Решение № 170 от 17.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Бургас, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20262100500119 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от В. К. В., ЕГН **********, чрез адв. Стоян Евтимов, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.

„Александър Стамболийски“ № 5, ет. 3, офис 6 против Решение № 2705 от 01.12.2025 г., постановено по гр.дело № 4728/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил иска на въззивника за осъждане на ответника В. И. П., ЕГН ********** от гр. *******, ж.к. „******“, бл. **, ет.

**, ап. ** да заплати на въззивника сумата от 2150 лева, представляваща невъзстановена сума от предоставен заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. Осъдил е въззивника да заплати на въззиваемата сумата от 650 лева – разноски по делото.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който го намира за неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да го отмени и постанови друго, с което въззиваемата да бъде осъдена да заплати претендираната сума. Позовава се на представени по делото 6 бр.

1 разписки, с които претендираната сума е била предоставена чрез парични преводи. Прави анализ на разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и стига до извод, че в случая се касае за договор за заем, още повече, че въззиваемата не оспорва възмездното предаване на сумата. Поради липса на уговорен падеж, счита че следва да се приеме, че исковата молба играе ролята на покана по смисъла на чл. 240, ал. 4 ЗЗД. Оспорва свидетелските показания, възприети от първоинстанционният съд при решаване на делото, като настоява, че съгласно чл. 172 ГПК тези показания следват да се възприемат при засилена критичност от страна на съда. Оспорва представеното доказателство за постигната спогодба между страните по предходно облигационно задължение, като твърди,че вземането в размера, в който се претендира, не се установява по постигната спогодба. Излага съображения. Претендира разноски.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В.

И. В., ЕГН ********** от гр. *******, чрез адв. Милен Господинов, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 7, ет. 4 с който намира подадената въззивната жалба за неоснователна. Счита решението за правилно и обосновано. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт, като присъди разноски на страната. Излага подробни съображения. Счита, че първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните. Посочва, че в практиката си ВКС приема, че в тежест на ищеца е да докаже не само получаването на заема, но и постигнатото съгласие за връщането му. Оспорва твърдението на въззивника за наличие на презумпция, че при липса на данни за наличието на друго основание за плащане на паричната сума следва да се приеме, че се касае за възмездно предаване.

Посочва, че главното доказване следва да бъде винаги пълно, което означава да се създаде абсолютна увереност у съда за истинността на твърдението на ищеца, което според страната в случая не се установява. По отношение на свидетелските показания излага твърдение, че същите макар изходящи от съпруг на въззиваемата са непротиворечиви и отговарят на обективната истина по делото. Излага съображение по отношение на постигната между страните договореност в спогодбата, като счита че изплатените суми са именно по този договор, а не по последващо заемно правоотношение. Намира постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен, а подадената въззивна жалба за неоснователна.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано 2 лице и е допустима.

Районен съд – Бургас се е произнесъл по искове с правно основание чл.

240 във вр. с чл. 79 ЗЗД.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Твърди се в исковата молба, че ищецът и ответницата са били в приятелски отношения и са общували малко преди завеждане на настоящото производство пред БРС. Ищецът – въззивник е предоставил на въззиваемата парични средства в заем, тъй като последната е имала нужда от това.

Предоставянето на паричните суми е било осъществено чрез шест парични превода, чрез системата за разплащане Easy Pаy.bg: 250 лева по Разписка № 0100009368971792/20.07.2019 г.;

300 лева по

Разписка

№

0100009401827316/28.07.2019 г.;

400 лева по

Разписка

№

0100009469746259/11.08.2019 г.;

500 лева по

Разписка

№

0100009538985524/25.08.2019 г.;

300 лева по

Разписка

№

0100009576993117/02.09.2019 г.;

400 лева по

Разписка

№

0100009603719535/09.09.2019 г., на обща стойност 2150 лева, която сума до момента не е възстановена от въззиваемата. На самите разписки е посочено основание „превод“ или „паричен превод“. Твърди се от въззвника, че сумите са превеждани по повод договор за заем, сключен между страните.

В отговора на исковата молба въззиваемата П. оспорва сключен между страните договор за заем. Позовава се на сключен на 28.09.2018 г. между нейния съпруг и съпругата на въззивника договор за паричен заем в размер на 6000 лева. В тази връзка счита, че преведените от въззивника на въззиваемата суми не са по повод договор за заем помежду им, а представляват плащания по договора за заем от 28.09.2018 г. Освен представения договор за паричен заем от 28.09.2018 г. по делото е представена и спогодба от 23.04.2021 г. сключена между В. П. П. /съпруг на въззиваемата и свидетел по делото/ и Е.

