Определение № 37209 от 12.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37209 гр. София, 12.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110117261 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на А. Н. Ч. срещу „ВК“ АД.

С определение № 31543 от 30.08.2026 г. на основание чл. 213 Граждански процесуален кодекс /ГПК/ към настоящото дело са присъединени за общо разглеждане и постановяване на общ съдебен акт гр. дела № 17262/2026 г. и № 18007/2026 г., първоначално по описа на СРС, 118 състав, и гр. дело № 18009/2026 г., първоначално по описа на СРС, 162 състав.

Предмет на съединеното производство са претенциите по четири самостоятелни договора.

Предявени са главни установителни искове по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и чл. 26, ал. 1, предл. първо Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ за недействителност на договорите; евентуални установителни искове за нищожност на клаузите за такса за експресно разглеждане на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и за нищожност на клаузите за неустойка, а по двата договора от 2022 г. - и на клаузите за възнаградителна лихва, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето във връзка с ал. 4 ЗЗД. С тези искове са кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, ведно със законната лихва от подаването на съответната искова молба, претендирана на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Осъдителните искове се разглеждат независимо дали реституцията се обосновава с недействителността на целия договор или на отделни негови клаузи.

По договор Standard 30 № 6008559 от 14.02.2024 г. – първоначално гр. дело № 17261/2026 г.

Ищцата А. Н. Ч. твърди, че ответникът е предоставил заем от 1 000 лв., със срок 12 месеца и 12 месечни погасителни вноски, с първи падеж 15.03.2024 г. и последен падеж 08.02.2025 г., при фиксиран годишен лихвен процент 40,32 % и посочен ГПР 49,48 %. По чл.

1, ал. 3 от договора е уговорена такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредита в размер на 709,32 лв., разсрочена и включена във вноските. Вноската с включена такса е 161,74 лв., а общият размер на плащанията с таксата, без неустойката, е 1 940, 88 лв.

По чл. 4, ал. 1 заемателят трябва в тридневен срок от усвояването да предостави поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение чл. 4, ал. 2 предвижда неустойка 472, 80 лв., разсрочена в 12 вноски по 39, 40 лв., с което всяка вноска достига 201, 14 лв., а общото задължение - 2 413, 68 лв.

Въз основа на изложеното се иска прогласяване недействителността на целия договор поради неправилно посочен ГПР, в който не са включени таксата и неустойката. При отхвърляне на главния иск се иска едновременно разглеждане на двата евентуални иска - за 1 нищожност на чл. 1, ал. 3 относно таксата и на чл. 4, ал. 2 относно неустойката. С уточняваща молба от 30.06.2026 г. ищцата изрично е заявила, че исковете са четири, двата евентуални иска са кумулативно съединени помежду си, а осъдителният иск е кумулативно съединен с тях и с главния иск. Уточнила е също, че обозначенията „договор за паричен заем № 6008559“ и „договор за паричен заем Standard 30 № 6008559“ индивидуализират един и същ договор, както и че неустойката е 472,80 лв., съответстващи на посочените от нея 241,74 евро, и е 47,28 % от главницата. Предявен е частичен осъдителен иск за 639,11 евро от заявено общо вземане 722,80 евро, със законна лихва от 17.06.2026 г. до изплащането.

Ищцата твърди, че е извършвала плащания над главницата, но не разполага с платежни документи. В уточняващата молба заявява, че претендираният размер е посочен при липса на точни данни за плащанията, а общото вземане 722,80 евро е формирано като разлика между всички дължими по договора и погасителния план суми и главницата, ако бъде установено, че всички вноски са платени. Поддържа доказателственото си искане за справка от кредитора и евентуално за счетоводна експертиза. Това твърдение за пълния размер на вземането не представлява признание или доказателство, че всички начисления действително са платени.

По договор Standard 30 № 6058234 от 14.07.2024 г. – първоначално гр. дело № 17262/2026 г.

