Решение № 1132 от 12.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1132 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000503415 по описа за 2023 година

Производството се разглежда по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 07.02.2023 г. по гр. д. № 7012/2013 г. по описа на СГС, ГО, 1-16 състав, „Евротур София“ ООД ЕИК 121820789 е осъден да заплати на Х. И. Х. на основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, обезщетение за търпени вреди, причинени вследствие на противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в разрушаването на собствената му едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. *** № *, с лице към булеварда, застроена на 69 кв.м., състояща се от две стаи, вестибюл, кухня, килер и входно антре, както следва: сумата от 15 857 лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се в необходимите средства за изграждане и възстановяване на сградата в предишния вид, ведно със законната лихва от 21.05.2013 г. – датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лв.; сумата от 4 908,80 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за имуществени вреди за последните три години – 21.05.2010 г. до 21.05.2013 г., като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 8 000 лв., и сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и негативни емоции, в резултат на горепосочения деликт, ведно със законната лихва от 21.05.2013 г. – датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, като е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 7 000 лв.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Евротур София“ ООД чрез адв. И. К.. Твърди се, че решението е постановено при съществени нарушения на материалния и процесуален закон, неправилна правна квалификация и 1 неизяснени основни факти за състава на деликта. Излага се, че първоинстанционният съд не е изяснил съществени елементи на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Изтъкват се процесуални нарушения, изразяващи се в промяна на правната квалификация без да се направи нов доклад по чл.140 ГПК и преразпредели доказателствената тежест. Излага се, че атакуваното решение е немотивирано и първоинстанционният съд е игнорирал влязло в сила съдебно решение по наказателно дело, в което са установени годината на построяване на премахнатата постройка и реалната й стойност. Изтъква се още, че неправилно не е разгледал направените от ответника възражения за нищожност на сделката, макар и за е дал указания в доклада, че установяването им е в тяхна тежест, както и че е не е изложил мотиви относно правото на строеж на ищеца. И на края, се посочва, че неправилно е уважен искът за неимуществени вреди без да са съобразени фактите по делото. Прави се искане за присъединяване към настоящето дело ВНОХД № 3062/2018 г., 12 въззивен с-в, СГС, с което е потвърдена оправдателна присъда по НОХД № 10102/2015 г., 6 с-в, СРС, обосновано с доводите, че в тези наказателни дела се съдържат технически и оценителни експертизи, който съдът следва да съобрази при определяне на размера обезщетението за премахнатата постройка.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна - въззиваемият ищец Х. И. Х. чрез адв. Р. В., с който се иска потвърждаване на решението. Изтъкват се обстойно съображения, че всички доводи в жалбата не трябва да се обсъждат, тъй като за същите притезания са уважени частични искове с позоваване на ТР №3/2016г на ОСГТК. Твърди се още, че с посочването в доклада, че отговорността е по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД по никакъв начин не се променят подлежащите на доказване факти, както и че исканите нови доказателства пред въззивната инстанция са недопустими, поради това че с приобщен към наказателното дело доказателствен материал не могат да се доказват факти по настоящото дело.

Софийският апелативен съд, след като прецени оплакванията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

Решението в обжалваните му осъдителни части е валидно и допустимо /чл.269, изр.първо ГПК/. В отхвърлителните си части не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Производството пред първата инстанция е образувано по искове с материално правно основание чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД за имуществени вреди под формата на търпени загуби в размер на 26 000лв, настъпили в резултат на противоправното поведение на представители на дружеството, разрушили собствената му сграда и изразяващи се в стойността на средствата нужни за нейното възстановяване, както и неимуществени вреди, представляващи неблагоприятни за ищеца стресови изживявания през последните пет години, когато се е налагало да подава молби, жалби и документи до различни институции, за компенсация на които претендира 8 000лв. Като правопораждащи факти ищецът е посочил влязло в сила решение по гр.д. № 5195/2009г, с което същите притезания са били уважени в предявените частични размери. Изтъква още незаконното разрушаване на собствената му сграда в периода м.август – м.декември 2008г от ответното дружество като собственик на дворното место и заличаването й от кадастралния регистър, както и преживеният в посочения период стрес по повод деликта.

Пред първата инстанция в срока за отговор ответникът „Евротур София“ООД е оспорил исковете по основание с възражения, че ищецът не е бил собственик на 2 сградата, нито е притежавал право на строеж, тъй като към момента на сключване на договора за дарение, с който се легитимира за собственик, въпросната сграда не е представлявала самостоятелен обект и прехвърлителната сделка е нищожна, а също и че учреденото в негова полза право на строеж е погасено. Поддържа се, че неприсъственото решение по уважените частични искове за спорните притезания е било постановено при редица процесуални нарушения, лишили го от право на защита.

От фактическа страна не е спорно и се установява от представените пред първата инстанция писмени доказателства, че спорните притезания са били предмет на гр.д. № 5195/2009 г. по описа на СРС, 35 състав и с решение по чл.240 ГПК /неприсъствено/ ответното дружество „Евротур София“ ООД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 5 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – частичен иск при цялостна искова искова претенция от 110 000 лв., и сумата от 500 лв., обезщетение за неимуществени вреди, частичен иск от цялостна искова претенция 10 000 лв, произтичащи от разрушаването на едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, бул. *** № *, застроена върху 69 кв.м., състояща се от две стаи, вестибюл, кухня, килер и входно антре, в УПИ VI - 20, от кв. 39 /стар 15/, по плана на гр. София, местността „ГГЦ . Зона в 17“ /стар „Банишора“/, с площ от 284 кв.м. Срещу решението е постъпила молба за отмяна, която е окончателно отхвърлена с решение по гр.д. № 2112/2010 г. на СГС, ГО, IV-a въззивен състав.

