Решение № 867 от 17.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 867 гр. Б., 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20252120203443 по описа за 2025 година

Постъпила е жалба от В. С. Е. ЕГН**********, против Наказателно постановление № 25-0769001911/07.08.2025 г. на Началник група в ОДМВР-Б., С-р „Пътна полиция“ Б., с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 178д от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ за нарушение на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП .

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателката оспорва,да е паркирала автомобила си върху паркомясто, предназначено за хора с трайни увреждания по см. на чл.98,ал.2,т.4 ЗДвП, акцентирайки,че на паркинга е отсъствал пътен знак „Д21“ или хоризонтална маркировка със символа за достъпност „М21“. Твърди се,че към момента на нарушението била налична единствено хоризонтална маркировка в син цвят, не и хоризонтална маркировка „М21“, като синият цвят сам по себе си не представлява обозначение на паркомясто за хора с увреждания.

В проведеното последно съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомена,не се явява и не се представлява.

Наказващият орган Началник група в ОДМВР-Б., „Сектор пътна полиция“-Б., редовно призован, се представлява от гл.юрк.Ж., която настоява за потвърждаване на НП като законосъобразно,както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима. НП е връчено на 02.09.2025 г.,а жалбата е депозирана на 04.09.2025г. Разгледана по същество,жалбата е основателна.

От фактическа страна:

За констатираното нарушение по чл.98,ал.2,т.4 ЗДвП първоначално на жалбоподателя била съставена глоба с фиш серия GT бл.№********/**.**.**** г.,срещу който жалбоподателят възразявала. Впоследствие на В.Е. бил съставен акт за установяване на административно нарушение АУАН бл.№748628/24.04.2025 г. за това,че на **.**.**** г. около 16.46 ч. в гр.Б. на ул.

1

„Я.К.“№ * в подземен паркинг на „М.Г.“ като собственик на МПС л.а. „М.“ с рег. №*********, паркира на паркомясто за лица, определени за превозни средства, обслужващо хора с трайни увреждания или за превозно средство, приспособено и обслужвано от хора с трайни увреждания.

При описаните фактически констатации нарушението било квалифицирано по чл.98,ал.2,т.4 ЗДвП.

Фактическата обосновка на визираното нарушение е пренесена при цялостно словесно единство в атакуваното НП и при идентичност на правната квалификация на нарушението- чл.98,ал.2,т.4 ЗДвП, е приложен съответстващият санкционен състав на чл.178д ЗДвП и е наложена глоба в размер на 200 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, анализирани поотделно и ценени в корелация помежду си, в т.ч. от показанията на актосъставителя Д. Г. и единствен очевидец на нарушението св.Х. В., разпитани в качеството на свидетели, чиято непредубеденост и обективност предвид длъжностното им качество е извън съмнение. С оглед нивото на устойчивост , информативност и изчерпателност, съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля В. и съгласуваните с тях показания на актосъставителя Г., /които макар и с опосредствана осведоменост от св.В./, позволяват формиране на стройна логична последователност от факти,според която на процесната дата **.**.**** г.собствения на жалбоподателя лек автомобил М. * *** *** с рег. №********* бил паркиран в подземния паркинг на търговски обект „М.Г.“ върху обозначено с пътна маркировка, оцветена в синьо място за паркиране на превозни средства от хора с трайни увреждания.На база формиращите смислово единство и хармонична логическа завършеност показания на разпитаните контролни длъжностни лица, а предвид и констатацията на съдебния състав при огледа на оптичния носител,неразделна част от преписката, съдът формира и извод по фактите че на предно обзорно стъкло на автомобила и във вътрешното пространство на автомобила не била поставена изискуемата карта за паркиране, която се издава на хора с трайни увреждания. Според свидетеля Х.

В., формирал преки зрителни впечатления към процесната ситуация, автомобилът на жалбоподателя бил паркиран върху място за лица с увреждания, обозначено с пътна маркировка „М21“ на паркинга на „М.Г. Б.“ около 16.46 ч. на 06.04.25 г., като обаче свидетелят изрази резервираност и съмнение, предвид обективна невъзможност да изготви фотоснимка на паркоклетката под автомобила, дали върху запълненото в синьо паркомясто е било и означението в бяло на международния символ за достъпност. Този факт, останал непроверен, включително и чрез изготвените фотоснимки, свидетелят В. интерпретира с оглед логическо и вариативно адаптиране на възможности, дори и паркомястото да не е предназначено за хора с трайни увреждания поради неполагане на изискуемия международен символ за достъпност, то да е било определено за майки с деца и т.н.

Специфичното наличие на оцветени в синьо паркоклетки без поставен в бяло върху тях международен символ за достъпност, се извежда и хармонира и с предоставената от“ Г. Б. “ ЕАД скица относно наличната пътна маркировка,указваща на частично обособени паркоместа за хора с трайни увреждания на територията на подземен паркинг на мол „Г.“, находящ се в гр.Б., ул. „Я.К.“ № *.

Жалбоподателят не оспорва собствеността върху л.а. „М. * *** ***“ с рег. №*********, нито че на процесната дата **.**.**** г.е паркирала този автомобил на подземен паркинг на Мол „Г. Б.“, а единствено спори относно предназначението на мястото за паркиране, като такова за хора с трайни увреждания.

