Решение № 209 от 13.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Пловдив, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20235300501486 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Против Решение № 260038/09.03.2023г., постановено по гр. д. № 8474/2020 год. на Районен съд - Пловдив, VІІІ-ми граждански състав в частта, с коят о се отхвърлят предявените от П. Р. П., ЕГН **********, от гр. *****, със съдебен адрес: гр. *****, адв. М. А. против “Нотегер Словакия” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Управителя К. Н. – клон на “Нотегер Транспорт Лоджистик” ООД – *****, със съдебен адрес: гр. *****, адв. Р. Д. обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, чл.128, т.2 от КТ, чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за признаване за незаконно и отмяната като такова на уволнението на ищеца, извършено с Писмо на ответното дружество от 22.04.2020 г., и осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 1 392 евро, представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.04.2020 г. – 31.05.2020 г.; сумата 324 евро, представляваща причинени на ищеца от ответника имуществени вреди, изразяващи се в личното заплащане от ищеца на разходите за прибирането му от Германия до България през месец април 2020 г., както и сумата 300 евро, представляваща причинени на ищеца от ответника имуществени вреди, изразяващи се в личното закупуване от ищеца на гуми за управляваното от него МПС 1 на ответника, заедно със законната лихва върху трите главници като неоснователни и недоказани е подадена въззивна жалба от П. Р. П., ЕГН **********, който моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваното от него част и постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове.

Против същото решение, на в частта му, с която се осъжда „Нотегер Словакия” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Управителя К. Н. – клон на “Нотегер Транспорт Лоджистик” ООД – *****, със съдебен адрес: гр. *****, адв. Р. Д. да заплати на П. Р. П., ЕГН **********, от гр.

*****, със съдебен адрес: гр. *****, адв. М. А. е подадена въззивна жалба от „Нотегер Словакия” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, което моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което да отхвърли уважения иск. Претендира разноски.

Всяка от страните счита жалбата на насрещната страна за неоснователна.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

В исковата молба компетентонстта на българския съд ищецът с обосновава с хипотезата на чл. 21, т.1 б. i) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. Според този текст, който е в раздел 5 -ти „Компетентност при индивидуални трудови договори“, срещу работодател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск в друга държава членка в съдилищата по мястото, където или откъдето работникът или служителят, обичайно осъществява дейността си, или в съдилищата по мястото, където последно е осъществявал дейност. От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба се установява, че ищецът е извършвал превози в Германия. Трудовият договор между страните е сключен в гр. *****, изготвен е на словашки език, като в т.2 от договора е посочено, че мястото на извършване на работата е седалището на дружеството на работодателя.

Следователно не се установява П. Р. П., обичайно да е осъществявал дейността си като ****, алтернативно като ***** на територията на някое от българските съдилища, или на същата територия последно да е осъществявал такава дейност, за да се обоснове компетентността на български съд да разгледа настоящия спор.

Такава компетентност не би могла да се извлече и от текста на чл.8 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.2008г., във връзка с чл. 3, параграф 1 от същия Регламент, според които страните могат да изберат правото, което да урежда индивидуалния трудов договор, но този избор трябва да бъде изричен, което означава, че не може да се извлича от процесуалното им поведение или да следват ясно от условията на договора, което в настоящия казус не е така, понеже представения трудов договор не съдържа клауза, уреждаща компетентността на български съд и няма „обстоятелствата по случая“ по смисъла на чл. 3, параграф 1 от 2 посочения Регламент, които да обосноват разглеждането на спора от български съд.

Изложеното обосновава извода, че българският съд не е компетентен да разгледа настощия спор, поради което постановено решение е недопустимо и загова ще се обезсили, като производството по делот ще се прекрати.

С оглед нормата на чл. 78, ал.4 от ГПК П. Р. П. следва да заплати на “Нотегер Словакия” ЕООД, ЕИК ***** сумата 2 668.20лв. разноски и за двете съдебни инстанции.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 260038/09.03.2023г., постановено по гр. д. № 8474/2020 год. на Районен съд - Пловдив, VІІІ-ми граждански състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 1486/23г. по описа на Пловдивския окръжен съд, Х-ти граждански състав.

ОСЪЖДА П. Р. П., ЕГН **********, от гр. *****, със съдебен адрес: гр. *****, адв. М. А. да заплати на “Нотегер Словакия” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Управителя К. Н. – клон на “Нотегер Транспорт Лоджистик” ООД – *****, със съдебен адрес: гр. *****, адв. Р. Д. сумата 2 668.20 (две хиляди шестстотин шестдесет и осем лева и двадесет стотинки), представляваща разноски за двете съдебни инстанции.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3