Определение № 1466 от 15.10.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1466 гр. Бургас, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20262100601428 по описа за 2026 година , за да се произнесе намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Образувано е по повод частен протест на прокурор от РП-Бургас срещу Определение № 93/17.09.2026 г. по НЧД № 206/2026 г. на РС-Карнобат, с което е било отменено постановление на Бургаска районна прокуратура от 18.08.2026 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е било прекратено наказателното производство по ДП 80/2025 г. по описа на РУ-Карнобат, пр. преписка № 18866/2024 г. по описа на РП-Бургас.

С протеста се изразяване несъгласие с изводите на РС-Карнобат за необоснованост и незаконосъобразност на прекратителното постановление.

Твърди се, че прокурорът правилно е възприел, че липсват доказателства за извършено престъпление от общ характер по чл. 209, ал. 1 НК (измама), а се касае за неуредени гражданско-правни отношения. Твърди се, че РС-Карнобат е формирал фактическа обстановка, ползвайки данни, съдържащи се в сезиращата го жалба, които не са били налични в кориците на ДП. Оспорват се изводите на съда, че прокурорът безкритично е възприел показанията на св. Г.

Ч. и св. Н. Ч., за сметка на показанията на св. С.. Възразява се и срещу извода, че не е било установено на коя дата е било учредено „С.“ ЕООД, както и че не е направен опит за установяване на лицето – „багерист“, сочен в жалбата на св. Д.. Възразява се и срещу другите изводи на РС-Карнобат, довели до отмяна 1 на прокурорския акт, като се иска от въззивния съд да отмени определението на първата инстанция и да потвърди постановлението за прекратяване.

По делото не е постъпил отговор на протеста от соченото за ощетено юридическо лице.

Въззивният съд намира, че така депозираният протест е процесуално ДОПУСТИМ. Той изхожда от легитимирано лице – наблюдаващия прокурор и е насочена срещу акт подлежащ на инстанционен съдебен контрол, като е подаден в преклузивния седемдневен срок. Разгледан по същество обаче, Бургаският окръжен съд го намира за НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Наказателното производство било образувано на 28.03.2025 г. за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. В хода на производството били извършени множество действия по разследването – приобщени били писмени доказателства, проведени били разпити на свидетели, назначени били експертизи и др. Не било привлечено лице в качеството на обвиняем.

След приключване на разследването наблюдаващият прокурор приел, че разследването е проведено пълно, всестранно и обективно, както и че не са налице доказателства за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, а се касае за неуредени облигационни отношения. Поради това с постановление от 18.08.2026 г. прокурорът прекратил наказателното производството.

Постановлението било връчено на представителя на соченото за ощетено юридическо лице с указания, че може да го обжалва в седемдневен срок пред съда. Чрез представляващия го то се възползвало от това си право и по повод жалбата му било постановено атакуваното Определение № 93/17.09.2026 г. по НЧД № 206/2026 г. на РС-Карнобат, с което постановлението било отменено.

Макар формално жалбата до първата инстанция да е подадена от З. Д., то не остава съмнение, че тя е действала не в лично качество, а в качество на законен представител на юридическото лице, което е претърпяло вреди от разследваното престъпление. Именно в това качество на Д. е било указано да се връчи препис от постановлението на РП-Бургас.

За да достигне до извод за неправилност на прокурорския акт за прекратяване, първоинстанционният съд приел, че постановлението не отговаря на изискванията на процесуалния закон, доколкото макар принципно правилно прокурорът да е очертал разликите между неизпълнение на договорно задължение и наказателно-правна измама, не е изследвал в 2 дълбочина тези аспекти и безкритично е приел защитата позиция на св. Ч. и неговата ***, поради което и постановлението се явява необосновано.

Изложил е позиция относно необходимостта от извършване на допълнителни действия по разследването, както и провеждане на задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, като в заключение е достигнал до извод, че прокурорският акт следва да се отмени.

Изхождайки от тези факти и съобразно направените възражения настоящият съдебен състав достигна до извод, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да се потвърди по следните съображения:

На първо място въззивният съд следва да посочи, че целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени. В това производство съдът не може да изземе компетентността на прокуратурата и на фазата на досъдебното производство да прави преценка дали спрямо конкретно лице следва да се повдигне и/или поддържа обвинение или не. Противното би означавало, че съдът не контролира правилността на прокурорския акт, а изземва ръководнорешаващите функции на прокурора. При произнасянето си съдът следва да извърши преценка дали прокурорът е провел пълно, всестранно и обективно разследване преди да формира окончателното си мнение и дали на база на изведените факти обвинителят правилно е формирал крайните си правни изводи – т.е. дали постановлението е обосновано или не.

Ръководейки се от горните принципни положения и след запознаване с 3 материалите по делото и с първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция счита, че РС-Карнобат правилно е установил фактическата обстановка по случая. Поради тази причина съдът счита, че не е необходимо да преповтаря фактическите констатации, изложени в протестирания акт.

Настоящият състав напълно споделя и доводите на първата инстанция, че изводът на прокурора за липса на доказателства за извършена измама - е прибързан и постановен без да са анализирани всички относими доказателствени материали.

