Разпореждане № 88781 от 22.09.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 88781 гр. София, 22.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.Д. като разгледа докладваното от М.Д. Частно гражданско дело №

20221110147147 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „********“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. В. В. за вземане в размер на 200 лева - главница по договор за потребителски кредит № 40005326077 от 10.08.2021 г., ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до окончателното плащане, 17,16 лева – договорна лихва за периода 15.09.2021 г. – 15.12.2021 г., 60 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст, 72 лева неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, 30 лева – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, както и 39,59 лева – мораторна лихва за периода 16.09.2021 г. – 30.08.2022 г.

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница, договорна лихва, лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част от вземанията. Следва да бъде отказано обаче издаването на такава за сумата от 60 лева неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст, за сумата от 72 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, както и за сумата от 30 лева - такси за извънсъдебно събиране. Съображенията за това за следните:

Съгласно сключения между страните договор и чл. 15 от общите условия към договора за потребителски кредит таксите за допълнителен пакет услуги, които са незадължителни за сключването на договора, се прилагат при следните условия, като: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента. Таксите за ползване на тези услуги се дължат еднократно, при сключване на договора, а заплащането им от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в ежеседмичната вноска.

В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесните услуги очевидно нямат. В частта им по приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, същата попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното задължение на заявителя по договора, да предостави заемната сума. Описаното задължение възниква за потребителя със сключване на договора без значение дали услугата е предоставена и без значение дали кредиторът ще осъществи някакво поведение насреща или не. Същият извод се налага и за заявеното възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ (гъвкав погасителен план), тъй като за заплащането на възнаграждението кредиторът отново не дължи никакво конкретно 1 поведение. От анализа на общите условия е видно, че всъщност до промяна в погасителния план може да се стигне единствено при постигнато съгласие с кредитора, което по същество възпроизвежда по смисъл чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Предвидените в договора параметри нямат самостоятелно значение, тъй като и при неизпълнението им страните са в състояние да изменят погасителния план. Обозначаването на подобно развитие в правоотношението като „услуга“ е без значение, тъй като потребителят не получава насрещна престация. Касае се за възнаграждение по договора, а не за допълнителна услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент на разходите /ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му като отделно възнаграждение /услуга/ има за единствена цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

На следващо място съдът намира, че и клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на такси за събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите ѝ от закона функции, което също влече нищожността ѝ.

За пълнота следва да се посочи още, че при сключения потребителски заем, чрез стандартен европейски формуляр, длъжникът има качеството на „потребител“, затова съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф първи от Директива 93/13 ЕИО на Съвета. Нормата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от Закона за защита на потребителя, според която норма неравноправна клауза в договор сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, каквито несъмнено са процесните.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК – в този смисъл Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО, ВКС. Ето защо заявлението в посочената погоре част следва да бъде отхвърлено.

Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 15,33 лева до пълния заявен размер от 25 лева за платена държавна такса и над сумата от 30,66 лева до пълния дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление на „********“ ЕООД, ЕИК 175074752, срещу С. В. В., с ЕГН **********, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 60 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст, за сумата от 72 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси и за сумата от 30 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, както и в частта, в която се претендират разноски за държавна такса над сумата от 15,33 лева до пълния заявен размер от 25 лева и разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 30,66 лева до пълния дължим размер от 50 лева.

2

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3