Ищцата А. Н. Ч. твърди, че е сключила с ответника договор за заем от 1 200 лв., със срок 5 месеца и 5 месечни вноски с падежи от 13.08.2024 г. до 11.12.2024 г., при годишен лихвен процент 40,32 % и ГПР 49,48 %. Уговорената по чл. 1, ал. 3 такса за експресно разглеждане е 431,75 лв. Вноската с таксата е 351,07 лв., а общото задължение без неустойката 1 755,35 лв. По този договор обезпечението и неустойката са уредени в чл. 5, ал. 1 и ал. 2.

При непредоставяне на поръчител или банкова гаранция в тридневния срок се дължи неустойка 287,85 лв., разсрочена на 5 вноски по 57,57 лв.; общата вноска става 408,64 лв., а общото задължение - 2 043,20 лв.

Предявени са главен иск за недействителност на целия договор и, при неговото отхвърляне, два евентуални иска за нищожност на чл. 1, ал. 3 относно таксата и чл. 5, ал. 2 относно неустойката, съединени кумулативно помежду си. С тях е кумулативно съединен осъдителен иск за 431,12 евро със законна лихва от 17.06.2026 г. до изплащането. Този осъдителен иск не е заявен като частичен. Ищцата твърди, че е платила суми над главницата, без да може да посочи точно плащанията поради липсата на платежни документи, и иска информация от ответника и евентуално експертиза.

По договор Standard 14 № 5799193 от 16.03.2022 г. – първоначално гр. дело № 18007/2026 г.

Ищцата А. Н. Ч. твърди, че договорът е сключен с „ВК“ ООД, ЕИК *********, чийто универсален правоприемник е ответникът „ВК“ АД. Предоставената заемна сума е 1 200 лв., срокът – 44 седмици, с 22 двуседмични вноски, с първи падеж 30.03.2022 г. и последен 18.01.2023 г., при годишен лихвен процент 40,32 % и ГПР 49,38 %. Таксата за експресно разглеждане по чл. 1, ал. 3 е 659,78 лв., разсрочена на 22 вноски по 29,99 лв. Вноската с таксата е 94,79 лв., а общият размер на задължението без неустойката – 2 085,38 лв. По чл. 4, ал. 2 за непредоставяне на обезпечение в тридневен срок е уговорена неустойка 440 лв., разсрочена на 22 вноски по 20 лв.; с нея всяка вноска е 114,79 лв., а общото задължение – 2 525,38 лв.

Предявени са главен иск за недействителност на целия договор и три евентуални иска, кумулативно съединени помежду си, за нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 3 за таксата, на чл. 2, ал. 1, т. 5 за възнаградителната лихва и на чл. 4, ал. 2 за неустойката. С тях е кумулативно съединен частичен осъдителен иск за 639,11 евро от общо заявени 677,66 евро, със законна лихва от 24.06.2026 г. до изплащането. Ищцата сочи, че няма платежни документи, поради което размерът на действителните плащания и надплащането следва да се установят чрез поисканите от ответника документи и евентуално счетоводна експертиза.

По договор Standard 14 № 5871568 от 16.11.2022 г. – първоначално гр. дело № 2

18009/2026 г.

Ищцата А. Н. Ч. твърди, че договорът е сключен с „ВК“ ООД, ЕИК *********, с универсален правоприемник ответника „ВК“ АД, за заем 1 200 лв., със срок 36 седмици и 18 двуседмични вноски, с първи падеж 30.11.2022 г. и последен 26.07.2023 г., при годишен лихвен процент 40,32 % и ГПР 49,39 %. По чл. 1, ал. 3 е уговорена такса за експресно разглеждане 589,32 лв., включена във вноските, като вноската с таксата е 109,66 лв., а общото задължение без неустойката – 1 973,88 лв. Неустойката по чл. 4, ал. 2 при непредоставяне на обезпечение е 392,76 лв., разсрочена на 18 вноски по 21,82 лв., с обща вноска 131,48 лв. и общ размер на плащанията 2 366,64 лв.

Предявени са главен иск за недействителност на целия договор и три евентуални иска, кумулативно съединени помежду си, относно чл. 1, ал. 3 за таксата, чл. 2, ал. 1, т. 5 за възнаградителната лихва и чл. 4, ал. 2 за неустойката. С тях е съединен осъдителен иск за 596,49 евро със законна лихва от 24.06.2026 г. до изплащането. Този осъдителен иск не е заявен като частичен. Ищцата поддържа извършени плащания над главницата, без да разполага с документи за точния им размер, и иска от кредитора справки за усвояването и плащанията, погасителен план и евентуално счетоводна експертиза.

