Решение № 4 от 11.01.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Дупница, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20221510201034 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG 20032022/5800/P8-416/02.09.2022 г., издадено от Директор на Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура", упълномощен със Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., изменена със Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г., на Председателя на УС на АПИ, с което на А. И. Ш., с адрес: с. С., общ.С., обл.Б, ул."К. О." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1800,00 лева, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Жалбоподателят обжалва НП в срок. В жалбата си излага множество твърдения, че при издаването на НП не са спазени изискванията на закона, като същото е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, недоказано. Моли за отмяната на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - адв. Х., която поддържа жалбата и развива допълнителни доводи в нейна подкрепа. Иска се отмяна на НП и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна е редовно призована, представлява се в съдебно заседание от редовно упълномощен процесуален представител, който представя доказателства, взема становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на НП. Претендира разноски за 1 юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 27.02.2022 г., в 11:09 часа, по път А-3 /Автомагистрала Струма/, при км. 52 + 049 м., който път е част от „РПМ“ и за преминаването по която се дължи тол такса, съгласно Приложение към т. 1 от Решение № 101/20.02.2020 г., на МС, е било засечено от контролно устройство на АПИ с № 20332 да преминава без заплатена такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП състав от ППС с влекач „Мерцедес 1844 ЛС Актрос“ с рег. № ******, с обща техническа допустима маса над 12 тона. Съставен е от техническото средство доказателствен запис с номер на нарушение D9C856EF321D5649E053011F160AA612, ведно със снимков материал на ППС.

На 20.03.2022 г., около 13:42 часа, на ГКПП-Кулата, в направление към р. Гърция същото ППС е било управлявано от жалбоподателя, като при направена проверка в информационната система по номера на ППС от митническите служители Р. К. и Ю. П. било установено горепосоченото управление на ППС в цитирания пътен участък. С оглед на това и поради незаплащане на компенсаторна такса от жалбоподателя св. К. съставил на водача АУАН, който е подписан от него, от свидетеля П. и от жалбоподателя без възражения. На последния е връчен и препис от акта срещу подпис.

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № BG 20032022/5800/P8-416/02.09.2022 г., издадено от Директор на Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура", упълномощен със Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., изменена със Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г., на Председателя на УС на АПИ, с което на А. И. Ш., с адрес: с. С., общ.С., обл.Б, ул."К. О." № **, с ЕГН **********, на основание чл.

53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1800,00 лева, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление не съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните свидетели Р. К., Ю. П. и И.Ш.., както и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят в по-голямата им част от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. Двамата митнически служители добросъвестно заявяват какво си спомнят по случая и поддържат изцяло констатациите отразени в АУАН. Свидетелят И.Ш.., макар и низходящ на жалбоподателя споделя достоверни факти и обстоятелства относими към предмета на доказване по делото, които в голяма степен се потвърждават от събраните други доказателства, вкл. служебно изисканите от съда справки за бордовото устройство и записаните тахографски данни на ППС. Писмените доказателства, вкл. служебно изисканите от съда и представените от страните поотделно и в съвкупност също спомагат за 2 установяване на множество релевантни към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които формално съдържат почти всички необходими реквизити. Въпреки това според съда при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и по-точно посочването на обстоятелствата във връзка със субекта на нарушението и отделно неправилното посочване на нарушената приложима материалноправна разпоредба от ЗДвП.

Съдът намира подобно на изразеното детайлно и точно в Решение № 2240/29.11.2022 г., по КАНД № 6368/2022 г., на АС-Пловдив, че така установеното съдържание на НП не отговаря на законовите изисквания за реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН, сред които е и задължителното описание на фактическите признаци на нарушението. В този изричен смисъл са и задължителните обвързващи съда и страните разрешения на основополагащото ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях материалноправни и санкционни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в текста на самия правораздавателен акт, а не да се извлича чрез тълкуване от доказателствата по делото. В процесния случай тези стандарти не са достигнати.

Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние“. От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата вида пътни такси:

-т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа“;

-т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.

10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.“ Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три категории субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса- това са собственикът, вписаният ползвател или 3 действителният водач на МПС. С оглед на установените от законодателя три категории субекти, които могат да носят отговорност по дадения административен състав, това безусловно е изисквало и задължавало АНО още при описание на съставомерните признаци на нарушението в НП да се посочи в какво качество е наказан нарушителят /никъде не е посочено, дали същият е бил собственик/водач или вписан ползвател на ППС/, за да може съдът да извърши автономна преценка правилно ли е определена пасивната му легитимация.

Подобно посочване в НП обаче липсва, като на нито едно място в иначе просторното като съдържание и пълно с неотносима информация НП не се съдържат твърдения, че нарушителят е бил водач на МПС към датата на извършване нарушението - 07.03.2022г., или че е собственик на същото или евентуално негов регистриран ползвател. По този начин фактическите параметри на повдигнатото административно обвинение са останали изцяло неясни, което:

- от една страна съществено накърнява правото на защита на наказания субект, - а от друга прави изцяло непроверима волята на наказващия орган, доколкото при положение, че приетата в НП фактическа обстановка е с неясни фактически очертания относно субекта, то няма как да се установи обективно и дали тя отговаря на доказателствата по делото.

Допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним в хода на съдебна фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап съдебно следствие какво е съставомерното качество на наказания субект, което обуславя изначално и предопределя дефинитивно административнонаказателната му отговорност ангажирана със съставяне на НП.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда. В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на надлежно изложение на съставомерните факти обаче /в случая специално качество на нарушителя, което го превръща в годен субект на нарушението/ единственото правомощие на съда е да отмени НП.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните няколко пороци в съдържанието се отнасят именно до НП, а не до АУАН, поради което и чл. 53, ал. 2 ЗАНН е неприложим

4

На следващо място и на самостоятелно основание следва да се посочи, че е налице и грубо нарушение на чл. 42, ал.1, т. 5 и чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН, доколкото нито в АУАН, нито в НП е посочена словесно или дори само цифрово приложимата и единствено относима, като нарушена материалноправна норма от ЗДвП, а именно тази на чл. 139, ал.7 от ЗДвП, която описва дължимото поведение и предвижда следното: „ Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице“. Вместо това неправилно и в АУАН и в текста на обжалваното НП е посочена, като нарушена законова разпоредба единствено и само санкционната такава – чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която гласи: „ Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“ Употребата на последната, като нарушена материалноправна норма и едновременна санкционна такава представлява и неправилно приложение на материалния закон, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП. Относно правните последици и съотношението между разпоредбите на чл. 139, ал.7 ЗДвП и чл. 179, ал. 3а ЗДвП, на нарушена материалноправна норма спрямо санкционна такава, виж подробно и разсъжденията в Решение от 18.04.2022 г. по к. адм. н. д. № 10043 / 2022 г. на Административен съд - Велико Търново. Изцяло в тази насока на разсъждения са се ориентирали и други касационни инстанции, като изрично сочат характера на всяка от двете норми - Решение № 1615/16.09.2022 г., по КАНД № 335/2022 г., по описа на АСБлагоевград; Решение № 2161 от 23.11.2022 г. по к. адм. н. д. № 2361 / 2022 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение от 09.09.2021 г. по к. адм. н. д. № 173 / 2021 г. на I състав на Административен съд – Русе и др.