Решение № 2972 от 04.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2972 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20251100104094 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.

Предявен е иск по чл.135 от ЗЗД - за обявяване относителната недействителност на договор за дарение от 27.02.2024г., обективиран в Нотариален акт за дарение на идеални части от съсобствен недвижим имот № 62, том I, per. № 1037, дело № 57/2024г., на Нотариус рег.№ 386 при НК.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника Б. П., по силата на договор за банков револвиращ кредит от 16.12.2021г. сключен с БИ ТУ ЕН ЕООД, по който ответникът Б. П. е солидарен длъжник. Твърди, че с договор за дарение от 27.02.2024г, ответникът Боят П. е прехвърлил на брат си Д. П. ½ идеална част от недвижим имот, като извършеното действие на разпореждане го уврежда, поради което иска обявяването му за недействително по отношение на него. Претендира разноски.

Ответникът Б. П. не депозира отговор, не взема становище по предявените искове.

Ответникът Д. П. оспорва иска по съображения, изложени в отговора на ИМ.

Твърдят, че ищецът няма качеството кредитор, че договорът е нищожен, че ищецът не е предоставил договорената сума, не е обявена надлежно предсрочната 1 изискуемост на кредита, както и, че извършената сделка не е увреждаща. Иска отхвърляне на претенцията. Претендират разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

На 16.12.2021г. е сключен Договор за банков револвиращ кредит, по силата на който „УниКредит Булбанк" АД е предоставило банков кредит на “БИ ТУ ЕН" ЕООД, в качеството му на ..Кредитополучател" револвиращ кредит в размер до 410 000 лева за оборотни средства, по който ответникът Б. П. е солидарен длъжник. По силата на сключения договор, погасяването на кредита се извършва на 36 вноски считано от 20.01.2022г. - 35 месечни вноски, всяка от които в размер на 5000 лева, дължими на 20-то число всеки месец и последна изравнителна вноска а размер на 235 000 лева, дължима на 16.12.2024 г., която е и крайния срок на действие на договора

Кредитът е усвоен на 02.03.2022г. Не е обслужван редовно, като длъжниците не са извършвали плащания за погасяване на дълга и на 20.11.2023г. солидарните длъжници са изпаднали в забава по изплащане на дължимите суми /съгласно заключението на приетата по делото СЕИ, което съдът цени като обективно изготвено и неоспорено от страните/.

С покана за доброволно изпълнение, връчена лично на 22.02.2024г. на ответника Б. П., бил определен срок за погасяване просрочията по кредита и е указано, че ще бъдат предприети действия за принудително събиране на вземането.

На 27.02.2024г. с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на идеални части от съсобствен недвижим имот № 62, том I, per. № 1037, дело № 57/2024г., Б. П. е дарил на брат си – втория ответник - Д.

П., собствения си недвижим имот – ½ идеална част от ЖИЛИЩЕ-AПAPTAMEНT № 16, находящ се в гр. София. Сто-лична община, район Младост. ж.к. ****, съставляващ самостоятелен обект в страда с идентификатор № ***. по КККР на гр. София, заедно с избено помещение № 7 с площ от 3.47 кв.м, и със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

След настъпване крайния срок на договора /16.12.2024г./ по ч.гр.д. № 7033/2025г. на 127 с-в на СРС, била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу кредитополучателя “БИ TУ ЕН" ЕООД и солидарния длъжник Б. П. за задълженията им по договора за банков револвиращ кредит от 16.12.2021г., въз основа на които е образувано изпълнително 2 производство за принудително събиране на вземанията.

Така установеното фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Уважаването на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД изисква ищецът да докаже пълно и главно качеството си на кредитор спрямо прехвърлителя по атакуваната сделка, извършване на разпоредително действие от страна на длъжника в полза на другия ответник, увреждане интересите на кредитора с това разпоредително действие, както и наличие на знание у длъжника, че действието уврежда кредитора, а при възмездно разпореждане такова знание следва да е налице и у насрещната страна.

Кредиторът не следва да доказва наличие на знание у приобритателя по възмездната сделка, ако той е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, тъй като в тези случаи действие намира оборимата презумпция за знание по чл. 135 ал. 2 ЗЗД. Оборването на въведената презумпция е в тежест на длъжника, за което същият следва да проведе пълно обратно доказване.

В производството по Павловия иск се приема, че ищецът има качеството на кредитор, ако съществуването на вземането му произтича от твърдените в исковата молба факти. Не е необходимо вземането да е установено с влязло в сила съдебно решение, достатъчно е същото да е действително възникнало. В тази връзка правоотношението, от което произтича вземането на кредитора не е част от предмета на отменителния иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, поради което ищецът не следва да доказва пълно и главно, че вземането му е ликвидно и изискуемо /така т. 2 от ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГТК, на ВКС и константната практика на ВКС/.

В случая безспорно се установи по делото, че между ищеца и “БИ TУ ЕН" ЕООД /трето за процеса лице/ е сключен договор за кредит от 16.12.2021г., по които договори банката е изпълнила задълженията си, като е предоставила на кредитополучателя сума в общ размер от 410 000 лева. Усвояването на посочената сума е породило задължението за кредитополучателя да погаси кредитите по начина и в срока, уговорен между страните. Солидарното задължение на “БИ TY ЕН" ЕООД и на ответника Б. П. е уговорено с договора, т. е. качеството им на солидарни длъжници, е възникнало тогава. От тогава ответникът Б. П. е наясно (знае) за вземанията на Банката.

