцата нотариален акт за продажба на недвижим имот №151, том IX, рег. № 11513 дело № 970 от 22.10.2004 год. на нотариус С. И. с рег.№ *** на НК наследодателят на ответниците О. П. П. е закупил от майка си К. Д. П. нейните 4/6 ид.ч. от 248/496 ид.ч. от УПИ № IV-5198 в кв. 392 по плана на гр.Плевен, целият от 496 кв.м., находящ се в гр.************, целия първи етаж от построената в това УПИ двуетажна масивна къща, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, баня и клозет, заедно с принадлежащите две избени помещения в мазата на същата къща, които се намират в североизточната част на мазата - като се влезе в мазата от северния вход са първите две помещения в ляво, като първото е с размер 4,45 на 3.30 метра на земя, а второто е с размери 3.50 на 3.10 метра на дъсчен под, за което помещение се минава през коридора отделно от същия с врата и е непосредствено да първото избено помещение, както и западната преградена със стена част от тавана. Според РС наследодателят на ответниците О. П. П. е станал собственик на 5/6 ид.ч. от процесните имоти, като 1/6 ид.ч. е придобил по наследство от баща си П. Т. П. и 4/6 ид.ч. е придобил в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата си Я. П. - чрез договора, обективиран в Нотариален акт №151/ 22.10.2004год. Видно е било от представения с отговора Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство чрез обстоятелствена проверка № 91 том X , рег. № 12243 дело № 1058 от 10.11.2004 год. на нотариус С. И. с рег.№ *** на НК /приложен на л.61 от делото/, К. Д. П. и О. П. П. са признати за съсобственици на основание давностно владение и наследство с права за К. Д.П. – 4/6 ид.ч. и за О. П.П. – 1/6 ид.ч. върху следния недвижим имот: 5/6 ид.ч. от масивен ГАРАЖ от 15 кв.м., построен в УПИ от 496 кв.м., находящ се в гр.************, съставляващ имот № IV-5198в кв. 392 по плана на града, който гараж се намира в южната част на поземления имот с вход откъм ул. „***********“, 4 долепен до оградата на УПИ V-5199. Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 92 том X, рег. № 12260 дело № 1059 от 10.11.2004год. на нотариус С. И. с рег.№ *** на НК / л.60 от делото/ обективира извършена от О. П. П. покупка на притежаваните от майка му 4/6 ид.ч. от масивен ГАРАЖ от 15 кв.м., построен в УПИ № IV-5198в кв. 392 по плана на гр.Плевен, целият от 496 кв.м., находящ се в гр.************.

В случая съдът е приел, че не са налице доказателства, от които да може да се направи извод за недействителност на която и да било от сделките, посочени по-горе – както по отношение нищожност, така и по отношение унищожаемост като за унищожаемост изобщо не са излагани твърдения от ищцата, поради което предявеният от ищцата отрицателен установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Що се отнася до представеното удостоверение в о.с.з. от ищцата /л.129 от делото/ същото, според РС – Плевен , не доказва относимостта точно към представения от ответниците с отговора нотариален акт и е било видно,че е издадено през 2015год. На следващо място, във вр. с произнасянето по този иск следва, според РС, да се вземе предвид направеното възражение за придобиване на имота по давност, което е основателно и доказано и на свой ред води до неоснователност на исковата претенция. По делото се доказва, според РС, че владението върху имотите е било установено още от П. и К. П.и, родители на О. П., въз основа на договора за продажба от 1959г.Както те, така и техните наследници без прекъсване, вкл. и понастоящем владеят имотите непрекъснато, явно и необезпокоявано. Това се установява както от показанията на свидетелите, посочени от ответниците Б.П. и Б.П., така и от свидетелите, посочени от ищцата. Своенето на имотите от горните лица и установената от тях фактическа власт в продължение на години /от 1959год. / се доказва по несъмнен начин от показанията им, които в тази връзка съдът е приел за достоверни и непротиворечиви. Двете групи свидетели дават различни показания относно отношенията между семействата на страните, живеещи съответно на първия и втория етаж в процесния имот през годините.

В случая обаче за съда не е било толкова от значение дали действително между тях отношенията са били толкова влошени и дали действително ищците са имали страх от семейството приживе на П. П. и на О. П. или не. Макар за начало на отношенията между страните да се сочи период „след промените през 1944год.“, според РС, не е ясно по каква причина ищцата не е защитила 5 интересите си след смъртта на П. П. – починал през 1992год., респ. след смъртта на О.П. – починал през 2019год. По предявения при условията на евентуалност иск за прогласяване нищожност на договора, обективиран в НАкт №151 от 22.10.2004год. съдът е приел, че не се доказва да е налице което и да било от основанията, регламентирани в разпоредбата на чл.26 от ЗЗД, за да бъде прогласена нищожност на този договор. Искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан

РЕШЕНИЕТО на РС е частично недопустимо, а в останалата си част е законосъобразно

РС е изложил мотиви за съображенията и изводите си, които не се споделят изцяло от въззивната инстанция.

Въззивният съд счита, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим. Действително по делото са налице доказателства за прекратяване на производството по делото пред РС – Плевен поради нередовност на исковата молба, това определение на съда е отменено по реда на инстанционния контрол от състав на Пл ОС и делото е върнато за по – нататъшни процесуални действия като въззивният съд е приел, че ищовата страна има правен интерес от предявения отрицателен установителен иск.

Настоящият съдебен състав счита, че това не е така. Съдът е наясно с разрешенията, дадени в ТР №8/2012 г от 27.11.2013 г на ОСГТК на ВКС на РБ, но приема, че изводът за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск не е в разрез с тълкувателното решение. В настоящия случая е предявен отрицателен установителен иск, с който се претендира постановяване на решение, с което да се приеме, че наследодателят на ответниците пред РС – Плевен не е ставал собственик на процесния недвижим имот. Този наследодател, О. П. П., е починал на 14.06.2019 г, т.е претендира се установяване на липсата на собственост към минал момент, за което вече не е налице правен интерес.Съгласно цитираното тълкувателно решение правният интерес от отрицателен установителен иск за собственост се поражда от твърдението за наличието на притежавано от ищеца право върху същия обект,чието съществуване би било отречено или упражняването на което би било осуетено от неоснователна претенция на насрещната страна в спора. Ищцовата страна има правен интерес от предявяването на такъв 6 отрицателен установителен иск към настоящия момент и то срещу страни, които по някакъв начин манифестират право на собственост върху процесния имот. Следва също така да се отбележи, че искът е бил насочен само към наследниците на О. П. П., но не и към останалите наследници на П. Т. П., респективно наследниците на неговата дъщеря Т. П. Д.. В този смисъл въззивният съд в настоящия си състав приема, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим и решението в частта, в която същият е отхвърлен като неоснователен, е недопустимо и следва да бъде обезсилено като такова.