От писмените доказателства се установява, че ищецът се легитимира като собственик по силата на договор за дарение сключен със С. В. И., оформен с нотариален акт № 157 от 15.07.2008г, том I, per. № 2817, нот.дело № 148/2008г., на построената едноетажна жилищна сграда в описания по-горе недвижим имот, и че праводателката му е притежавала в собственост 64,96% идеални части от дворното място по силата на съдебна делба по гр.д. № 9217/2002г на СРС, 53 с-в., извършена между нея и К. С. Г. с 35,04% идеални части от него. Въпросното дворно място /без постройките/ е било изнесено на публична продан и възложено с постановление от 11.01.2008 г. /влязло в сила на 18.01.2008г/ на ЧСИ И. Ч. по изпълнително дело № 20067830400245 на ответното дружество ,,Евротур София“ ООД, обявено за купувач и представлявано към онзи момент от Л. П. С.. От експертната оценка по същото изп. дело е видно, че имотът представлява дворно място, застроено с едноетажна жилищна сграда в лицевата му част и паянтови бараки в дъното на имота, които обаче не са предмет на оценката и не са включени в нея.

Установява се от писмените доказателства, че ответното дружество с протокол на общото си събрание от 24.05.2008г е възложило на трето лице почистване на терена от заварените постройки и събаряне на процесната едноетажна сграда, както и че между дружеството ответник и ищеца е имало спор относно учреденото в полза на последния право на строеж. Този въпрос е разрешен с влязло в сила решение по гр.д. № 36470/2011 г. по описа на СРС, 29 с-в, с което е признато по отношение на ответника „Евротур София“ ООД, на осн. чл. 124, ал. 1 ТПК, че Х. И. Х. притежава вещно право на строеж въз основа на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 157 от 15.07.2008 г., том I, per. № 2817, дело № 148/2008 г., на едноетажна жилищна сграда /преустроена в магазин/, в гр. София, ***“№ *, с лице към булеварда, застроена на 69 кв.м., състояща се от две стаи, вестибюл, кухня, килер и входно антре.

С присъда от 08.11.2017 г., постановено по НОХД № 10102/2015 г. по описа на СРС,НО,6 с-в, е призната Л. П. С., за невинна за това, че за времето от 26.05.2008г. до 31.12.2008 г. /инкриминирания период/ в гр. София, чрез Н. С. Д. и Н. Т. Н., 3 противозаконно е унищожила чужда движима вещ, а именно едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 69 кв.м., състояща се от две стаи, вестибюл, кухня, килер и входно антре, на стойност 69 978,59 лв., собственост Х. И. Х., като с деянието са причинени значителни вреди в размер на 69 978,59 лв. - престъпление по чл. 216, ал.

5, пр. 1, вр. ал. 1 НК. С присъдата е отхвърлен гражданския иск за причинени имуществени вреди в размер на 69 878.59 лв., предявен от Х. И. Х. срещу Л. П. С..

Присъдата е влязла в сила на 05.12.2018 г., когато е потвърдена от СГС.

С оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до същите правни изводи относно наличието на материалните предпоставки по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество. Изяснено е от първата инстанция въз основа на представените доказателства и не е спорно, че с окончателно решение по чл.240 ГПК по гр.д. № 5195/2009 г. по описа на СРС, 35 състав, ответното дружество „Евротур София“ ООД е осъдено да заплати парични притезания, представляващи обезщетение за имуществени вреди и неимуществени вреди, предявени като частични и уважени в присъдените размери, настъпили в резултат на противоправни действия на служители на ответното дружество, изразяващи се в разрушаване на собствената на ищеца едноетажна сграда.

От посоченото следва, че предмет на настоящите искове и на предходното производство са претендираните от ищеца имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от общи правопораждащи факти, заявени като частични искове в първия процес за част от размера на едно единно вземане за целия исков период. Във връзка със задължителните указания по тълк.дело 3/2016г на ОСТГК на ВКС при уважаване на частичен иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.

Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и по иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН за останалата част от вземането. В конкретния случай тези общи правопораждащи факти, изразяващи се в противоправни действия по възлагане на ответника в причинна връзка с настъпилите за ищеца имуществени и неимуществени вреди – търпени загуби вследствие разрушаването на собствената му сграда и преживените в тази връзка неблагоприятни изживявания, се ползват със сила на пресъдено нещо за останалата част от спорното вземане. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало въз основа на същите правопораждащи факти. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение. Като такива вече са преклудирани от СПН и правилно не са били обсъждани възраженията пред първата инстанция, възпроизведени като доводи във въззивната жалба против правопораждащите правото на обезщетение факти, включително за нищожността на договора за дарение и за погасяване на учреденото в полза на ищеца вещно право /титулярството на което въз основа на договора за дарение е съдебно признато с влязло в сила решение по гр.д. № 36470/2011г на Софийски районен съд, 29 с-в/.