Общи фактически и правни доводи на ищцата

По всички договори ищцата заявява потребителско качество, тъй като е действала извън професионалната или търговската си дейност, а кредиторът е небанкова финансова институция, предоставяща кредити по занятие. Поддържа, че посоченият ГПР не отразява реалното оскъпяване, тъй като от него са изключени таксата за експресно разглеждане и неустойката. Според нея тези суми са преки разходи по кредита и прикрито възнаграждение на кредитора, което е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР. Излага доводи, че цифровото обозначаване на ГПР, без ясна и вярна информация за включените разходи и общата дължима сума, е приравнимо на липса на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК и води до недействителност по чл. 22 ЗПК. Твърди, че включването на всички разходи би довело до надхвърляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК и че използваната договорна конструкция цели неговото заобикаляне.

П о евентуалните искове за таксите поддържа, че експресното разглеждане не е самостоятелна допълнителна услуга в интерес на потребителя, а е част от действията по отпускане и усвояване на кредита, за които чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява такси. Твърди, че формално декларираният доброволен избор не отразява свободно и индивидуално договаряне, а услугата и възнаграждението са наложени чрез предварително изготвените условия на икономически по-силната страна. Оспорва прозрачността и равноправността на клаузите и сочи значителния размер на таксите спрямо главниците.

По евентуалните искове за неустойките ищцата твърди, че задължението за обезпечение е практически неизпълнимо в тридневния срок. За поръчителя са поставени изисквания за навършени 21 години, безсрочен трудов договор, поне шестмесечен стаж при същия работодател, минимален осигурителен доход 1 000 лв., определена кредитна история и липса на друго поръчителство или заем; изисква се и удостоверение от работодателя, издадено не по-рано от три дни преди представянето. Алтернативната банкова гаранция изисква набавяне на документи и одобрение от банка. Поддържа, че неизпълнението на това вторично задължение не поражда вреди, съответстващи на неустойката, а кредиторът предварително знае, че тя ще се начисли, и я разсрочва още при сключването. Според ищцата неустойката излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната си функция, нарушава справедливостта и добрите нрави и представлява допълнителна печалба.

Твърди, че рискът от недостатъчна оценка на кредитоспособността е прехвърлен върху потребителя, в противоречие с преддоговорните задължения на кредитора. Поддържа и неравноправност на тези клаузи по чл. 143 и сл. ЗЗП.

По договорите от 16.03.2022 г. и 16.11.2022 г. ищцата отделно оспорва възнаградителната лихва от 40,32 % като противоречаща на добрите нрави. Сочи практика относно двукратния размер на законната лихва при обезпечени и трикратния при необезпечени кредити. За 3 договора от 16.03.2022 г. твърди законна лихва 10 % и трикратен размер 30 %, а за договора от 16.11.2022 г. – законна лихва 10,59 % и трикратен размер 31,77 %. Поддържа, че уговорените 40,32 % надхвърлят тези стойности и водят до несправедливо облагодетелстване на кредитора. Това са доводи на ищцата, а правната оценка на лихвените клаузи е предмет на решението по същество.

По осъдителните искове ищцата поддържа, че при недействителност на целия договор по чл. 23 ЗПК дължи само чистата стойност на кредита и всички действително платени суми над нея са получени без основание. При отхвърляне на главните искове и уважаване на исковете за отделните клаузи се претендира връщане на платеното по недействителните уговорки в границите на съответния осъдителен петитум. Иска разноските по делото и възнаграждение за процесуално представителство, дължимо непосредствено на адвоката по чл. 38, ал. 2 ЗА за безплатна помощ на материално затруднено лице, с включен ДДС; позовава се на сложността и броя на исковете. Сочи практиката на СЕС относно ефективната потребителска защита, недопускането на възпиращи разноски и облагането с ДДС на възнаграждението, платимо от загубилата страна.