Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 263 от 26.02.2026, Административен съд - Силистра

Съд
Административен съд - Силистра
Дело
Административно дело 95/2025
Вид
Решение № 263
Подписан
26.02.2026
В сила
26.02.2026
Състав
Павлина Георгиева-Железова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 450а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 171 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.171 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.171 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 202а, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 215, ал. 1, т. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 233 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 1, изр. първо · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 2, т. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 268, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 263

Силистра, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - II състав, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА

При секретар РУМЯНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА административно дело № 20257210700095 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 268, вр. чл. 267, ал. 2, т. 5 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК ).

Образувано е по жалба на А. Б. С. с [ЕГН], срещу Решение № 48 от 25.02.2025 г на директора на ТД на НАП-Варна,с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № Ж-19-3 от 17.02.2025 г. против Разпореждане по молбата му за давност с изх.№ С250019-137- 0001194/13.02.2025 г.,което разпореждане е издадено от М. И. Н. на длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП Варна, офис Силистра.

На първо място счита, че решението е немотивирано. В жалбата си е поддържал, че още с първото изпълнително действие през 2025 г.е направил възражение за изтекла в негова полза погасителна давност,тъй като към момента на предприемане на това действие от публичния изпълнител са изминали повече от 5 години, в които той не е бил уведомяван за извършвани действия по принудителното изпълнение. Решаващия орган бил стигнал до тези изводи на базата на погрешно възприета фактическа обстановка и превратно тълкуване на нормите, имащи отношение към казуса.Директорът на ТД НАП -Варна се позовавал на изпълнителни действия- изпратени до банки запорни съобщения, за които той не бил уведомяван. Това било така, тъй като запорните съобщения, изпратени до банките, не са му били връчвани, респ. същите не можели да бъдат ценени, като годни изпълнителни действия, с които да се прекъсва давността.

Освен това с жалбата си срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. № С250019-022-0004943 от 21.01.2025 г. по изп. дело № 19120001318/2012 г. по описа на ТД на НАП Варна, офис Силистра, което ,според жалбоподателя се явява първото същинско действие по принудително изпълнение през 2025 г., е направил в срок възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.

В обобщение счита, че давността не е прекъсната от 21.01.2025 г.,така както било посочено в обжалваното решение.Претендира за отмяна на Решение № 48/25.02.2025 г. на директора на ТД на НАП-Варна, както, и на потвърденото с него разпореждане с изх. № С250019-1 37-0001194 от 13.02.2025 г. на публичен изпълнител.Моли и за присъждане на сторените от него съдебни разноски.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Н.П. поддържа жалбата и аргументите, с които е обоснована. Представя и писмени бележки.

Ответникът по жалбата - директорът на ТД на НАП – Варна, чрез писмени бележки на юрисконсулт Н. О., оспорва жалбата. Счита, че следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.Представя и писмено становище.

Настоящият съдебен състав на Административен съд –Силистра, въз основа на представените по делото доказателства и становището на страните, след извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт, съгласно изискванията на ДОПК, прие за установено от фактическа и правна страна:

В ТД на НАП–Варна,офис Силистра е образувано изпълнително дело № 19120001318/2012 г. срещу А. Б. С.,по което публичният изпълнител частично е уважил възражение за погасяване на задължения по давност с Разпореждане с изх №С250019-137-0001194/13.02.2025 г.(л.12 и сл.) С последното се признава за погасен по давност дълг в размер на 17 259,46 лв. ,произтичащ от задължения за ДДФЛ и 40 лева, произтичащ от дълг от два фиша на община Търговище.В останалата част от 226 928,09 лв. е отказал да уважи искането за погасяване по давност.

Всички задължения на жалбоподателя са били присъединени към изпълнителното дело.

По-конкретно, задълженията, които са били предмет на принудително събиране, са посочени както следва:

За задължения, които са формирани през следните периоди: от 01.01.2016г. - 31.12.2016 г. и е следвало да се платят през 2017г., давностният срок е започнал да тече от 01.01.2018г. и е изтекъл на 31.12.2022 г.; от 01.01.2017 г. - 31.12.2017 и г. е следвало да се платят през 2018 г., давностният срок е започнал да тече от 01.01.2019 г. и е изтекъл на 31.12.2022 г.; от 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. и е следвало да се платят през 2019 г., давностният срок е започнал да тече от 01.01.2020 г. и е изтекъл на 31.12.2022 г.; от 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. е следвало да се платят през 2020 г., давностният срок е започнал да тече от 01.01.2021 г. и е изтекъл на 31.12.2023г.;

За задълженията, които е следвало да се съберат принудително, в хода на образуваното изпълнително производство, е било изпратено постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№ С 170019-022-0011002/01.03.2017 г.,с което е бил наложен запор върху 27 на брой банкови учреждения относно сметки,депозити,вложени вещи или суми, предоставени за доверително управление от страна на А. С.. Видно от известието за доставяне,постановлението е било получено лично от А. С. на 15.03.2017 г.(л.20).

Запорните съобщения са получени от банките,които са отговорили, видно от постъпилите писма до публичния изпълнител за наложен запор от ТБ „Уникредит Булбанк“ АД, „ДСК“ ЕАД, „Инвестбанк“ АД, „Юробанк България“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Обединена Българска Банка“АД, „П. инвестиционна банка“ АД, „Токуда Банк“ АД и „Райфазенбанк“ АД.