Това е достатъчно, за да се приеме за доказано в производството по Павловия иск, че ищецът има качеството на кредитор по отношение на първия ответник. В настоящото производство това му качество не може да бъде отречено по възражения, черпени от съдържанието на сключения договор за кредит. В 3 производството по отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношения, легитимиращи ищеца като кредитор, още по-малко – трето лице да релевира възражения относно валидността на сключения между страните договор. В тази връзка възраженията на ответника Д. П. за нищожност и неавтентичност на сключения договор за банков кредит са неотносими към предмета на доказване и не следва да бъдат обсъждани. Нещо повече - автентичността на договора не се оспорва от ответника Б. П., доказателства от страна на ответника Д. П. в подкрепа на твърденията му не бяха ангажирани, а доколкото договорът за банков кредит не е потребителски – кредитополучател е търговско дружество, но и същия не попада под нормите на ЗПК и ЗЗП. Подобни възражения са допустими, само когато с отменителния иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД е съединен иск за изпълнение на задължението по правоотношението, от което произтича вземането на кредитора, какъвто не е настоящия случай, а практиката е последователна в разбирането, че не е нужно вземането да е ликвидно и изискуемо, т.е. определено по основание и размер с влязъл в сила съдебен акт, поради което и възражението за ненадлежно обявена предсрочно изискуемост на вземането, поддържано от Д. П. е неотносимо към делото и не подлежи на обсъждане.

С оглед на това съдът приема за доказано по делото, че ищецът се легитимира като кредитор на първия ответник на наведеното от него основание – договор за банков кредит от 16.12.2021г., и към релевантния за спора момент /27.02.2024г. – датата на атакуваната сделка/ в полза на банката е съществувало действително вземане спрямо първия ответник Б. П. за връщане на предоставените по договора за банков кредит суми, за което същият е бил уведомен с връчена му лично на 22.02.2024г. покана за доброволно изпълнение.

Съдът приема за доказано в настоящото производство и извършването на увреждащо разпоредително действие от страна на длъжника. Съгласно трайната практика на ВКС /Решение № 320/05.11.2013г. по гр.д. № 1379/2012г., Решение № 261/25.06.2015г. по гр.д. № 5981/2014г., Решение № 201/31.10.2018г. по гр.д. № 1036/2018г., всички на IV г.о. и др./ всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се намалява неговата цена, уврежда интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника си. Без значение за наличието на увреждане е дали при разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо, както е при възмездните отчуждителни сделки, както и това, дали задължението по договора за кредит е обезпечено и с друго имущество. Съгласно чл. 133 от ЗЗД 4 цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите му и всеки от тях решава от кой имуществен обект да се удовлетвори.

Сключеният между ответниците договор за дарение на недвижим имот от 27.02.2024г. , с който длъжникът Б. П. е прехвърлил в полза на втория ответник Д.

П. правото на собственост върху подробно описания в Нотариален акт за дарение на идеални части от съсобствен недвижим имот № 62, том I, per. № 1037, дело № 57/2024г. недвижим имот, безспорно уврежда ищеца - кредитор. Следствие на извършеното прехвърляне на правото на собственост се намалява имуществото на длъжника, което би могло да служи за удовлетворяване на неговите кредитори.

Касае се за безвъзмездна сделка, която безспорно създава пречки за удовлетворяването на кредитора. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава и друго имущество и на каква стойност е то, тъй като отчуждаването на длъжниковото имущество води до обективно намаляване възможностите на кредитора да се удовлетвори. За приложимостта на чл. 135 ал. 1 ЗЗД е без значение и дали кредиторът е наложил обезпечителни мерки във връзка със своето вземане, тъй като съгласно чл. 133 ЗЗД за удовлетворяване на дълга служи цялото имущество на длъжника и същият не разполага с правна възможност да посочва, от коя движимост или недвижимост следва да се удовлетвори кредитора. Право на последния е да избере начина и имуществото, с което да се удовлетвори / така Решение № 50/2017г. по т.д. № 731/2016г. на I т.о., ВКС, решение № 407 от 29.12.2014г. по гр. д. № 2301/14г. на ВКС, ІV г. о., решение № 639 от 06.10.2010г. по дело №754/2009 на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 328 от 23.04.2010г. по гр. д. 879/10г. на ВКС, ІІІ г. о., с решение № 639 от 06.10.2010г. по гр. д. 754/09г. на ІV г. о./. Всички доводи на ответника Д. П., свързани с това, че не е налице увреждащо действие, са неоснователни.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява и наличието на субективния елемент от фактическия състав на чл. 135 ал. 1 ЗЗД, който следва да е налице у длъжника, с оглед на безвъзмездния характер на сделката. Знанието на длъжника за увреждане е налице винаги когато същият знае, че има кредитор и че с извършеното разпореждане ще го затрудни при удовлетворяване на вземането му /Решение № 45/01.06.2011г. по гр.д. № 450/2010г. III г.о., ВКС/. В настоящия случай към датата на прехвърлянето на недвижимия имот чрез дарение – 27.04.2024 г. е безспорно, че първият ответник е длъжник по валидно сключен договор за кредит с банката - ищец, още повече, че на 22.04.2024г. е надлежно уведомен за това. Следователно към датата на сделката 27.04.2024г. у него е формирана представа, че има кредитор и че действието му го уврежда, което 5 знание всякога е налице, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. Доколкото увреждащата сделка е с безвъзмезден характер, не се изисква да е налице знание и у третото лице, с което длъжникът е договарял, по арг. от чл. 135, ал. 1, изр. първо и второ от ЗЗД, а доколкото разпоредителното действие е извършено след възникване на вземането, то разпоредбата на чл.135, ал.3 от ЗЗД е неприложима в случая и не следва да се обсъжда, противно на твърденията на ответника Д. П..