Решение № 975 от 01.11.2025, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 767/2025
- Вид
- Решение № 975
- Подписан
- 01.11.2025
- Състав
- ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б", предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 975 гр. Перник, 01.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20251720100767 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е във връзка с подадена искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД срещу П. И. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че ответника е потребител на ВиК услуги и че за процесния период му е предоставил ВиК услуги за посочения в исковата молба имот, находящ се на адрес: село Р., ул. „С.“ **, с абонатен № 162****, които не са заплатени. Съобразно изложеното е направено искане съдът да осъди ответника да му плати следните суми: 439,44 лв. - главница, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода до горепосочения недвижим имот за периода от 24.08.2023 г. до 22.10.2024 г., и лихва за забава на месечните плащания в размер на 27,25 лв., начислена върху претендираната главница за периода 10.11.2023 г. - 10.01.2025 г., както и законна лихва върху главницата в размер на 439,44 лв. от датата на депозиране на исковата молба 25.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Излага доводи, че по делото липсват доказателства, че е собственик или титуляр на вещно право на ползване на процесния имот в посочения в исковата молба период, както и че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност на ГПК, тъй като вземането не е индивидуализирано с посочване на претендираната сума за всеки отделен месец. Поддържа, че исковата претенция за главница е недоказана, тъй като не са представени фактури от ищеца за претендираните вземания за процесния период.
1
Оспорва реалната доставка на твърдения обем ВиК услуги в имота, както и че отчитането на водомерите за имота е осъществявано в съответствие с изискванията на действащото законодателство. Оспорва изправността на средството за търговско измерване - водомер в имота. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са предявени от ищеца обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличието на валидно облигационно отношение с ответника за предоставяне на ВиК услуги за процесните имот и период, 2) че за периода от от 24.08.2023 г. до 22.10.2024 г., е осъществил реално в имота водоснабдителни услуги с цена, възлизаща на претендираната в настоящото производство сума.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг на ответника с претендираните основание и размер и изпадането му в забава за неговото погасяване.
В доказателствена тежест на ответника е при доказване на горните факти, да установи положителния факт на плащане на претендираните суми.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът е обявил на страните, че му е служебно известно, че с решение ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператора „Водоснабдяване и канализации“ ООД-Перник, публикувани на 21.08.2014 г. във в. „ Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „Съперник“ /централен и местен ежедневник/.
Не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден и за него е открита партида с абонатен № 162****.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи /Наредбата/, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Същевременно, съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата, получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата.
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца 2
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г., влизане в сила на които не е оспорено от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал.
1, изр. 1 ЗЗД, вземането става изискуемо и длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
Възраженията за нередовност на исковата молба не се споделят от настоящия съдебен състав, който намира, че съдържанието на същата съответства с изискванията на ГПК.
Възражението, че не е представено извлечение от счетоводни сметки не кореспондира с данните по делото – такова е представено с исковата молба, като в него са индивидуализирани в достатъчна степен и издадените фактури за процесния период, с посочване на дата, номер, период и сума.
По предоставките за основателност на предявените искове:
От представената и приета като писмено доказателство по делото Справка № 25815/09.01.2025 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо лице/юридическо лице за всички служби по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода 01.01.1991 г. - 09.01.2025 г. /л. 11/, съдът намира за установено, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, като е придобил собствеността върху същия чрез договор за покупко-продажба от 08.09.**** г., поради което има и качеството на потребител на ВиК услуги за процесия период и същият е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове. При преценка на данните относно възникването на валидно облигационно правоотношение между страните за процесните период и имот, съдът съобрази, че предмет на делото не е иск за установяване на право на собственост на ответника, поради което намери и че писмените доказателства по делото – справка от Агенция по вписванията № 25815/09.01.2025 г. и справка от Национална база данни „Население” за регистрирани адреси на ответника от 28.05.2025 г., от която се установява, че същият от 2020 г. е адресно регистриран на адреса на процесния водоснабден недвижим имот, са достатъчни, за да обусловят извода, че в посочения в исковата молба период ответника е бил потребител на ВиК услуги за имота с абонатен номер 162****, противно на възраженията в обратен смисъл в депозирания писмен отговор.
От приетите по делото доказателства – справка-извлечение № 21969 за дължими суми за процесния имот към 10.01.2025 г. /л. 10/ и от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л. 64 и сл./, което кредитира като обективно и компетентно изготвено, съдът приема за установено, че претендираната главница е в посочения в исковата молба размер. Вещото лице е посочило, че за периода 24.08.2023г. до 22.10.2024 г. за адрес с. Р., Община Перник, ул.
„С.” **, отчитането на консумираната питейна вода е извършвано на база показания водомер – отчетени са 169 куб. м. питейна вода доставена, отведена и пречистена.
След проверка на данните в счетоводтсвото на ищеца, включително и при съобразяване с отчетените показания на водомера за процесните период и имот, вещото лице е достигнало до извод, че стойността на доставената, отвеждана и пречиствана питейна вода от „В и К” ООД гр. Перник, но незаплатена за адрес с. Р., Община Перник, ул. „С.” 23 с абонатен номер 162****, за периода от 24.08.2023 г. до 22.10.2024 г. е в размер на 439,44 лв., който съвпада с размера на претендираната 3 главница. Посочено е още, че законна лихва за забава от настъпване на изискуемостта за периода от 10.1 1.2023г. до 32.10.2024г. върху сумата от 439,44 лева е в размер на 27,25 лева, изчислена събразно предвиденото в приложимите Общи условия за процесния период.
Във връзка с оспорванията на ответника относно размера и количеството доставени ВиК услуги от ищеца, съдът съобрази, че съдебно-счетоводната експертиза е изготвена въз основа на вписванията, извършени в счетоводните книги на ищеца, чиито констатации не са опровергани от други доказателства по делото и които настоящият съдебен състав кредитира по реда на чл. 202 ГПК. По делото са събрани писмени доказателства и заключение на вещо лице, въз основа на което следва, че извършените от ищеца вписвания в счетоводните книги са достоверни, включително че стойността на ВиК услугите за имота е в размерите, посочени в счетоводните сметки. Изпълнението на това задължение на ищеца, съчетано с приложението на чл.
182 ГПК и чл. 55 ТЗ – търговските книги на ищеца да служат като доказателство за фактурираното и осчетоводеното от него количество и стойност на ВиК услугите, налага извод, че по делото е доказано, че ищецът е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услугите в процесния имот за процесния период.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до собствения на ответника имот ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода. Липсват твърдения и доказателства за пълно или частично погасяване на задължението за главница в размер на 439,44 лв., поради което предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава на ответника за плащане на дължимите суми за процесния период. В тази връзка съдът съобрази, че съгласно заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводната експертиза, размера на дължимата законна лихва за периода, за който се претендира – 10.11.2023 г. - 10.01.2025 г., е в размер на 27,25 лв., поради което исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде уважена изцяло.
Разпечатката съдържа 38 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13b45609-6b0c-469e-9073-a720b0d101ed