Решение № 783 от 10.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 783 гр. Варна, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20213110204831 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ХР. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП № 21-0819-004614/05.11.2021 год. на Началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.

В жалбата се изразява несъгласие с констатациите направени в НП, твърди се, че същото е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Оспорва се фактическата обстановка, отразена в НП.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от адв.П.Б., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено .

Въззиваемата страна, редовно призована, в първото по делото съдебно заседание се представлява от юк Лукова-Атанасова, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С АУАН с бланков № 890412/28.08.2021 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на същата дата 28.08.2021 год. около 05,20 часа в гр.Варна, кв.Чайка до бл.11, жалбоподателя Д. управлява собствения си лек автомобил „Хонда Акорд” с рег. № ***, като при маневра „ движение на заден ход” блъска паркирания пред вход Б лек автомобил „ Хонда Сивик” с рег. № ***.ПТП с материални щети. Водачът 1 отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARBB 0096 – нарушение на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП и чл.174,ал.3 от ЗДвП.

Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който отказал да го подпише, което било удостоверено с подпис на свидетел.

В срока по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП, на осн. чл.185 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 20 лв.; за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП, на осн.чл.174,ал.3,предл.1 от ЗДвП – административно наказание „ глоба” в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите актосъставителя Х.С.,С.Д., Д.П., които в пълнота разкриват обстоятелствата около извършената на жалбоподателя проверка.Показанията им са логични, последователни и потвърждават изложеното в АУАН, поради което съдът ги кредитира.

От показанията на св.Д. се установява, че около пет часа сутринта на процесната дата чул шум от паркинга. Тъй като шумът се повторил, той излязъл и видял автомобил, които се движел нетипично. Водача на автомобила се опитал да го паркира в непосредствена близост до неговия автомобил, при което давайки назад го ударил. Видял, че водача на автомобила е в нетрезво състояние, слязъл и взел ключовете от таблото. В следващия момент чул женски глас, разбрал, че това е съпругата на водача на автомобила и и предал ключовете.Обадил се на тел.112 и малко по-късно на място се отзовали служители на 02 РУП Варна.

Съдът кредитира в цялост показанията на св.Д., който на практика се явява единствения свидетел очевидец на произшествието. Показанията му са подробни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с приложения запис на тел.112.

По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетели Н.Д., съпруга на жалбоподателя, която запозната с правата си по чл.119 и 121 от НПК свидетелства, като твърди, че на 28.08.2021 год. тя и съпругът и били на рожден ден. Тя се прибрала по-рано, не могла да заспи и слязла да премести автомобила им, при което „ подпряла” една сива кола. Излязла от автомобила, чула някой да вика и в същото време видяла, че съпругът и се прибра с такси. Посочва, че виждайки повредите по автомобила им, съпругът и я изгонил, и тя се прибрала, но след като чула викове и крясъци отново слязла пред входа, където видяла мъжа си и съседа да се карат. Твърди, че мъжът и бил много афектиран.След като дошли полицаите се обадила на братовчедка си – св.Марина Андронова, в която по-рано били на рожден ден, за да дойде до тях и каже на полицаите, че са се прибрали с такси.

Св.Андронова, сестра на жалбоподателката, която също запозната с правата си по чл.119 и 121 от НПК свидетелства, потвърждава, че същата вечер жалбоподателя и св.Д. били на гости в дома и. Потвърждава, че св.Д. с децата си, си тръгнала по-рано, а след тях с такси си тръгнал и жалбоподателя. Когато св.Д. и се обадила, за да и каже, че искат да арестуват и и 2 казала, че искат да арестуват съпруга и, тя се облякла и отишла до дома им, където се опитала да обясни на полицейските служители, че Д. се е прибрал с такси от тях.

Показанията на свидетелките Д. и Андронова съдът обсъди прецизно, доколкото първата е съпруга, а втората – сестра на жалбоподателя, съответно са заинтересовани от изхода на делото. В частта от показанията им , касаещи поведението на жалбоподателя след произшествието, съдът ги намира за обективни, доколкото са в унисон с показанията на останалите свидетели. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Д., в частта в която твърди, че тя е управлявала автомобила и е извършила маневрата за паркиране на заден ход, при която е пострадал автомобила на св.Д.. Показанията на свидетелката в тази им част противоречат на показанията на св.Д. и представляват опит за оневиняване на съпруга и. В частта, свързана с начина, по който жалбоподателя се е прибрал от дома на св.Андронова, съдът също не кредитира показанията и, като ги намира за предубедени и опит за оневиняване на жалбоподателя.

Съдът не кредитира показанията на св.Статев, тъй като ги намира за нелогични, вътрешно противоречиви и несъответстващи на останалите гласни доказателства.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Х.С.,С.Д., Д.П. и В.Д., частично от показанията на свидетелите Д. и Андронова, дадени в хода на съдебното следствие, от приложените по делото писмени доказателства и запис на тел.112 , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, въз основа на Заповед № 8121з-825/19.07.2019 год. на Министъра на вътрешните работи, като акта също е съставен от компетентно лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.

Съдът намира, че административно наказателното производство, е проведено правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на свидетели. Съдът не констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на 3 нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от страна на АНО на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Състава на съда намира, че жалбоподателя Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на нарушения по чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

По пункт 1 от НП

Съгласно чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателят Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на св. Д., които съдът кредитира изцяло.

Обстоятелството, че по автомобила на св. Д. са причинени имуществени щети се установява и от приложения протокол за ПТП № 1 794430/28.08.2021 год..Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП, като е наложено административно наказание, което е в абсолютен размер от 20 лв..

По пункт 2

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП.

Нормата, освен санкционна, е и материалноправна, доколкото съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. Цитираната норма предвижда налагане на наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба в размер на 2 000 лева на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. За да е осъществено от обективна страна деянието по реда на цитираната разпоредба, следва лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол, да е отказало да му бъде направена проверка. Необходимо и достатъчно е водачът на МПС да е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, независимо дали е проявил желание да даде кръв за медицинско изследване.

От обективна страна деянието е довършено в момента, в който водачът откаже да бъде изпробван с техническото средство, независимо дали след това му е издаден талон за 4 медицинско изследване. Смисълът на разпоредбата на чл.174,ал.3, предл. първо от ЗДвП е да се санкционира водач на МПС, който осуетява с действията си проверката на контролните органи за употреба на алкохол. Тази употреба се установява чрез технически средства или чрез лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача.

Според състава на съда безспорно се установява, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал автомобил и в този смисъл е имал качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. На следващо място, след като му е било предложено да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, същият категорично е отказал. Отказвайки да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство (независимо дали преди това жалбоподателят е бил употребил алкохол или не, съответно независимо дали след това е отишъл или не да даде кръв за медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта), той е осъществил от обективна страна състав на административно нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината "пряк умисъл".

Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.