Я. В. /съпруга на въззивника/, с който двамата са уредили всички взаимоотношения помежду си във връзка със сключения договор за заем, издадения от длъжника запис на заповед и образуваните ч.гр.д. № 4779/2020 г. на БРС и изп.дело № 339/2020 г. на ЧСИ Делян Николов. Е. В. се е съгласила и 3 задължила да заплати на В. П. сумата от 2500 лева при подписване на спогодбата между страните, като спогодбата има действието на издадена разписка от кредитора за така получената от длъжника сума. В. П. се е задължил да извърши необходимите действие по прекратяване на изп.дело № 339/2020 г. на ЧСИ Делян Николов.

Пред районният съд освен посочените писмени доказателства са събрани и гласни доказателства. В качеството му на свидетел е разпитан съпругът на въззиваемата В. В. – В. П. П.. От показанията на същия става ясно, че по повод сбирки на партия, чийто областен председател се явява свидетелят П., между въззивника и неговата съпруга и свидетеля и неговата съпруга са възникнали лични отношения и на 26.09.2018 г. въззивникът е помолил свидетеля за лична среща със съпругата на въззивника. На тази среща въззивникът е поискал паричен заем от 6000 лева, но е предложил като страна по договора да участва съпругата му Е. В., тъй като въззивникът не се е осигурявал и бил издирван от кредитори. Получената сума от 6000 лева е трябвало да бъде върната до 01.03.2019 г. Установило се е, че на следващия месец В. и съпругата му са напуснали държаното от тях заведение „Пътеката“, в кв. „Победа“, където са провеждани част от партийните събрания и от този момент нататък свидетелят е преустановил контакт с въззивника и съпругата му. Посочва, че В. поради трудността да се свърже със свидетеля, е предпочел да преведе парите по Изи Пей.

В последствие след като контакт между страните не се е осъществявал по телефон, по твърдения на свидетеля, в края на 2020 г. е открит имот на В. в гр. Пловдив, който е бил възбранен във връзка със заема. През 2021 г. В. и съпругата му са решили да продадат този имот, но установявайки, че същият е възбранен, са поискали да се вдигне възбраната и в последствие са подписали спогодбата от 23.04.2021 г., като са заплатили 2500 лева.

При така установената фактическа обстановка по делото първоинстанционният съд е кредитирал показанията на разпитания свидетел, счел е, че преведените суми от В. са в изпълнение на договора за заем от 28.09.2018 г. и е отхвърлил предявения иск за присъждане на сумата от 2150 лева по сключен договор за заем между В. К. В. и В. И. В..

Настоящата съдебна инстанция намира постановения резултат по делото за правилен, но не по изложените мотиви на първоинстанционния съд.

4

Безспорно е установено, че между В. П. и Е. В. е сключен договор за паричен заем на 28.09.2018 г. Също така е безспорно, че в периода 20.07.2019 г. – 09.09.2019 г. въззивникът е предоставил на В. В. сумата от 2150 лева, като в разписките е посочено основание „превод“. Видно от представената спогодба от 23.04.2021 г. между В. П. и Е. В. са уредени всички финансови отношения по сключения договор за заем от 28.09.2018 г. Показанията на свидетеля В. П., съпруг на въззиваемата, следва да се възприемат със засилена критичност, съобразно чл.172 ГПК. Действително същите по своята логика следват представените писмени доказателства, но не обясняват обстоятелството, че извършените преводи на шест парични вноски през 2019 г. не посочват конкретно основание за осъществяването им. От друга страна липсват доказателства, че тези преводи са във връзка с договора за паричен заем между П. и В., респ. че погасяват част от вземанията по този договор, въпреки показанията на свидетеля. В този смисъл настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд неправилно е възприел изцяло свидетелските показания и е основал своите изводи на тях.

От друга страна разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД предвижда, че с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, като договорът за заем се явява реален такъв и се счита, че е сключен след предаване на вещите. Действително има доказателства, че сумата от 2150 лева е преведена от въззивника на въззиваемата. По делото обаче липсват доказателства за постигане на съгласие за връщане на сумата. В случая предаването на паричната сума е установено, но липсват други данни на какво основание е направено то и с оглед на така събраните по делото доказателства, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор. Задължението може да произтича и от друг източник и въззивникът следваше при условията на пълно и главно доказване да установи, че в случая се касае действително за договор за заем сключен по реда на чл.240, ал.1 ЗЗД. В този смисъл съдът намира, че сключването на договор за заем между страните в настоящото производство - В. В. и В. П. не беше установено. Това налага обжалваното решение да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски по делото в размер на 300 евро, което следва да бъде удовлетворено.

5

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2705/01.12.2025 г., постановено по гр.дело № 4728/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА В. К. В., ЕГН ********** от гр. ********, кв.

„***********“, ул. „***********“ № **, да заплати на В. И. П., сумата от 300 евро-разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.