Определение № 4910 от 01.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4910 гр. Варна, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20263100501814 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от Ж. Д. Ж., ЕГН ********** и Д. Д. Ж., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Варна, ул. ******, чрез процесуалните им представители, въззивна жалба вх. №35675/05.05.2026г., срещу Решение №1413/14.04.2026г. по гр. дело № 722/2022г. по описа на РС- Варна, 19-ти с-в, с което е признато за установено в отношенията между страните по предявения иск на М. Д. Д., ЕГН ********** с адрес с. Генерал Кантарджиево, общ. Аксаково срещу Ж. Д. Ж., ЕГН ********** и Д. Д. Ж., ЕГН **********, че ищцата Д. е собственик на реална част с площ от 407 кв.м. от ПИ с идентификатор ****** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-112/01.07.2022г. на ИД на АГКК, целият с площ от 1165кв.м., находящ се в с. Генерал Кантарджиево, общ.

Аксаково, при граници ПИ с идентификатори № №: от юг ******, стопански постройки ******.5, ******.2, ******.3, ******.4 и ПИ ******; от север ******, която реална част е защрихована и заключена между точки А-Б-В-Г на скица графика № 6, л. 350 от заключението на вещото лице по изготвена съдебно- техническа експертиза, която приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото решение, на основание наследяване от Д**** Д. У******, поч. на 09.02.2021г., а той с НА № 189/12.12.1994г, т.XL, д.№ 18858/1994г., като са осъдени ответниците да й предадат владението върху спорната реална част от имота, на осн. чл. 108 ЗС., както и е са осъдени Ж. Д.

Ж. и Д. Д. Ж. да премахнат изградената от тях ограда от мрежа и 14 бр. бетонни колове, изградена по протежението на северната граница на ПИ с идентификатор ******, заключена между точки А-Б на комбинирана скица графика № 1, л. 345 от заключението на вещото лице по изготвена съдебнотехническа експертиза, която приподписана от съда, представлява неразделна 1 част от настоящото решение, на основание чл. 109 ЗС.

В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло. Възраженията на въззивниците са, че неправилно съдът е достигнал до извод, че ответниците не са могли да придобият процесната реална част по давност, както и че липсата на данни за уредени сметки по дворищно-регулационния план изключва вещно-правния ефект на плана.

Твърди се, че правото на собственост на ищцата не е установено, тъй като липсва идентичност между процесната реална част и описания в НА от 1994г. имот. Намират, че имотът на наследодателя е бил 850 кв.м., а понастоящем ищцата претендира да притежава имот от 940 кв.м., като претендира и процесната реална част от 407 кв.м. твърдят, че наследодателят У****** не е притежавал имот от 1347 кв.м. Твърди се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не е изследвано приложена ли е регулацията, но дали няма евентуално доброволно отстъпване на придаване по регулация на части от имота по см. На §102 ППЗПИНМ не е изследвано.

Освен това се излага, че при действието на ЗПИНМ е настъпил вещно-правния ефект на регулацията и ответниците са владели имота в посочените граници.

Доколкото уличната регулация- предмет на същата заповед, е реализирана, то и вещните последици са настъпили за ответниците. Твърди се, че неправилно е разпределена доказателствената тежест, тъй като след като е установено по делото, че праводателят на ответниците е владял още от 1965г. предвид издадения протокол за строителна линия, то и съдът е следвало да укаже на ищцата да установи, че нейният праводател е владял от 1961г. до смъртта му.

Освен това на ответниците пък не е указано да установят, че са владяли имота преди 1991г.- издаването на КНА по давност. Твърди се и неправилно приложение на материалния закон – прието е, че ЗТСУ действа до 2021г.

Неправилно е приложена и нормата на чл.200 ал..2 ЗУТ, тъй като процесната реална част е оградена и присъединена към имота на ответниците, а имотът на ищцата отговаря на изискванията за самостоятелен имот. Твърди се, че неправилно не са обсъдени свидетелските показания, както и не са кредитирани писмени доказателства- протокол за строителна линия №34/65г.

Неправилно не е приета представената с отговора на исковата молба снимка от гугъл, приложена още с отговора на исковата молба. Счита се, че и заключението на вещото лице неправилно е кредитирано, тъй като има допуснати фактически грешки, а и не е отговорено на всички поставени въпроси.

Моли да бъде отменено решението и исковете отхвърлени. Направени са доказателствени искания да се извърши ново разпределение на доказателствената тежест, като се укаже на ответниците доказателствената тежест за упражняваното владение и материализираните на място граници за периода от 1961-1991г. Моли се да бъде приета по делото скица *****/13.05.1965г., с което целят да установят, че регулацията е приложена на място,у доколкото в противен случай щеше да бъде отказано издаването на скицата. Моли се и да бъдат приети приложените с отговора снимки от гугъл.

