Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 500 от 22.12.2023, Административен съд - Добрич

Съд
Административен съд - Добрич
Дело
Административно дело 514/2022
Вид
Решение № 500
Подписан
22.12.2023
Състав
СИЛВИЯ МИНКОВА САНДЕВА-ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 122, ал. 1, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 184, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 - чл. 124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 - чл. 124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 155, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 17 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 13, ал. 1, т. 2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 35, т. 6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 35, ал. 6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 38 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 38, ал. 3 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 48, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 4, ал. 1, т. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 73 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • § 1, т. 5, б. "в" · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • § 1, т. 6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 201, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 3, ал. 1 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
  • чл. 247а · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ 500/22.12.2023 г., град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

При участието на секретаря ИРЕНА Д.разгледа докладваното от председателя адм.д. № 514/2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от Ц.Ж.Г., ЕГН **********,***, против РА № Р-03000821005276-091-001/17.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 142/16.08.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателката са установени задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2017 г. и 2018 г. в размер на общо 8919, 00 лева ведно със съответните лихви за забава в размер на общо 3661, 64 лева. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания РА като явно необоснован и немотивиран, издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, при неспазване на принципите на обективност и служебно начало и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че ревизиращият екип не е изпълнил служебно своите задължения да изясни независимо, обективно и добросъвестно всички факти и обстоятелства от значение за точното установяване на публичните вземания съгласно чл. 3, чл. 4 и чл. 6 от ДОПК. Фактическите констатации и правните изводи в РА не се подкрепят от материалите по преписката. Не са обсъдени адекватно представените в административното производство доказателства. Оспорват се изводите в РА за наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК за протичане на ревизията по особения ред. Неправилно е прието, че РЛ е следвало да подаде декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, тъй като не са налице облагаеми доходи, които да подлежат на деклариране. Липсват данни и за укрити приходи или доходи. Считат се за неправилни и необосновани констатациите на органите по приходите, че изтеглените в брой парични средства от разплащателната сметка на „****“ ЕООД в периода 17.10.2017 г. – 08.12.2017 г. съставляват доход на РЛ. Твърди се, че в ревизионното производство не са събрани доказателства, които да сочат, че тези суми са взети за лични нужди на жалбоподателката. Не са налице и доказателства, установяващи, че към датата на прехвърляне на дружествените дялове сумата от 57 000 лева е налична и е увеличила имущественото състояние на РЛ. Жалбоподателката е извършвала тегленията от разплащателната сметка в качеството си на представляващ и ги е използвала за търговската дейност на дружеството включително за закупуване на стоки. Сочи се, че неправилно органите по приходите не са кредитирали квитанциите към ПКО, приложени към възражението срещу РД, според които паричните средства са внесени от РЛ в касата на „****“ ЕООД. Фактът, че не е подадена ГДД по чл.

92 от ЗКПО от новия собственик на дружеството, няма никаква връзка с достоверността на представените документи и не е основание за непризнаването им. Незаконосъобразно ревизиращите органи са приели, че всички изтеглени пари в брой представляват налични суми към 08.12.2017 г., без да изследват с какви средства са били закупувани продаваните стоки, с които е упражнявана дейността. Екипът е можел поне да направи справка каква е обичайната надценка на този вид стоки, т.е. какви ориентировъчни разходи са направени, за да бъде реално осъществена стопанската дейност. Оспорват се и мотивите в РА относно разпределения от „****“ ЕООД дивидент през 2017 г. Сочи се, че към възражението срещу РД е представено протоколно решение от 05.12.2017 г. за изплащане на сумата от 33 850, 00 лева поради намеренията на РЛ за продажба на дружествените дялове. От „****“ ЕООД е подадена декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за четвъртото тримесечие на 2017 г. Подадена е и справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи (дивиденти) на жалбоподателката. Твърди се, че сумата е преведена по банков път на 08.12.2017 г., като е удържан данък в размер на 1692, 50 лева, поради което не е ощетен бюджетът. Дори да е налице някаква неточност като предварително деклариране, както и предварително плащане на данъка по чл. 38 от ЗДДФЛ, процесните средства не представляват облагаем доход, който не е деклариран. Независимо дали изплатените суми в размер на 32157, 50 лева (33850 лева –

1692, 50 лева) ще бъдат квалифицирани като дивидент, ликвидационен дял или скрито разпределение на печалбата, те са обложени с окончателен данък и повторното им облагане е в противоречие с чл.

