Определение № 51975 от 20.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51975 гр. София, 20.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № **********4150 по описа за 2025 година

Настоящото определение е по чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Ш. Н., гражданка на А., срещу ХАС.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ХАС.

В изпълнение на указанията на II – Д въззивен състав 150-и състав на Софийския районен съд с определение № 26040 от 16. 06. 2025 г. конституира като контролираща страна в настоящото съдопроизводство ПРБ, доколкото по действащия ГПК може да става въпрос за контролираща страна. В предоставения от първостепенния съд едномесечен срок от връчването на исковата молба и нейните преписи не е постъпило писмено становище от новоконституираната страна.

Към исковата молба са приложени писмени документи, които следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Същото се отнася и до представените с отговора на исковата молба заверени преписи от административни дела. Съдът намира, че следва да допусне искания от ищцата разпит на един свидетел при режим на довеждане.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за възможно най-ранната дата с оглед натовареността на съдебния състав.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА гр. дело № **********4150 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2025 г., за разглеждане в открито съдебно заседание на 18. 02. 2026 г. от 10, 00 часà, за която дата и час да се призоват страните.

П Р И Е М А представените доказателства по делото. с исковата молба документи като писмени

ПРИЕМА представените с отговора на исковата молба заверени преписи от административни дела като писмени доказателства по делото.

1

ДОПУСКА разпит на един свидетел при режим на довеждане на страната на ищцата, който да установява твърдените от нея неимуществени вреди.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Ищцата твърди, че на 03. 09. 2018 г. е била принудително настанена от началника на Група „М.“ към ОДМВР – Х. в Специален дом за временно настаняване на чужденци „***“ към Дирекцията „М.“. На 17. 09. 2018 г. ищцата обжалвала това принудително настаняване пред ответника, като със жалбата поискала да бъде освободена от държавна такса. На 01. 10. 2018 г. ответникът отказал да я освободи от държавна такса. Държавната такса била внесена на 03. 10. 2018 г., след което ответникът насрочил и провел открито съдебно заседание на 15. 11. 2018 г. След това на 14. 12. 2018 г. постановил решение, с което отхвърлил като неоснователна жалбата на ищцата, оставил без разглеждане като недопустимо оспорването от непълнолетната й дъщеря и прекратил производството в съответната част. По-нататък с определение от 14. 03. 2019 г. ВАС отменил решението на ответника в частта му с характер на определение, в което жалбата на дъщерята на ищцата била оставена без разглеждане и делото било прекратено. След това на 26. 06. 2019 г. ответникът отхвърлил като неоснователна и жалбата на дъщерята на ищцата. По-късно с решение на ВАС от 06.

01. 2020 г. двете решения на ответника за отхвърляне на жалбите на ищцата и дъщеря й били отменени и вместо това ВАС отменил заповедта на началника на Група „М.“ към ОДМВР – Х. за принудителното им задържане. Ищцата прави извод, че ответникът не се произнесъл срещу заповедта за принудителното й задържане цели три месеца и още веднъж три месеца и половина, с което нарушил чл. 5, пар. 4 КЗПЧОС. Твърди, че е претърпяла неимуществени вреди вследствие на това поведение на ответника, като уточнява, че през време на нарушението е била настанена с ненавършилата си пълнолетие дъщеря, за чиято сигурност ищцата също се тревожела.

Иска от съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4 000 лева. Претендира разноски.

Ответникът ХАС намира исковата молба за нередовна, евентуално недопустима за разглеждане. По същество я оспорва като неоснователна. Макар и изложените в исковата молба факти да били коректни, всъщност било разглеждано административно производство, а не такова по жалба на арестувано или лишено от свобода лице срещу законността на неговото задържане. Поддържа, че се е произнесъл в сроковете, предвидени в националното законодателство. Изтъква, че в исковата молба не се съдържали твърдения за конкретни претърпени неимуществени вреди. Второто решение на ответника било постановено по жалбата на дъщерята на ищцата и не можело да се установи връзка между него и твърдените тъкмо от ищцата неимуществени вреди. От представените писмени доказателства се установявало, че ищцата и нейната дъщеря били освободени от Специализирания дом за временно настаняване на чужденци „***“ още на 03. 12. 2018 г. на самостоятелно основание, което не зависело от подадените от тях жалби. Оспорва и претендирания от ищцата размер на обезщетението, който счита за немотивиран.

Предявен е осъдителен иск за присъждането на обезщетение за претърпени 2 неимуществени вреди с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.

УКАЗВА на ищцата, че е в негова тежест да докаже пълно и главно, че ответникът е нарушил правото му по чл. 5, пар. 4 КЗПЧОС, че е претърпяла неимуществени вреди, продължителността и интензивността на неимуществените вреди и наличието на пряка причинна връзка между тях и нарушаването на чл. 5, пар.

4 КЗПЧОС.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл. 38, ал. 2 – 4 от Гражданския процесуален кодекс.

РАЗПОРЕЖДА на страните и процесуалните им представители да се въздържат от злоупотреба с процесуални права и да изнасят пред съда само истината съгласно чл. 3 ГПК, като им НАПОМНЯ, че за неизпълнение на разпореждане на съдия може да им бъде наложена глоба, ако не подлежат на по-тежко наказание.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4