Моли да бъде допуснат до разпит още един свидетел при условията на водене, който да установи имало ли е изградена ограда още през 80-те години на 2 миналия век, приобщаваща процесната реална част към имота на ответниците.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата М. Д. Д.. Същата оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Твърди, че доказателствата не следва да бъдат допуснати, тъй като не са налице предпоставките по чл.266 ГПК. Ако бъдат допуснати- прави искане за допускане и на нея на един свидетел за опровергаване твърденията на въззивниците. Моли решението да бъде потвърдено.

Депозирана е частна жалба вх.№52696/06.07.2026г. от М. Д. срещу Определение №8025/10.06.2026г., с което ВРС е отказал да увеличи размера на присъдените в полза на молителката разноски до пълния претендиран такъв.

Твърди се, че независимо че е направено възражение за прекомерност от ответниците, то то е било бланкетно и напълно немотивирано. Излага се, че неправилни са изводите на съда за правната и фактическа сложност на делото и положения от адвоката труд. Моли се за отмяна на определението и присъждане на разноските за адв. възнаграждение пред ВРС в пълен размер.

Частната жалба е оспорена от Ж. и Д. Ж.и с подадените от тях отговори на частната жалба. Намират последната за неоснователна и молят да бъде отхвърлена.

Съдът, като съобрази постъпилите въззивна и частна жалба, намира следното:

Жалбите са подадени в законоустановения срок, съдържат изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК, поради което са процесуално допустими.

По направените във въззивната жалба доказателствени искания съставът намира следното:

С Определение №11229/19.08.2025г. ВРС е извършил доклад на исковете и постъпилите срещу тях отговори на исковата молба. Докладът е пълен и изчерпателен и съответства на наведените в исковата молба и в отговора твърдения. На ищцата са дадени указания да установи наведеното основаниенаследяване от Д**** У****** и че процесната реална част е идентична с имота, описан в НА, легитимиращ праводателя й, както и наведеното в евентуалност основание за придобиване по давност с присъединяване на тази на нейния праводател за период от 1983г. до 2025г. /каквито твърдения са посочени в исковата молба, уточнена с молба от 27.02.2025г./ На ответниците е указано, че следва да докажат, че се легитимират като собственици по сделка, а техният праводател по наследяване, евентуално по давност, текла от 1991г. до подаване настоящия момент, както и идентичност на процесната реална част с описаната в НА от 1991г. /легитимиращ наследодателя на праводателя на ответниците/. Това са наведените в отговора на исковата молба твърдения от ответниците, че лично и като присъединят владението на наследодателя на праводателя им владеят имота от 1991г. в тези граници, вкл. процесната реална част. Указанията, които ВРС е дал към страните, са коректни съобразно наведените в исковата молба и отговора твърдения.

3

Установяването на друг период, в който владението се е упражнявало, не вменява задължение на съда да разпределя отново доказателствената тежест, тъй като такива факти не са част от посочения от страните период. Не е допуснато процесуално нарушение при извършване на доклада от ВРС, поради което и приложеното писмено доказателство - скица *****/13.05.1965г., не следва да бъде приета. Искането за представянето й е преклудирано. Не са допуснати процесуални нарушения от ВРС, отказвайки да приеме приложените от ответниците снимки- извадка от Гугъл, доколкото на вещото лице е поставена задача и същото, използвайки специалните си знания е отговорило на поставените въпроси и приложило снимков материал, съхранен в мрежата. Затова и искането за приемането на тези доказателства също следва да бъде оставено без уважение. Свидетели са допуснати на двете страни по равно, като след изслушването им, на което са присъствали процесуалните искания на страните, ответниците не са направили искания за допускане на още един свидетел, което е следвало да сторят, ако установят, че поисканите от тях свидетели не са доказали сочените факти. Искането пред настоящата инстанция е преклудирано.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.

№35675/05.05.2026г., депозирана от Ж. Д. Ж., ЕГН ********** и Д. Д. Ж., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Варна, ул. ******, чрез процесуалните им представители срещу Решение №1413/14.04.2026г. по гр. дело № 722/2022г. по описа на РС- Варна, 19-ти с-в.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№52696/06.07.2026г. от М. Д. срещу Определение №8025/10.06.2026г. по гр. дело № 722/2022г. по описа на РС- Варна, 19-ти с-в.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените във въззивната жалба искания на Ж. и Д. Ж.и да бъде прието като доказателство по делото скица *****/13.05.1965г., както и представените с отговора на исковата молба снимка от Гугъл мапс.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж. и Д. Ж.и да бъде допуснат до разпит още един свидетел, който да установи имало ли е изградена ограда още през 80-те години на миналия век, приобщаваща процесната реална част към имота на ответниците.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1814/2026г. на ОС-Варна за 11.11.2026г. от 10,00 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5