От правна страна:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник група в ОДМВР – Б.,С-р „Пътна полиция“ Б., а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице – полицейски инспектор при С-р „Пътна полиция“ гр. Б., по арг. на т.3.11 и т.1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34,ал.1 от ЗАНН. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок.

Лимитираният от законодателя съдържателен минимум от реквизити е спазен при издаване на НП и на административния акт съгласно законово определените съдържателни критерии на чл.42,ал.1 и чл.57,ал.1 ЗДвП, като са описани датата и мястото на осъществяване на твърдяното нарушение, формата на изпълнителното деяние,изразяваща се в нарушаване забраната за паркиране на местата, предназначени за хора с трайни увреждания. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че 2 нарушението е описано от наказващия орган достатъчно пълно и недвусмислено, за да даде възможност на наказаното лице да разбере всички съдържателни свойства на деянието, както в неговите фактически, така и в юридическите му параметри, като предпоставка за пълноценно осъществяване правото му на защита. В закономерна връзка е приложена санкционната норма на чл.178д ЗДвП.

Независимо от горното в качествен процесуален аспект съдът намира,че е допуснато съществено процесуално нарушение, свеждащо се в дерогиране на разпоредбата на чл.53,ал.1 ЗАНН, предписваща изискване към наказващия орган да издаде наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание,само когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение. Според настоящия състав не е проведено изискуемото качествено,всеобхватно и задълбочено разследване на правнозначимите обстоятелства,което предпоставя извод за упражняване правомощието по чл.53,ал.1 ЗАНН преждевременно и превратно при необоснованост на фактическите изводи за осъществен състав на административно нарушение по чл.98,ал.2,т.4 ЗДвП.

По приложението на материалния закон:

Забраната за паркиране на местата, предназначени за хора с трайни увреждания е предвидена в чл.

98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Следва да се има предвид,че единствено Правилникът за прилагане на Закона за движение по пътищата е актът, който урежда изчерпателно прилагането на този закон и според чл. 55, ал. 10 от него пътен знак Д21 указва мястото или местата, определени за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. Този пътен знак въвежда специално предписание, има син цвят и указва "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания". Този пътен знак има действието, определено от чл. 6 от ЗДвП , а именно участниците в движението са длъжни да съобразяват поведението си с пътните знаци и с пътната маркировка, а когато има противоречие между пътен знак и пътна маркировка, тогава съобразяват поведението си с пътните знаци. В случая обаче от събраните по делото доказателства, - налична на л.43 писмена справка от „Г. Б.“ ЕАД на територията на подземния паркинг на „М.Г.“ не е бил поставян пътен знак съгласно изискването на чл.55,ал.10 ППЗДвП, а на територията на обекта е действала единствено пътна маркировка, указваща на обособени места за паркинг за хора с трайни увреждания.

Съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗДвП местата за паркиране в зони за платено и безплатно паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. В чл. 25 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията е предвидено, че местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (ДВ, бр. 73 от 2001 г.) и с пътна маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност (фиг. 5) в бял цвят.

Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. има за предмет въвеждането на минимални стандарти за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. Елемент на достъпната среда в урбанизираната територия са и местата за паркиране до сградите и в подземните паркинги в урбанизираната територия, които по силата на чл. 25 от Наредбата трябва да имат универсален дизайн и с това маркировка на цялата им площ в син цвят с поставен в средата международен знак за достъпност в бял цвят, каквото е съдържанието на самия пътен знак Д21. Този универсален дизайн е задължителен за елемента на достъпната среда в урбанизираната територия - мястото за паркиране на превозни средства, използвани или пригодени за хора с трайни увреждания и цели да постигне минималния стандарт за достъпност и улеснение на тези лица. Изрично е предвидено в Наредбата, че този е нейният предмет и за постигане на минималните стандарти за достъпна среда в урбанизираната територия тя се прилага едновременно с изискванията на нормативните актове за обема и съдържанието на устройствените планове и инвестиционните проекти, правилата и нормативите за 3 устройство на територията и на нормативните актове и техническите спецификации за проектиране и изпълнение на строежите. По аргумент от предметния обхват и целите на Наредба №РД-02-20-2/26.01.2021 г и на основание чл. 7, ал. 1 от ЗНА вр. с чл. 44 от Указ № 883/24.04.1974 г за прилагане на Закона за нормативните актове , нормата на чл. 25 от тази Наредба не е подзаканов акт по прилагане на ЗДвП и поради това не може да се тълкува като норма, запълваща бланкета на чл.99,ал.2 ЗДвП. Следователно, не съдържимата се правна уредба в тази Наредба установява реда за държавно управление на правно регламентираната дейност на водачите на моторни превозни средства. Забраната за паркиране на местата, предназначени за хора с трайни увреждания е предвидена в чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и задължението за нейното спазване се указва с поставяне на специалния знак Д21, който има формата и съдържанието по чл. 55, ал. 10 от Правилника за прилагане на ЗДвП, какъвто в случая се установи,че не е бил поставен на процесния подземен паркинг на търговски обект „М.Г.“.