Определение № 266 от 26.04.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266 гр. Шумен, 26.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20233600500143 по описа за 2023 година за да се произнесе взе впредвид следното:

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба рег. № 3598/14.03.2023 г. подадена от "ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. С.... представлявано от управителя И.Х.К., действаща чрез юрисконсулт Л.Ч.Х. против разпореждане № 556/22.02.2023г. по ч. гр. д. № 20233630100388 на РС – Шумен, в частта с която е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу Б. Б. М. с ЕГН ********** от с. В... за сумите 231.00 лева – такса разглеждане и 283,25 лева - такса на осн. чл. 5.5 от ОУ на „ЮтеКредит България“ ЕООД и Тарифата за таксите и комисионните на физическите лица в сила от 21.06.2021г., дължима във връзка с договор за потребителски кредит № 24561 от 10.09.2021г.. Жалбоподателя счита, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че таксата за разглеждане е уговорена в чл. 5.1 от Договора за кредит, в която е предвидено, че „Кредитополучателя дължи еднократна такса за разглеждане“ и същата е дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от Кредитора и се възстановява от Кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Същата била съобразена с чл. 16, ал. 1 от ЗПК и е дължима при оценката на кредитоспособността на потребителя. По отношение на таксата дължима на осн. чл. 5.5 от ОУ на „ЮтеКредит България“ ЕООД и Тарифата за таксите и комисионните на физическите лица в сила от 21.06.2021г. сочи, че същата е дължима за виновно причинени 1 разходи за административно обслужване, в случай на неизпълнение на задълженията точно и в срок. Излага, че таксите са основателни, предвид размера на кредита, срока за връщането му и липсата на представени обезпечения, поради което моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество, като разпореди да бъде издадена заповед за изпълнение за сумите претендирани със заявлението, вкл. и разноските дължими, съобразно отхвърлените суми. Претендира и разноски за настоящото производство за заплатената държавна такса за обжалване и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180.00лева.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК подадено от "ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр. С... представлявано от управителя И.Х.К., действаща чрез юрисконсулт Л.Ч.Х. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. Б. М. с ЕГН ********** от с. В..., за сумите: 1381.67 лв. - главница; 38.41 лв. - договорна лихва за периода от 10.09.2021 г. до 30.12.2021 г.; 114.01лв. - законна лихва за периода от 10.11.2021 г. до 23.01.2023 г., 231.00лева – такса за разглеждане, 283.25лева - такса съгласно чл. 5.5 от ОУ към договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното заплащане, както и 40.97 лева – държ. такса и 180.00 лева юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта за сумите 231.00лева – такса за разглеждане, 283.25 - такса съгласно чл. 5.5 от ОУ към договора за кредит и за разноските за горницата над 50.00лева – юрисконсултско възнаграждение, като за останалите вземания, заявлението е уважено и на заявителя е издадена заповед за изпълнение № 191/22.02.2023г. За да го отхвърли в тези му части, съдът е приел, че претендираните вземания, се основават на неравноправни клаузи в представеният договор за потребителски кредит, от който произтичат вземанията. Посочил е, че така договорените такси за разглеждане на документи при оценка на кредитоспособността на клиента в размер на 252.00 лева и 283.25 лева такси за уведомления за просрочени задължения, са нищожни на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, тъй като противоречат на разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК и чл. 33 от ЗПК и по тях длъжникът не дължи изпълнение.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на районния съд. Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на 2 обоснована вероятност за това, за което съда следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи. Сключеният договор между заявителя и длъжника, представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което, в случая намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат разпоредбите на чл.143-148 от ЗЗП.

Проверката, която прави съдът в производството по чл. 410 о т ГПК се ограничава до редовност на заявлението, което трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК и в случай, че е редовно, издава заповед за изпълнение, освен при наличие на някоя от хипотезите по чл. 411, ал. 2 от ГПК. Със законодателните изменения ДВ, бр.

100 от 2019 г. в чл. 410, ал. 3 ГПК се предвиди, че изключение от общото правило е, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител и , че в тази хипотеза към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно въведените законодателни изменения се предостави възможност на съда да следи освен за редовност на заявлението и за наличието на неравноправни клаузи още в този начален етап на производството и да откаже издаването на заповед за изпълнение, в случай, че искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това– така чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Задължението произтича и от общия принцип за служебно начало като в чл. 7, ал. 3 от ГПК, се въведе изрично задължение съдът, служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

В чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е предвидена възможност за кредитора, да събира от кредитополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, като това са тези услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например: издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др., но в случая по отношение на таксата за разглеждане, не се установява наличието на тези характеристики. Така уговорената между страните такса в размер на 252.00 лева и като предназначение, и като наименование, противоречи на чл.

10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, според който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16 от ЗПК /за което 3 са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й, да прецени дали да предостави заемната сума). С така договорената такса, се цели да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника и същата е в противоречие с чл. 16 от З П К , следователно неравноправна, тъй като така договорената такса, прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 о т ЗПК, за която потребителят не би следвало да дължи такси и комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК.

Неравноправна е и клаузата, с която се уговаря т административни такси и разходи за уведомления за просрочени задължения в размер на 283.25 лева.

Претендираните със заявлението, твърдяни разходи са посочени общо, като не става ясно как точно е определен размерът на това задължение. За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното му извършване, но твърдения за това липсват. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на разходи следва, че то не е ясно и конкретизирано (посочена е обща сума – 283.25лева) и претендирането му в този вид противоречи на принципите за добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. Изброените дейности и в заявлението и в жалбата за 2-ри напомнящ sms, 3-ти напомнящ sms, 4-ти напомнящ sms, 5- ти напомнящ sms, sms уведомление за прекратяване на договор, първо напомнящо писмо, второ напомнящо писмо, предупредително писмо за прекратяване и писмо за прекратяване, по естеството си не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а за евентуално извършвани от кредитора дейности, във връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката и на "допълнителни услуги" в полза на потребителя, а са разходи, както самият заявител ги е характеризирал „разходи, дължими при просрочени плащания и при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора точно и в срок“. Дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то те са такива по управлението на кредита и противоречат на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита. Заобикаля се и ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвеждат допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита. Това правно положение е 4 недопустимо по см. на ЗПК, тъй като по този начин кредитодателят се домогва да заобиколи изискванията на ЗПК, което е забранено с чл. 21 от ЗПК. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл. 33 от ЗПК, както правилно е приел и първоинстанционният съд в обжалваното разпореждане.

Ето защо, разпореждането в обжалваната част, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаването на заповед за изпълнение за сумите 231.00лева – такса за разглеждане и 283.25лева – такса за уведомления за просрочени задължения, се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 556/22.02.2023г. по ч. гр. д. № 20233630100388 на РС – Шумен, в частта с която е оставено без уважение заявлението на "ЮтеКредит България“ ЕООД с ЕИК 205559807, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. Б. М. с ЕГН ********** от с. В... за сумите 231.00 лева – такса разглеждане и 283,25 лева - такса съгласно чл. 5.5 от ОУ към договора за потребителски кредит, както и за разликата над 50.00лева – юрисконсултско възнаграждение, като правилно.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5