Основното неизяснено в нужната степен обстоятелство се корени около това – дали се касае за гражданско-правен спор по повод на неизпълнение на поети задължения или до наказателно-правна измама. В тази връзка съдът следва да посочи, че в трайна практика на ВКС се приема, че наказателноправна измама е възможна и при съществуващи договорни отношения между подсъдимия и пострадалите лица. Разграничителният критерий между обикновеното неизпълнение на договорни отношения и наказателна измама е в субективното отношение на дееца към момента на съвпадане на волеизявленията при сключване на сделката. При договорното неизпълнение деецът към момента на сключване на сделката желае правомерното развитие на облигационното правоотношение, постигането на неговия общественополезен резултат, явяващ се изпълнението на насрещните задължения на двете страни по правоотношението, но впоследствие по една или друга, обективна или субективна причина не съумява да стори това. При наказателната измама деецът още изначално не желае постигането на правомерния резултат, а цели само получаване на имотната облага, без да изпълни каквото и да било, или пък в някои случаи изпълнението да е на незначителна стойност. Деецът влиза в облигационни отношения не с цел да ги изпълни, а още изначално той вижда в тях - метод, средство, чрез които да въведе у пострадалото лице заблуждение и по този начин да го мотивира към имуществено разпореждане, което би се явило без правно основание. В този изричен смисъл и Решение № 433 на ВКС по наказателно дело 902/2015, Решение № 329 на ВКС по наказателно дело № 1105/2015г. , Решение № 337/2015г. на ВКС, кас. дело № 716 /2015г. Трайно установено в съдебната практика е и разбирането, че за умисъла или намерението на дееца, като факти от неговия вътрешен живот, се съди основно не от неговите обяснения, а като се преценят всички факти и обстоятелства от обективната действителност, 4 които съпътстват престъпното деяние. Утвърдено е и становището, че в тези случаи преки доказателства е трудно да има, като доказването се извършва чрез индиции. Като безспорна индиция за наличието на първоначално намерение деецът да не изпълни поетите от него договорни задължения се приема отсъствието на обективна възможност за изпълнение на задължението към момента на сключване на договора. Така Решение № 330 от 17.11.2015 г. по н. д. № 882 / 2015 г. на ВКС, 2-ро нак. отделение, Решение № 453 от 31.10.2011 г. по нак. д. № 2098/2011 г. на ВКС.

С оглед на всичко казано настоящият състав напълно споделя доводите на РС-Карнобат, че преди да прецени, че липсва наказателно-правна измама прокурорът следва да установи и анализира всички относими факти, които имат отношение към преценката дали се касае за изначална липса на възможност за изпълнение на поетите задължения или тази невъзможност е настъпила в последствие. Релевантни (без да се посочват изчерпателно) за тази преценка са на първо място, дали изпълнителят – „С.“ ЕООД въобще е разполагал с производствен капацитет да произведе и монтира договореното ***. Поне към момента по делото не личи да е изследвано дали дружеството е разполагало с необходимите работници (заварчици), доколкото от показанията на св. С. може да се заключи, че към началото на 2024 г. той вече не е работил там, а св. Ч. не е разполагал с познанията сам да извърши тази дейност. Не са събрани доказателства за сключване на договор с „подизпълнител“ и т.н. Не е установено „С.“ ЕООД да е разполагало с необходимите материали, инструменти, помещения и т.н. за изготвяне на поетата задача. Няма ангажирани никакви договори, фактури, записи за складова наличност и т.н., от които да може да се направи извод, че в действителност дружеството, от чието име св. Ч. е сключил договора, е разполагало въобще с някакъв производствен капацитет и материали, които да му позволят да изпълни договора. Не личи и след сключване на договора дружеството да е опитало да се снабди с такива материали, за да успее да изпълни задължението си.

Твърдението на св. Ч., че е дал 36 000 лева на лице с малко име „Р.“ (на което не знае други имена, адрес, телефон и т.н.), без да е изготвен какъвто и да е писмен документ (разписка), договор, оферта и т.н., са крайно нелогични и не биха могли да се споделят, най-малкото доколкото видно от приложената докладна записка – полицията не е успяла въобще да установи такова лице, а и не личи самият Ч. да е предприел каквито и да е действия, след като твърди, 5 че е бил измамен с голяма сума (най-малкото да сезира полицията). Това, че в миналото Ч. е бил коректен и е изпълнявал задълженията си към други контрагенти (с уточнението, че в свидетелките показания на св. С. се съдържат твърдения, че преди инкриминираната дата Ч. е поемал и задължения, които не е изпълнявал), не изключва автоматично липсата на измамлива цел в конкретния случай, щом поне към момента не се доказва при сключване на договора или дори след това – той да е имал обективна възможност за изпълнението му или да е предприел реални действия по изпълнението.

Между другото в разпита на самия Ч. той е заявил, че: „за периода 01.01.2023 г. – 01.07.2024 г. не съм извършвал ремонтни дейности свързани с изграждането и поддръжката на ***, защото фирмата ми фалита и нямах необходимите средства, за да продължа извършването на тези дейности“ – т.е. самият той заявява, че към датата на сключване на договора (18.01.2024 г.) не е разполагал със средства за изграждане на ***, но въпреки това е поел задължение представляваното от него дружество да изработи такова.