Определение № 37950 от 11.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37950 гр. С., 11.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110165091 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба и насрещна искова молба, като с първоначалните искове на В. А. Щ. срещу „Т. С.“ ЕАД и „Д.“ ООД са предявени претенции за признаване за установено по отношение на първото дружество, че ищецът не му дължи следните задължения, начислени за доставена до имот с адрес: С., ж.к. , бл. , вх. , ап. , в периода от 01.05.2022 г. – 31.08.2024 г., а именно: 1433,55 лева – за доплащане по изравнителна сметка;

49,66 лева – корекции по изравнителна сметка; 405,08 лева – обезщетение за забава за плащане в размер на законната лихва, и 72,90 лева – цена за ползвана топла вода, за които първият ответник е издал за тези вземания фактура № **********/31.08.2024 г., а при отхвърляне на този иск – за признаване по отношение на втория ответник, че не дължи тези задължения на първото дружество, и по насрещен иск на „Т. С.“ ЕАД за осъждане на В. А. Щ. да плати на последното дружество 1333,19 лева – цена за доставена до имот с адрес: С., ж.к. , бл. , вх. , ап. , топлинна енергия в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва датата на подаване на насрещния иск – 15.01.2025 г., до окончателното плащане; 99,38 лева – обезщетение за забава за плащане на последната посочена сума в размер на законната лихва за периода от 15.07.2024 г. до 13.01.2025 г.; 36 лева – цена на услугата „дялово разпределение“ за последния описан имот за периода от 01.08.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва датата на подаване на насрещния иск – 15.01.2025 г., до окончателното плащане, и 4,58 лева – обезщетение за забава за плащане на последната посочена сума в размер на законната лихва за периода от 14.10.2023 г. до 13.01.2025 г.

Ищецът В. А. Щ. (за назоваване на страните съдът ще използва процесуалните им качества само по първоначалния иск) твърди, че е собственик на имота с адрес: С., ж.к. , бл. , вх. , ап. , като придобил правата си 1 на части по сделки и наследство, и едва през 2024 г. направил искане да се промени партидата на имота на негово име. Имотът бил с абонатен №.

Поддържа, че единствен е плащал сметките, но предимно след лятното изравняване, а не всеки месец. Имало е случаи, в които първият ответник следвало да възстанови до 600 лева, като не го е правил в пари, а си ги е удържал от следващи периоди. Възразява, че в имота му се подава топлинна енергия за отопление и в много топли дни. От няколко години обаче размерът на сметките постоянно се увеличавал, въпреки че ищецът продължавал да плаща по тях, и затова ищецът решил от септември 2023 г. до подаването на исковата молба през октомври 2024 г. да плаща една и съща сума месечно – 140 лева, като поддържа, че е платил 1813,22 лева. Освен това по системата на доставчика на платежни услуги, избран от ищеца – „И.“, имало задължения според подадените от първия ответник данни. Поради това оспорва дължимостта на посоченото от първия ответник задължение. Ако искът бъде отхвърлен, иска да се признае за установено по отношение на втория ответник, че не дължи сумите на първия ответник. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника по първоначалния иск „Т. С.“ ЕАД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че потреблението било прогнозирано от данните за предходни години и затова сметките на месец били различни, а част от плащанията на ищеца били отнесени към предходни периоди, задължения за дялово разпределение и лихви, и оттам идвали и разликите в отчетите по общи фактури.

Предявен е и насрещен иск от първоначалния ответник „Т. С.“ ЕАД, с който се иска първоначалният ищец – В. А. Щ., като собственик на имота, да заплати доставената до същия топлинна енергия по регулирани цени, като се поддържа, че собствениците заплащат за доставената до имота им енергия, а изчисляването на количествата е извършено по формула според подзаконова нормативна уредба, съгласно данните, подадени от избрания от ищеца топлинен счетоводител – „Д.“ ООД. Били издадени изравнителни сметки, които не били платени и се иска осъждане на първоначалния ищец да плати за доставената топлинна енергия, както и за цената на услугата „дялово разпределение“, която според общите условия на първоначалния ответник му се дължала като лице, на което се извършва изпълнение за топлинния счетоводител. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника по насрещния иск В. А. Щ., който го оспорва като неоснователен. Посочва, че е предявен иск за отоплителен сезон, който макар и да не е приключил, още не е напълно отчетен към датата на подаване на отговора, като няма изравнителни сметки от топлинния счетоводител за отоплителния сезон, който завършвал през 2025 г. Посочва редица неточности според него в сметките на ответника, които не са отчели плащания от негова страна. Възразява срещу вземането за дялово разпределение, като посочва, че не му е ясен размерът на това задължение.

Иска отхвърляне на исковете, като в допълнително писмено становище представя и редица писмени доказателства за плащанията си.