Документът е издаден и изпратен по електронен път на имейл адрес, деклариран от А. С.. Видно от удостоверението за връчване по електронен път, документът е връчен на 24.01.2025г., с което действие, давността по задълженията е спряна.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки Изх.№ С210019-022-0014510/02.03.2021 г. (л.30) е наложен запор върху банковите сметки на лицето, находящи се в ТБ ТОКУДА БАНК /АД/. Запорното съобщение е получено от банката на 19.03.2021г., с което давността е спряна.

С издаването и изпращането на Разпореждане за изпълнение и получаването му на 25.06.2021 г. от ТБ ТОКУДА БАНК /АД/, давността е прекъсната и е започнала да тече нова 5-годишна давност съгласно чл.171 ал.1 ДОПК.

През 2025 г. са извършени действия по принудително изпълнение, с които срокът отново е бил спрян.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки Изх.-N С250019- *** от 21.01.2025 г. е наложен запор върху осем броя МПС (л.36). Постановлението е връчено на 24.01.2025 г.

С постановление с Изх.№ С250019-**********/05.02.2025 г. е наложена възбрана върху 6 броя недвижими имоти, връчено по електронен път на лицето на 06.02.2025г, С вписването на възбраната и връчването на постановлението по отношение на наложения запор върху МПС-та, давността за тези задължения е спряна и същите публичните задължения попадат в обхвата на чл.171 ал.2 ДОПК.

Давността е прекъсната и с проведените на 07.02.2025г. описи на възбранените недвижими имоти и запорираните МПС(л.46).

Въз основа на така установените факти, съдът намира, че жалбата е поради следните съображения.

Жалбата е подадена до Административен съд Силистра на деня, следващ деня на издаване на оспорения акт - 26.02.2025 г., поради което същата е подадена в законоустановения 7-дневен срок.

Жалбоподателят е в кръга на лицата, посочени в чл. 268, ал. 1 от ДОПК, който разполага с правото да оспори процесното решение.

В обобщение, жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване акт, поради което е допустима за разглеждане.

Така постановеното и обжалвано решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо от ДОПК и представлява валиден адм. акт. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, а на основание чл. 268, ал. 1 във вр. с чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК на обжалване пред административния съд подлежи решението, с което е оставена без уважение жалбата на длъжника. В разглеждания случай е спазен този ред на обжалване.

Решението е обективирано в изискуемата писмена форма и отговаря на изискването за мотивираност. Означен е издателят и са отразени направените от него фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа пред който подлежи на обжалване, поради което съдът намира формата на административния акт за спазена.

Спорът основно е концентриран по приложението на материалния закон и конкретно по въпроса изтекла ли е погасителната давност по реда на чл. 171, ал. 1 и, ал. 2 от ДОПК.

Видно от таблицата, съдържаща се в издаденото Разпореждане на публичен изпълнител в ТД на НАП Варна, офис Силистра предмет на принудително събиране са различни видове публични вземания - здравноосигурителни вноски, вноски за ДОО, вноски за Фонд ДЗПО по КСО и ЗЗО, данък върху ДДС по ЗДДС, данък върху дивидентите по ЗДДФЛ.

Погасителната давност е материално-правен институт, поради което и при липса на изрична правна норма в противна насока, следва да се приложи тази разпоредба, която е в сила към момента на възникване на всяко от задълженията. Давността за публичните вземания е разписана в чл. 171 от ДОПК, според, ал. 1 на която, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината следваща тази, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Давността не се прилага служебно, затова в производството пред административният орган е подадено възражение от 13.02.2025 г.(л.8 – цитирана молба на А. С. ), с която публичният изпълнител е бил сезиран да се произнесе по давността на посочените публични вземания. Нормите, регламентиращи спирането и прекъсване на давността са процесуалноправни. Според чл. 172, ал. 2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като съгласно, ал. 3 от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Основателни са доводите на органите по приходите, че в рамките на петгодишния давностен срок има спиране на давността.

От представената на съда адм. преписка се установява, че със публичния изпълнител при ТД на НАП Варна,офис Силистра е извършил опис на недвижими имоти и на моторни превозни средства на длъжника на 07.02.2025.

Извършването на опис представлява действие на принудително изпълнение, тъй като регламентацията му се съдържа в чл. 233от ДОПК" Изпълнение върху вещи". Съгласно чл. 215, ал. 1, т. 3 ДОПК изпълнението върху движими и недвижими вещи е способ на принудително изпълнение. Изброените действия са такива по принудително изпълнение и според тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г. на ВАС, в което същите са определят като "конкретни действия, насочени срещу имуществото на длъжника, те целят удовлетворяване на кредитора и погасяване на публичното вземане". Налагането на тези мерки в конкретния случай срещу жалбоподателя - длъжник по изп. дело № 19120001318/2012 г. по описа на ТД на НАП-Варна, офис Силистра имат за правна последица спирането на давността.

Разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ДОПК регламентира, че давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност / чл. 172, ал. 3 ДОПК/.

Освен изброените принудителни действия/опис на недвижими имоти и движими вещи /, от доказателствата по делото се установява, че в регламентирания от чл. 171, ал. 1 ДОПК срок са издадени: постановления за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) на публичен изпълнител, видно от които с писма на – процесните банки публичният изпълнител е уведомен , че запорът е наложен.

ТД на НАП - Варна, офис Силистра е уведомен за наложен запор върху банковите сметки на дружеството. В тази връзка следва да се отбележи, че неоснователна е тезата на жалбоподателя, че запорът върху ценности в банки се счита за наложен от датата на уведомяване на длъжника. В процесния случай налагането на електронен запор върху вземания на длъжник в банка се извършва по реда на чл. 202а, ал. 1 от ДОПК,във вр. с чл. 450а от ГПК,съгласно който правният ефект настъпва от електронното уведомяване,какъвто е процесният случай.