Решение № 35 от 07.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Велико Търново, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600394 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

С присъда № 38 от 17.10.2025г., постановена по НОХД 108/2025г., Плевенският окръжен съд е признал за виновни подсъдимите както следва:

Ю. С. А. за виновен да е извършил деяние по чл. 196 ал.2 вр. чл. 195 ал.1 т.2 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. „А“ вр. чл. 20 ал.2 от НК и му е наложил наказание три години лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален „строг“ режим.

Признат е подсъдимият Ю. А. за невинен и е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 199 ал.1 т.4 вр.чл. 198 ал.3 вр. чл 29 ал.1 б. „а“ вр. чл. 20 ал.2 от НК.

Е. В. К. за виновна да е извършила деяние по чл. 19 5 ал.1 т.2 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК и й е наложил наказание една година лишаване от свобода, което на основание чл. 66 от НК е отложил с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Осъдил е Ю. А. и Е. К. да заплатят солидарно на Т. Д. Ц. – А. сумата от 1

2 367лв, представляваща имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане.

Присъдил е разноски по делото.

Срещу присъдата е подаден въззивен протест от прокурор при ОП Плевен. С протеста се атакува постановената присъда в частта, с която Ю. А. е признат за невинен да е извършил деяние по чл. 199 ал.1 т.4 от НК, като се иска в тази част присъдата да бъде отменена и подсъдимият признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение, а не за деяние по чл.

196 от НК.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от адв. И., в качеството й на служебен защитник на подсъдимата Е. К.. Оплакванията са за неправилност и незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание.

Твърди се, че по делото не е доказано участието на тази подсъдима в извършеното деяние, поради което се претендира отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която К. да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение. Претендират се и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Към жалбата на подсъдимата К. в съдебно заседание се е присъединил и подсъдимия А. с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност и направено искане да бъде изцяло признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание подс. К. не се явява, редовно призована.

Служебният й защитник поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Твърди се, че подсъдимата е била уплашена и веднага е върнала чантата, която е носила на пострадалата, без да се съпротивлява. Оспорва се протокола за доброволно предаване, като се твърди, че същият не може да служи като доказателство по делото. Иска се да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение, което е недоказано. При условията на алтернативност се претендира явна несправедливост на наложеното наказание в смисъл на неговата завишеност.

Подсъдимият А. и служебния му защитник – адв. М. също поддържат жалбата. Оплакванията им са свързани с отсъствието на доказателства за извършено деяние по чл. 199 от НК. Касае се са прибиране на изоставени 2 вещи, поради което е липсвал първоначален умисъл за извършване на кражба.

Оспорва се подаденият протест с твърдението, че от събраните доказателства не може да бъде направен извод за употреба на заплаха за запазване властта върху отнетите вещи, от която да се изведе деяние по чл. 199 ал.1 т.4 вр. 198 ал. 3 от НК. Заявява се и претенция за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна в оправдателната й част.

Представителят на апелативното обвинение поддържа подаденият протест. Счита, че по делото са събрани безспорни доказателства, че за да запази властта върху отнетите вещи подсъдимият А. е употребил заплаха.

Неговите думи са оказали именно такова въздействие върху пострадалата, която във всички проведени разпити – и на ДП и пред съда е заявила, че се е уплашила от поведението на А., който агресивно заявил, че неколкократно е лежал в затвора. При наличие на тези данни от обективна страна съставът на чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.3 от НК е осъществен. Предлага протестът да бъде уважен, присъдата отменена в частта, с която А. е признат за виновен да е извършил деяние по чл. 196 от НК и да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение. Жалбата на подсъдимата К. намира за неоснователна и като такава предлага да бъде оставена без уважение.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с посоченото в жалбите, становищата на страните в съдебно заседание и след като извърши проверка на присъдата по реда на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Обжалваната първоинстанционна присъда е постановена при допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, накърнили правото на защита на страните в настоящото производство. Те са неотстраними във въззивното производство и налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Нормата на чл. 305 ал. 3 от НПК регламентира императивно съдържанието на мотивите към присъдата. Според споменатата разпоредба в тази част на съдебния акт трябва да са изложени обстоятелствата, които се считат за установени, доказателствените източници, въз основа на което е възприета конкретната фактическа обстановка, а при противоречия на доказателствените материали е задължително да са развити съображения защо 3 едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

Мотивите, следващи огласения пред страните диспозитив на присъдата не отговарят на изискванията, поставени от цитираната разпоредба.

В тях са налице редица противоречия, които са толкова съществени, че пречат на въззивната инстанция да установи каква е действителната воля на съда.

Внимателният прочит на мотивите към постановената присъда сочи, че още възприетата фактология съдържа противоречия. Първоначално на стр. 4 от мотивите си решаващият съд е приел, че подсъдимата К. е прибрала всички вещи в по- голям сак, който подсъдимият носел със себе си. След като прибрали всички вещи, двамата побързали да напуснат района.