35, ал. 6 от ЗДДФЛ. В хода на съдебното производство се излагат допълнителни възражения, че електронните подписи на органите по приходите, подписали основните актове – ЗВР, РД и РА, не отговарят на изискванията на чл. 26 от Регламент (ЕС) № 910/2014, приложим на основание чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Твърди се, че липсва удостоверение за електронен подпис, съответстващо на чл. 3, т. 14 от Регламента, както и доказателства, че към датата на издаване на документите за всеки от подписите има данни за валидиране на електронния подпис. По тези съображения се иска отмяна на оспорения РА и присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения, идентични с изложените в решението по чл. 155, ал. 1 от ДОПК. Счита, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, които да опровергават констатациите в обжалвания ревизионен акт. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на разноски по делото. Прави и възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за оспорване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

От данните по административната преписка се установява, че със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000821005276-020-001/15.09.2021 г., изменена със Заповед № Р-03000821005276-020-002/26.01.2022 г., е възложена ревизия на жалбоподателката Ц.Ж.Г. за установяване на задълженията ѝ за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г.

За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад № Р-03000821005276-092-001/11.03.2022 г., връчен на ревизираното лице на 21.03.2022 г. В регламентирания срок по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден оспореният PA № Р-03000821005276-091-001/17.05.2022 г., с който са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 8915, 00 лева ведно със съответните лихви за забава в размер на 3660, 40 лева, както и задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 4, 00 лева ведно със съответните лихви за забава в размер на 1, 24 лева.

Срещу ревизионния акт е подадена жалба до директора на дирекция “ОДОП” – Варна, който с решение № 142/16.08.2022 г. го е потвърдил изцяло.

В хода на ревизионното производство е установено, че Ц.Ж.Г. е местно физическо лице по смисъла на чл.

4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ – с постоянно местоживеене в Република България. През ревизираните периоди е упражнявала трудова дейност като самоосигуряващо се лице в дружествата, в които е била едноличен собственик и управляващ : „****“ ЕООД, с ЕИК ****, „****“ ЕООД, с

ЕИК ****8, „****“ ЕООД, с ЕИК ****, „****“ ЕООД с ЕИК ****, „****. От м. март 2018 г. е пенсионер по болест и получава пенсия. Съгласно данните в имотния регистър при Агенцията по вписванията за жалбоподателката има общо 16 вписвания за периода м.03.2016 г. - м.04.2020 г. в СВ Балчик.

На задълженото лице е извършена проверка за съпоставка на имуществото и доходите, приключила с протокол от 05.08.2021г. За целия ревизиран период не е установено несъответствие между стойността на имуществото на жалбоподателката и направените от нея разходи и декларираните и/или получени от нея доходи.

При проверката са извършени насрещни проверки на дружествата, в които Ц.Ж.Г. е била представляваща и управляваща, в резултат на които е установено, че тя е упражнявала дейност в тях за по няколко месеца, след което е прехвърляла дружествените си дялове на две конкретни лица – **** и В. Д.З..

От извършената насрещна проверка на „****“

ЕООД, обективирана в Протокол от 13.07.2021 г., е установено, че Ц.Ж.Г. е била негов собственик и управляващ за периода от 16.10.2017 г. до 14.12.2017 г.

