Решение № 179 от 17.03.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Кюстендил, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Андрей Н. Радев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20211520101533 по описа за 2021 година

„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността в гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 и съдебен адрес: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, чрез адв.

Н.Ш. е предявило против Й. СТ. Г., ЕГН ********** с адрес:

***************** искове да бъде признато за установено спрямо ответника, че дружеството има към него вземане в размер на 221,32 лв., представляващи неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *****, както и неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и неустойка по Договор за мобилно услуги с предпочетен номер *********, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 655 от описа на КРС за 2021 г. Претендират се и разноските в настоящото и заповедното производства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответната страна e депозирала писмен отговор чрез адв. Р.А. - особен представител. Излага доводи за 1 неоснователност на заявената претенция.

КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Не се спори между страните, като е видно от договор за мобилни услуги от 14.12.2018 г. и договор за мобилни услуги от 08.01.2019 г., сключени между ищеца, назован „оператор“, и ответника, назован „потребител“, че същите постигнали съгласие операторът да предоставя услуги чрез своята обществена мобилна наземна мрежа за предпочетени номера, съответно ****** и **********, които ответникът да заплаща, съгласно избрания от абоната тарифен план, посочен в т. 5 от договорите, а именно: 16,99 лв. – месечна абонаментна такса за договора от 14.12.2018 г. и 12,99 лв. - за договора от 08.01.2019 г.

С подписването на договорите, абонатът декларирал, че е запознат и са му предоставени Общите условия, съставляващи неразделна част тях, видно от декларация-съгласие, намираща се в кориците на ч.гр.д. № 655/2021г.

Страните са постигнали съгласие, че първият договор влиза в сила от 14.12.2018 г. и е със срок на действие до 14.12.2020 г., а втория влиза в сила от 08.01.2019 г. и е със срок на действие 08.01.2021 г. В т. 11 от договорите е уговорено, че ако в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя с горепосочените мобилни номера през първоначалния срок, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата на стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.

За дължими от ответника суми за периода 25.05.2019 г.-24.07.2019 г. ищецът изготвил фактури № **********/25.06.2019 г., № **********/25.07.2019 г. и № **********/25.09.2019 г. Няма доказателства сумите по тези фактури да са платени от ответника.

2

В т.18 от Общите условия на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги е предвидено, че когато потребител, с вече сключен и действащ индивидуален договор, сключи нов индивидуален договор, всички използвани от него услуги преминават на обща сметка и се заплащат по една фактура. Съответно т. 23, б. „б“ и „в“ от Общите условия предвиждат абонатите да заплащат месечния абонамент, който се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет и месечна цена за ползвани услуги, представляваща сумата от стойността на всички услуги, ползвани от потребителя през дадения месец. В т. 26 и т. 27 от Общите условия е предвидено при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги да се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор, всеки потребител – страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан в нея, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. В случай, че сумата по фактурата не е заплатена в срок, ТЕЛЕНОР има право да ограничи и/или спре достъпа на потребителя до услуга/услугите, с изключение на достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 19б, б. „в“ от Общите условия ТЕЛЕНОР има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно съгласно Общите условия. По делото няма доказателства за изготвената и изпратена от ищеца покана за доброволно плащане до ответника, нито последният да е получавал такава.

Приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. С.Т. установява, че за процесния период на потребление от 25.05.2019г. до 24.07.2019г. за мобилен номер ****** и ******** е налице генериран трафик и от двата предпочетени номера от ответника. По повод стойността на предоставените услуги от страна на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на клиент 3

Й.Г. се установява начислена за периода сума в общ размер на 130,04 лева за абонаментни такси и услуги. Ищцовото дружество е осигурило достъп до електронната си съобщителна мрежа на ответника през целия процесен период.

От приложеното ч.гр. дело № 655/2021 г. по описа на РС Кюстендил, се установи, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като издадената заповед по чл. 410 ГПК е връчена на ответника по реда на чл.

47, ал 5 ГПК.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

Съобразявайки установеното съдът счете, че исковете са допустими, а по същество частично основателни. Мотивите на съда са следните:

По допустимостта на исковите претенции

Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК. Искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно.

При разминаване в произнасянето на съда по заповедното и исковото производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите /СПН би следвало да се създаде относно всички съществени елементи на правоотношенията/. В конкретния случай сочената по-горе идентичност между страните и предмет е налице, поради което съдът приема, че исковете са допустими.

4

По основателността на исковите претенции

По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Предявени са установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установени задължения на ответника за месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги по договори за мобилни услуги от 14.12.2018 г. и 08.01.2019 г.

Основателността на предявените, при условията на обективно кумулативно съединяване, искове за установяване задължението на ответникът да заплати стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги на обща стойност 146,28 лева, се обуславя от предпоставките - валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това задължение и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за доказването на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение.

Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано.

За установяване на възникнало валидно правоотношение между страните следва да бъдат представени доказателства за правопораждащия го факт, страните и неговото съдържание. Представените договори за мобилни услуги от посочените по-горе дати съставляват и установяват юридическия факт, породил облигационни правоотношения между страните, които са срочни и валидни за срок до 14.12.2020 г. и 08.01.2021 г. В този смисъл за 5 претендирания от ищеца период от 25.05.2019 до 24.07.2019 г., отразен във фактурите, страните са били обвързани от облигационно правоотношение за всеки от двата номера.

За да е елемент от същото задължението на ответника да заплати стойността на потребени далекосъобщителни услуги, ищецът следва да установи реалното им предоставяне за процесния период. Представените три броя фактури не са подписани от получателя и представляват частни удостоверителни документи, в който е отразена счетоводна информация.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, даващ легална дефиниция на първичен счетоводен документ, какъвто е данъчната фактура, същата е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция.

Данъчната фактура е частен свидетелстващ документ, който удостоверява данъчно събитие и начислен данък, която следва да се цени съобразно чл. 182 ГПК.

Действително всяка от фактурите не установява осъществен факт на извършване на облагаема доставка, което е основанието за заплащане на нейната стойност, но предвид обстоятелството, че фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите на процеса, а ответникът не оспорва факта на потребяване на далекосъобщителните услуги, съдът намира, че счетоводно отразените стопански операции са извършени и съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността им. Следва да се изтъкне и това, че ищецът не носи доказателствена тежест за установяване на потребени мобилни услуги като проведени разговори, кратки текстови съобщения и подобни, тъй като реално предоставената услуга на ответника е по погасителен план, при които последният дължи вноската независимо от това дали реално е ползвал или не услугата.

По отношение на изпълнението на задължението, ответникът е изпаднал в забава, съгласно т. 27 от Общите условия, след изтичане на 18-дневния срок за плащане, след датата на издаването на съответната фактура /25.06.2019 г., 25.07.2019 г. и 25.09.2019 г./, откъдето следва, че вземанията, предмет на исковите претенции, са с настъпила изискуемост. Обстоятелството, че възникналото от процесните договори за парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ответника. Този правен извод се извежда и от правната норма, 6 регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. Такива доказателства в настоящото производство не се ангажираха.

Наличието на всички конститутивни елементи от фактическия състав, обуславящ основателността на претенцията на ищеца, с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД – наличие на валидно правоотношение, елемент от което е задължение за заплащане на стойността на месечни абонаментни такси и потребени от ответника чрез далекосъобщителната мрежа на ищеца услуги и неизпълнение на последното, са налице, което обуславя извод за доказаност на исковете по основание.