Решение № 145 от 27.07.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 272/2023
- Вид
- Решение № 145
- Подписан
- 27.07.2023
- В сила
- 15.09.2025
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Надежда Лукова Махмудиева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 1 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 1 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 1 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 1 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 1 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 1 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 1 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 1 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 1 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 145 гр. Пловдив, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Станислав П. Г.
Членове:
Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Г. Въззивно гражданско дело № 20235000500272 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 9888/27.03.2023 г. от И. Д. Х. ЕГН ********** против решение № 318/13.03.2023 г., постановено по г. д. № 2134/2022 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е отхвърлен иска от И. Д. Х. ЕГН ********** от гр. П., бул. Ц. ******** признаване за установено по отношение на „О.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ******, район „Т., бул. В. № **, „М.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. Ц. ******** и Д. А. К. ЕГН ********** от гр.
П., бул. В. А. № ******, че договор за срочен банков кредит № ********** г. и анекс № 2/17.11.2020 г., са недействителни по отношение на Х..
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
1
Обективно и субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, хипотеза първа от ЗЗД.
Предявени от И. Д. Х. ЕГН ********** от гр. П., бул. Ц. ******** против „О.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ******, район „Т., бул. В.
№ **, „М.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. Ц.
******** и Д. А. К. ЕГН ********** от гр. П., бул. В. А. № ******.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че договор за срочен банков кредит № ********** г. и анекс № 2/17.11.2020 г., са недействителни по отношение на Х., поради противоречие с императивни норми на закона, изрично посочени. Претендира разноски.
Ответниците не признават исковете. Претендират разноски.
В исковата молба се твърди, че на 19.06.2018 г. е подписан договор за срочен банков кредит № ******* между ответниците „Р. Б.“ ЕАД (с актуален правоприемник „О.“ АД, ЕИК **********), в качеството на заемодател и „М.К.“ ЕООД, в качеството на заемополучател, по силата на който на дружество е предоставен кредит в размер на 53 000.00 евро за закупуване на два броя влекачи, втора употреба. Договорено е погасяване на главницата по кредита чрез изплащането на 59 равни месечни вноски, всяка в размер на 884.00 евро, за периода 05.08.2018 г. - 05.07.2023 г. Уговорена е възнаградителна лихва с променлив размер, който се определя от аритметичния сбор от едномесечния EURIBOR плюс 6,5 пункта надбавка годишна, но не по-малко от 6,5 % съвкупна годишна лихва, като лихвата се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за реалния брой дни на ползване на сума по кредита. Договорено е и заплащане на две комисионни: комисионна за управление в размер на 3 % от размера на кредита, платима при подписването на договора, и комисионна за ангажимент в размер на 0,75 % годишно върху разрешената и неусвоена част от кредита. Ищецът Х. и ответник Д. К. се задължили по договора за кредит в качеството на солидарни длъжници. Сключен е анекс № ******** г., съгласно който е констатирано, че към датата на неговото подписване, редовната главница е в размер на 32 602.00 евро, а текущо начислената редовна лихва за периода от 05.11.2020 г. до датата на подписване на анекса е в размер на 70.64 евро, като е уговорено описаните суми да бъдат погасени с изплащането на 53 равни вноски по главницата, всяка в размер на 604.00 евро, дължима на пето число на съответния месец, считано от 05.09.2021 г. до 05.02.2026 г.
Тези обстоятелства не са спорни и се доказват от представените преписи от цитираните документи.
Видно от преписите от процесните договори и от Общите условия са подписани от страните: кредитополучател и солидарните длъжници, в това число от ищеца, на всяка страница, като по отношение на Общите условия се установява, че са подписани както актуалните към датата на подписване на договора за кредит общи условия, така и впоследствие променените. За обезпечение на всички вземания на банката по сключения договор за банков кредит, в полза на банката е учреден първи по ред особен залог върху 2 влекачите, за закупуването на които се предоставя кредита.
В исковата молба се твърди, че договорът за кредит е потребителски договор по смисъла на чл. 9 от ЗПК, че Х., независимо, че е подписала договора в качеството на солидарен длъжник, има качеството на потребител и се ползва със защитата, предвидена в ЗПК. Посочено е, че договорът е сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, т.
11 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК, с оглед на което договорът и подписаният към него анекс са недействителни, поради противоречие с императивни правни норми.
Спорният е дали сключеният договор за банков кредит и анекс към него са потребителски договори до смисъла на чл. 9 от ЗПК, във връзка с направените от Х. възражения за недействителност на договора поради неспазване на изискванията на разпоредби от ЗПК относно формата и съдържанието.
Настоящата инстанция намира, че процесният договор не е потребителски.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗПК, страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗПК, потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.
Както вече беше посочена, процесният договор е за срочен банков кредит № ******* между ответниците „Р. Б.“ ЕАД (с актуален правоприемник „О.“ АД, ЕИК **********), в качеството на заемодател и „М.К.“ ЕООД, в качеството на заемополучател, по силата на който на дружество е предоставен кредит в размер на 53 000.00 евро за закупуване на два броя влекачи, втора употреба.
Неговият предмет съвпада с този по чл. 9, ал. 1 от ЗПК.
Двете страни са търговски дружества. Следователно не е изпълнена хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗПК – нито една от страните не е физическо лице.
На практика в процесните договор и анекс са инкорпорирани два вида съглашения: за кредит (със страни две търговски дружества) и за поръчителство (между банката и физически лица). Но договорът за поръчителство няма за предмет, който да е идентичен с този по чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Обстоятелството, че Х. се е задължила като солидарен длъжник, като същата е физическо лице и не е свързана с търговската дейност на кредитополучателя, не променя характера на сключения договор, той си остава договор за кредит с търговско предназначение и не може да бъде разглеждан като договор за 3 потребителски кредит.
След като процесният договор не е потребителски, по отношение на неговата действителност не се прилагат разпоредбите на ЗПК, в частност чл.10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗПК.
Действително Х. има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и може да се ползва от защита по този закон.
Физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.
В настоящия случай ищецът не се позовава на неравноправна клауза, а иска признаване на договора за недействителен поради неспазването на нормативно установените в ЗПК изисквания относно формата и съдържанието на договор за потребителски кредит, чието неспазване води до недействителност на договора за потребителски кредит.
Следва да бъде отбелязано, че е прието заключение на техническа експертиза (л.
112 – 119 от делото на ОС), съгласно което шрифтът на договора и анексите към него е помалък от 12. Но същото не следва да бъде коментирано, тъй като, както вече беше посочено, процесните договори не са потребителски.
Ето защо процесните договори не са недействителни на основанията, наведените в исковата молба и така предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъдена И. Д. Х.
ЕГН ********** да заплати на „О.“ АД, ЕИК ********** сумата от 150.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 318/13.03.2023 г., постановено по г. д. № 2134/2022 г. по описа на ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА И. Д. Х. ЕГН ********** от гр. П., бул. Ц. ******** да заплати на „О.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ******, район „Т., бул. В. № ** сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от 4 съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5