Присъда № 3 от 19.02.2024, Районен съд - Сливница

МОТИВИ към присъда по н. о. х. д. № 591 / 2022 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница Районна прокуратура – гр. Костинброд – ТО - Сливница е внесла обвинителен акт за разглеждане в Районен съд – гр. Сливница, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия И.С.Д., роден на ........ г. в гр. София, живущ в гр. ............., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, работещ като колектор в „........“, със средно образование, ЕГН **********, за това, че на 01.01.2020 г. около 04.00 часа в гр. Божурище, Софийска област, пред сградата на игрална зала „Роял Бет“, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, под лявото око, е причинил на С. С. Д., с ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 (тридесет) дни - престъпление по чл.129, ал.1 вр. ал.2 НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр. Сливница поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия И.С.Д., като счита, че същото се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Прокурорът заявява, че подсъдимият Д. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Изтъква, че в подкрепа на обвинението са показанията на свидетелите С. Д., М. П. и Р. И., които са последователни, логични и взаимно допълващи се и кореспондират със заключенията на видео-техническите и съдебно-медицинската експертизи. Прокурорът посочва, че от показанията на св. С. Д. се изяснява механизмът на причняване на телесната повреда - чрез нанасяне на удар с юмрук от подсъдимия Д. в лявата скула и лявото око на св.

Д.. На следващо място представителят на държавното обвинение счита, че следва да се кредитират показанията на св. И., З. и Г., тъй като от тях става ясно точното място на нанасяне на телесната повреда – непосредствено пред входа на игралната зала, както и лицата, които са излезли там веднага след пострадалия. Прокурорът заявява, че не следва да се приемат като достоверни показанията на св. М. и частично на св. Н., тъй като първият е предизвикал два пъти конфликт със св. Д., а вторият е излязъл с подсъдимия пред заведението и е присъствал при нанасянето на побой от последния и така установените обстоятелства правят двамата свидетели необективни при депозиране на показанията им с цел да избегнат евентуално реализиране на тяхната отговорност. На последно място представителят на държавното обвинение поддържа становище, че именно подсъдимият е автор на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, независимо от осуетеното от негова страна провеждане на процесуално – следственото действие разпознаване в хода на досъдебното производство. Прокурорът счита, че изпълнителното деяние на престъплението е осъществено от подсъдимия чрез упражняване на физическо въздействие върху пострадалия по начинът, установен и описан от свидетелите и вещото лице, изготвило заключението на съдебно-медицинската експертиза. Прокурорът изтъква, че от субективна страна подсъдимият е извършил престъплението с пряк умисъл като форма на вината. С оглед на това моли съда да признае подсъдимия И.С.Д. за виновен в извършване на престъплението, предмет на обвинението. По отношение на наказанието представителят на държавното обвинение предлага да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ към средния предвиден в закона размер и при превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Подсъдимият И.С.Д. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и моли съда да бъде оправдан.

Гражданският ищец и частен обвинител С. Д., представляван от адв. Ч. от САК изразява становище за доказаност на предявения граждански иск по основание и размер 1 предвид безспорно доказаното в хода на съдебното следствие причиняване от страна на подсъдимия на средна телесна повреда, изразяваща се в счупването на челюстта му, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 (тридесет) дни.

Адв. Ч. изтъква, че са събрани множество доказателства – гласни, писмени и експертни заключения, които категорично подкрепят обвинението и установяват напълно мястото, времето и начина на извършване на престъпното деяние. При тези съображения повереникът на гражданския ищец моли да бъде уважен изцяло предявеният от пострадалия граждански иск. Претендира разноски.

Упълномощеният защитник на подсъдимия И. Д. – адв. К. от МАК, заявява, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. В пледоарията си адв. К. описва различна от възприетата в обвинителния акт фактическа обстановка, която според него води до единствения възможен извод, че подзащитният му не е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинение и не реализирал същото нито от обективна, нито от субективна страна. Защитникът посочва, че от показанията на св. П. и Н. се установява, че ударът, в резултат на който на пострадалия са причинени травматични увреждания, е нанесен от непознато за тях лице. Показанията на тези свидетели се подкрепят от показанията на пристигналите на място полицаи и протокола от извършените прегледи на повикания спешен медик. Същевременно адв. К. счита, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите Д., П. и И., които са променливи, противоречиви и изолирани от останалите доказателства, а и наличието на родствена връзка с подсъдимия обуславя тяхната заинтересованост при депозирането им. Защитата е на мнение, че не е установено по категоричен начин, че причинените на пострадалия Д. телесни увреждания са причинени именно от действия на подс. Д. по време и начин, изложен в обвинителния акт и подържан от страна на държавното и частното обвинение. При тези съображения адв. К. моли подзащитният му да бъде признат за невиновен и оправдан по възведеното от прокуратурата обвинение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

В края на 2019 г. и началото на 2020 г. св. С. Д. и неговият брат- св. М. П. живеели на квартира в гр. Божурище. За да отпразнуват настъпването на Новата 2020 година двамата поканили на гости техен общ приятел - св. Й.П., както и приятелката на М. П. - св. Р. И.. В новогодишната нощ компанията празнувала до около 02.30 часа, когато решили да излязат и да продължат в казино „Роял Бет“ в гр. Божурище, бул. „Европа“ № 85.

Казино „Роял бет“ гр. Божурище представлявала Г- образно помещение с две игрални зали, разделени с частична стена и без врата между тях. Входът на казиното е през голямата зала, в която са разположени два реда игрални автомати и барплот, където се намирали крупиетата. По - малката зала била преходна, в нея се намирала игралната рулетка.