Непосредствено след това се излага фактология за носена и от К., собственост на пострадалата найлонова чанта с логото на „Фантастико“, в която имало един брой дънкова пола и която след поискване от пострадалата, К. се уплашила и й я предала незабавно. Така описаното създава сериозна неяснота дали съдът приема, че всички вещи са били поставени в по- голям сак и носени само от подсъдимия или К. е оставила вещи и в чанта „фантастико“, която тя носила. Противоречие в мотивите се съдържа и в изложението на фактите, свързани с обема на отнетите при деянието вещи. Съдът е посочил, че спор по отношение на отнетите вещи, които подсъдимите са намерили и взели с цел да присвоят - няма, освен дънковата пола, която е върната от К. на пострадалата на местопрестъплението/стр.5 от мотивите/. Употребеният от съда изказ означава, че от масата на вещите, които приема, че са предмет на извършено деяние е извадена дънковата пола/ но не и чантата „фантастико“/, която подсъдимата е върнала на пострадалата още на местопрестъплението. В диспозитива на присъдата обаче тази вещ е включена в масата на отнетите с намерение противозаконно да бъдат присвоени движими вещи по отношение и на двамата подсъдими. Така не става ясно конкретно каква е волята на решаващият съд по отношение на тази движима вещ – дали тя е предмет на извършеното деяние кражба/така, както е отразена в диспозитива на присъдата/ или не е – както е посочено в мотивите.

Следващото противоречие, което се установява в мотивите на съда, касае анализа на показанията на св. А. и свързаната с тях правна квалификация на извършеното от всеки от подсъдимите деяние. Съдът е кредитирал изцяло показанията на тази свидетелка, като на л. 5 от мотивите си е обосновал пълното им съвпадение с отразеното във видео-техническата 4 експертиза, включително и заявеното от нея относно поведението на подсъдимия А. след като тя пожелала да погледне какво има в носеният от него сак, което описала като по- агресивно, както и че е възприела като заплаха думите му, че “ пет- шест пъти е лежал в затвора“. Оценени са показанията на пострадалата като добронамерени, последователни и безпротиворечиви. Едновременно с това, в противоречие с така възприетото от фактическа страна поведение на подсъдимия, който изрично заявил/ „на пострадалата да се маха, както и че него затвора не го плаши, тъй като е лежал вече пет- шест пъти“ и кредитираните показания на пострадалата, при направеният анализ от правна страна съдът е приел, че липсва отправена заплаха с единствения аргумент, че самата пострадала не е заявявала да се е почувствала застрашена от думите на А., а последното е послужило като основание деянието по отношение на А. да бъде квалифицирано като кражба, а не като грабеж. Така съдът е допуснал поредното противоречие в мотивите си, което обаче има съществено значение за определяне на точната правна квалификация на деянието, извършено от подсъдимия А. и волята на първия съд дали пострадалата е възприела думите на А. като заплаха и се е оттеглила, така както е прието при анализа на доказателствата или пострадалата не се е почувствала заплашена така, както е прието в прания анализ остава неясна.

Липсват мотиви относно стойността на отнетите вещи и начинът, по който е определена тя. Съдът е посочил единствено, че тя е определена от заключението на съдебно- стоковата експертиза. Коментар липсва и за настоящата инстанция не става ясно защо е възприето това заключение напълно безкритично, след като е изготвено единствено по данни на пострадалата. Отсъстват аргументи за липсата на предоставени данни за закупуването на вещите/ касови бележки и др./ от една страна и от друга конкретното и детайлно посочване стойността на всяка една вещ, за която се твърди да е закупена в няколко месечен период от време преди деянието и всички вещи от Кралство Англия, с посочена сума в английска валута. Съдът не е коментирал по никакъв начин заявеното от експерта в съдебно заседание, че не е виждал вещите и е използвал единствено показанията на пострадалата, като е сложил процент овехтяване.

Абсолютно неизяснен е останал и въпросът кои вещи са върнати и кои не. Видно от протокола за доброволно предаване от 04.07.2024г. са описани 5 като върнати 4 бр. рокли/ без да са описани по марки/, точно толкова колкото са описани като отнети от пострадалата. Същата обаче е заявила, че едната от роклите не й е върната. В протокола за доброволно предаване е описано като върнато и 1 бр. бяло зарядно за телефон/без да е описано по марка/, пострадалата твърди, че отнетото й зарядното не е било върнато. От приложената на стр. 27 от ДП производство разписка се установява, че пострадалата е получила всички вещи, така както са описани в двата протокола да доброволно предаване – без да посочи, че някой от тях не са нейни и да откаже да ги приеме. Не става ясно защо съдът е възприел изцяло показанията на св. А. в тази им част, а не е направил съпоставка с протоколите за доброволно предаване и разписката за връщане и отразеното в тях. Този въпрос не е бил изяснен и в проведеното съдебно заседание, при разпита на пострадалата. Не е констатирано и налично противоречие в показанията й депозирани пред съда и тези от ДП/ които не са и приобщени/. Противоречие се открива освен по въпроса кои от отнетите вещи са върнати и по въпроса какви вещи са били налични в чантата „Фантастико“, която подсъдимата К. е предала на пострадалата. Всъщност от мотивите на съда изобщо не става ясно кои конкретно вещи съдът приема, че са върнати от подсъдимите на пострадалата и кои не, а този въпрос безспорно корелира и върху уваженият размер на гражданския иск, за който липсва яснота за начина, по който е формирана неговата стойност. Волята на първостепенния съд и в тази насока е неясна, нито може да бъде проследен пътя, по който съдът е достигнал до това свое убеждение и кои от доказателствата е ползвал. Присъдата в тази й част почива на предположения.