С Договор за покупко - продажба от 08.12.2017 г. е прехвърлила дяловете си в дружеството на В. Д.З.. С писмена декларация от 08.06.2021 г. В. Д.З. в качеството си на представляващ и управляващ дружествата ****, „****“

ЕООД, с ЕИК ****, „****“

ЕООД, с ЕИК ****8, „****“

ЕООД, с ЕИК **** и „****“

ЕООД, с ****, е декларирала, че при прехвърляне на дружествените дялове не е получила счетоводни, търговски, банкови и други документи на търговските дружества. Не е получила пари, стоки и други вещи на предприятията. Не е извършвала търговска дейност след датата на прехвърлянето на дяловете.

Ревизиращият екип е констатирал, че ЗЛ не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. За

2015 г. не са установени задължения с ревизионния доклад. С РД са установени следните получени от ЗЛ суми, които са приети за укрити приходи или доходи с недоказан произход, облагаеми по ЗДДФЛ:

2016 г. - получени по банков път от Венцислав

Николов на 02.03.2016 г. -

13000,00 лева с основание „капаро“ и на 04.04.2016г. – 12 300,00 лева с основание „обзавеждане“;

2017 г. - получени по банков път от „****“

ЕООД на 11.12.2017 г. - 32157,50 лева с основание „дивидент“ и изтеглени суми (в брой и от АТМ) от банковите сметки на дружеството за периода 17.10.2017 г. – 11.12.2017 г. общо в размер на 57 413,00 лева;

2018 г. - получена сума по банков път на

29.06.2018г. в размер на 43,94лв. превод от Paysera/ основание „Marketnet“.

На 26.10.2021 г. на ЗЛ са връчени уведомленията по чл. 124 и чл. 17 от ДОПК и ИПДПОЗЛ и след преценка на установените факти и събраните доказателства е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т.

2 от ДОПК.

При разглеждане на възраженията срещу ревизионния доклад е прието, че сумата от 25 300 лева е с изяснен произход и не следва да се третира като доход с недоказан произход. Изложени са мотиви, че продажбата на обзавеждане представлява продажба на движими имущество, което е необлагаем доход по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, поради което с РА не са установени задължения по ЗДДФЛ за процесната 2016 г.

По отношение на установения облагаем доход в размер на общо 89 570, 50 лева за 2017 г. е прието, че възраженията са основателни само в частта относно изтеглените от АТМ средства в размер на 413 лева поради липса на безспорни доказателства за лицето, извършило транзакциите.

С РА сумата не е определена като доход на Ц.Ж.Г., тъй като е изтеглена на 11.12.2017 г., т.е. след прехвърляне на дяловете с договора от 08.12.2017 г.

По отношение на преведената по банков път сума от 32 157, 50 лева в полза на Ц.Ж.Г. е направен извод, че тя не може да се третира като дивидент, тъй като не са налице условията, за да възникне основанието за плащане – да е изтекла финансовата година и дружеството да е реализирало печалба, да е приет ГФО на дружеството от общото събрание, да има източник за начисляване и изплащане на дивиденти под формата на неразпределена печалба и да са налице специфичните основания за разпределяне на дивидент по чл. 247а от ТЗ. Прието е, че сумата не може да се разглежда и като изплатен ликвидационен дял, без оглед на представеното с възражението протоколно решение за изплащане на ликвидационен дял от 05.12.20217 г. Изложени са мотиви, че не е налице нито една от хипотезите на § 1, т. 6 от ДР на ЗДДФЛ, дефиниращ понятието „ликвидационен дял“, като в договора за прехвърляне на дяловете не е посочена клауза за изплащане на дивидент или ликвидационен дял. Установено е, че сумата от 32 157, 50 лева е наредена от „****“ ЕООД на 08.12.2017 г. На същата дата от дружеството е внесен и данък 5 % в размер на 1692, 50 лева. В Справка по чл. 73 от ЗДДФЛ вх.№ 084471800210406/16.01.2018г. са декларирани изплатени доходи/дивиденти на Ц.Ж.Г. в размер на 33850 лева и удържан данък в размер на 1692, 50 лева. От информационния масив на НАП е установено, че „****“ ЕООД не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. Подадена е Декларация по чл.