Същата вечер на смяна били двете крупиета - св. Г.Г. и св. С.С.. В казиното имало десетина клиенти, част от които били подс. И. Д. (облечен с бяла риза и дънки), с приятелите му св.

П.М. (облечен с тъмно облекло), Д. Н., Й. С., Т. Н. (облечен с черно горнище) и приятелката на последния св. Р.З.

Около 04.00 часа св. М. П. и св. Й.П. се намирали в по- малката игрална зала, където П. играел, а П. го наблюдавал. Св. Р. И. и св. С. Д. се намирали в по - голямата зала, където св. Д. играел на една от машините срещу бара на казиното. На барплота седял св. П.М.. Св.

С. Д. се обърнал към бара и погледнал към стоящите там мъже. В този момент св. П.М. му подвикнал: „Какво гледаш, бе“ и едновременно с това тръгнал към св. Д.. До конфликт не се стигнало, защото двете крупиета спрели св.М.. Тъй като чул словесния конфликт, св. М. П. излязъл от по- малката зала и се приближил до брат си, за да провери какво се случва. След като св. Д. го уверил, че всичко е наред, св. П. отново се върнал в малката зала, а св. Д.

2 продължил да играе. Малко след това св. П.М. и св. С. Д. разменили помежду си реплики, при което св. М. се насочил към св. Д. и се опитал да го удари с ръка, но не успял, тъй като последният се предпазил. Двамата се сборичкали и паднали на земята, като се опитвали да се ударят взаимно, след което успели да се изправят. Опитвайки се да ги разтърве, подс. И. Д. избутал св. Д. с ръце през входната врата извън казиното и излязъл с него навън. Те били последвани от св. Н., а след това и от св. М.. Навън пред казиното, използвайки момент, в който св. Д. отклонил вниманието си, подс. Д. му нанесъл силен удар с юмрука на дясната си ръка в лявата скула в областта под лявото око. От удара св. Д. усетил, че лицевата му кост под лявото око хлътва, изгубил равновесие и паднал на дясната си страна. Подсъдимият Д. ритнал св. Д. в тялото. Това било възприето от св. М. П., който междувременно излязъл пред казиното. За да предпази брат си, той скочил върху гърба на подсъдимия. Последният успял да го удари с юмрук и свид. П. паднал на земята, където бил ритан от подс. Д.. Това било възприето от св. Й.П., който междувременно също бил излязъл навън. Побоят бил преустановен от намесата на св. Р. И., която излизайки пред залата се хвърлила и с тялото си закрила тялото на лежащия на земята св. П..

На място пристигни екип на Спешна помощ и автопатрул на РУ - Сливница. По преценка на дежурния лекар С. Д. и М. П. не били транспортирани до ЦСМП. С личен автомобил свидетелите Р. И., М. П. и С. Д. се придвижили до УМБАЛСМ „Пирогов“ гр.

София. Тъй като имало много хора, тримата се върнали в гр. Божурище. Около 13.20 часа на 01.01.2020 г. свидетелите П. и Д. потърсили медицинска помощ в спешен кабиванет на ВМА София, а на следващия ден - 02.01.2020 г. били освидетелствани в катедра по съдебна медицина в МБАЛСМ „Александровска“ гр. София.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено от вещото лице д – р Веселин Топалов, вследствие нанесения юмручен удар, на пострадалия С. Д. са причинени следните травматични увреждания: счупване на лява ябълчна кост със засягане на страничната стена на левия горночелюстен синус, представляващо счупване на челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по- голям от 30 дни.

При разпита си в съдебно заседание вещото лице заявява, че е възможно лицевата травма да бъде наненеса на пострадалия с един удар.

Според заключенията на съдебно-медицинските експертизи нанесените на св. М. С.

П. и св. П. П. М. травматични увреждания са им причинили болка и страдание и временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В заключението на съдебно-фоноскопната експертиза е възпроизведено съдържанието на подадените към телефон 112 сигнали във връзка с побоя в казино „Роял“ в гр. Божурище.

Представени са заключения на видеотехнически експертизи, които са изследвали записите от 01.01.2020 г. от двете стационарни видеокамери в казино „Роял Бет“ в гр.

Божурище. Отразено е, че лицето, обозначено с „Лице 1“ (нападател) два пъти се насочва към лицето, обозначено с „Лице 2“ (нападнатото лице), намиращо се първоначално седнало, а впоследствие изправено пред игрална машина до стената, и двата пъти помежду им възниква спречкване. При второто спречкване двете лица си нанасят удари и впоследствие падат на земята. След това лицата са разделени от други присъстващи в залата и „Лице 2“ е избутано през входната врата, а „Лице 1“ остава в обекта и след около една минута, тичайки, излиза през входната врата на обекта.

Отразено е, че на видеозаписите категорично се наблюдават лицата Й. Т. П., И.С.Д., Т. И. Н., Р. К.. З., Д. И. Н., Г. Д. Г. и С. М. С.. Категорично е установено и, че лицето, обозначено и онагледено в първоначалната видотехническа експертиза като „Лице 1“ е П. П.

М.. На видеозаписите вероятно се наблюдават и лицата М. С. П. и Р. М. И.. От видоезаписите са извлечени кадри на лице, условно обозначеното и описано като „Лице 2“ (нападнатото лице), но недостатъчното качество и отдалечеността на лицето не позволяват 3 последващо лицево-идентификационно изследване.

Подсъдимият И.С.Д. е роден на ........ г. в гр. София и живее в гр. .............. Същият е българин, български гражданин, неженен, неосъждан, работи като колектор в „........“, със средно образование и притежава ЕГН **********.