2

По предявените от ищеца искове за установяване срещу топлинния счетоводител и евентуален ответник – „Д.“ ООД, че ищецът не дължи заплащане на „Т. С.“ ЕАД, съдът намира, че този иск е недопустим, тъй като няма правен интерес да се установява наличие на вземане на един кредитор срещу друго лице, за което ищецът по заявения иск въобще не твърди, че дължи каквото и да е по оспореното отношение. В случая ищецът няма как да установи интерес за установяване на каквито и да са правоотношения към третото лице. Той би имал интерес при евентуално установени вреди, но това е различен иск от предявения. По направеното в отговора на исковата молба искане за конституиране на „Д.“ ООД като трето лице – помагач съдът намира, че същото е основателно, доколкото ответникът твърди евентуални регресни права срещу това лице съгласно чл. 218 ГПК – би могъл да насочи срещу последното претенция за вреди от това, че последното дружество неправилно е подало данни за задължението на ищеца.

Съдът намира, че е предявен първоначален иск отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК и са предявени обективно съединени насрещни искове с правна квалификация чл.

79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че ищецът е собственик на имот с адрес: С., ж.к. , бл. , вх.

, ап. , до който ответникът доставя топлинна енергия, и този имот се намира в сграда в режим на етажна собственост. Съдът посочва на страните, че са му известно служебно общите условия на ищеца от 2016 г. и публикуването им в два ежедневника поради множество дела пред Софийския районен съд с участието на ответника.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба, отговора и насрещната искова молба; поисканата от ответника техническа експертиза; счетоводна експертиза, поискана от ответника, но с преформулирани от съда въпроси (тъй като въпросите на ответника съдържат и правни изводи), за да се отчетат позициите и на двете страни от математическа гледна точка; задължаване на третото лице – помагач да представи отчетните документи, изравнителните сметки и сертификатите на измервателните уреди. Съдът намира с оглед служебните си задължения по чл. 7, ал. 3 ГПК, че следва да укаже на първоначалния ответник, че разноските ще останат в негова тежест, ако не може да обоснове ясно и математически точно размера на претенциите си.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по предявения о т В.А.Щ по отношение на „Д.“ ООД иск за признаване за установено, че ищецът В.А.Щ дължи на „Т. С.“ ЕАД сумите от

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 3 ГПК като ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ответника „Д.“ ООД, с ЕИК: ***********.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от насрещната искова молба на третото лицепомагач.

ПРЕПИС от отговора на насрещната исковата молба и приложенията към него и на становище от 10.06.2025 г. да се изпрати на ответника „Т. С.“ ЕАД.

НАСРОЧВА гражданско дело 65091 по описа за 2024 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 22 октомври 2025 г. от 16:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.

146 ГПК:

Предявен е първоначален отрицателен установителен иск за установяване на недължимост на парични вземания с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК, на който ответникът противопоставя насрещни кумулативно обективно съединени осъдителни претенции с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Насрещните искове, които съдът следва да разгледа първи поради естеството им на такива за установяване на наличие на задължения с конкретен произход, се уважават, ако съдът установи, че ищецът е собственик на имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на доставената енергия (вкл. правилното използване на методиките за разпределението в процесния период); единичната цена на енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; цената на услугата, и настъпване на уговорения падеж на задълженията. Исковете на ответника ще се отхвърлят, респективно – ще се уважи претенцията на ищеца за платените от последния суми, ако той докаже плащането им.

Тъй като съгласно законодателството за защита на потребителите – чл.

38б, ал. 1, т. 3 и 8 ЗЕ енергийните предприятия следва ясно да посочват единични и общи цени на доставеното от тях, прилагайки по аналогия указанията, дадени от Съда на Европейския съюз в т. 98 от Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 Caixabank, в смисъл, че при неяснота какво следва да плати, която не може да се преодолее без специални знания, потребителят не следва да понася съдебни разноски, ако води производството с цел да си изясни размера на своето задължение и основанието му.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че ищецът е собственик на имот с адрес: С., ж.к. , 4 бл. , вх. , ап. , до който ответникът доставя топлинна енергия, и този имот се намира в сграда в режим на етажна собственост.

ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК за СЛУЖЕБНО ИЗВЕСТНИ НА СЪДА следните обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в град С., одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., публикувани във вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.

УКАЗВА на ищеца В. А. Щ., че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: извършените от него плащания; че е посочил, че те се отнасят за посочения от него в исковата молба период.

УКАЗВА на ответника „Т. С.“ ЕАД, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи:

1. по главния иск: доставяне на топлинна енергия, както и нейното количество; уговорения падеж на задължението; с оглед на възражението за отнасяне на плащанията към други периоди – задължението на ответника към периоди преди процесния, за които са отнасяни негови плащания след септември 2023 г.;