Решение № 266452 от 05.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№……………../05.11.2021 г., гр. София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести октомври през 2019 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА

ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ секретар Алина

Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело номер 8538 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение решение № 241934 от

13.10.2019 г., по гр.д. № 57134 /2018 г. на СРС, 90 състав, e отхвърлен изцяло предявеният от „М.с." ЕООД, срещу „Ч.Е.Б." АД, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата 507,71 лева, представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия за периода от 05.11.2017 г. до 02.02.2018 г. за обект находящ се в гр. София, кв. ********ателие 1, с кл. № 210022234030, съгласно извършена корекция по Констативен протокол № 3021843/02.02.2018 г. и издадена фактура № ********** от 22.08.2018 г., и е осъдено ищцовото дружество да плати на ответното дружество 530 лева разноски.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач „Ч.Р.Б.“ АД.

Определение

№ 140402 от 04.07.2020 г. по чл.248 от ГПК по същото дело, не е обжалвано.

Ищецът „М.с." ЕООД чрез пълномощник адв.Р.А., обжалва решението и обусловената от това отговорност за разноските, с оплаквания за неправилност поради нарушения на процесуалния и материалния закон, и необоснованост. Оплакванията се свеждат до несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че за ответника е налице правно основание да коригира едностранно сметката за електроенергия на ищеца за посочения в исковата молба период, като необоснован и несъобразен с материалния закон и съдебната практика. Поддържа възражението си за липса на предвиден в приложимите общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция и за липса на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена. Излагат доводи за липсва на доказателства ответното дружество да е привело общите си условия от 2007, изм.2010 г. в съответствие със законодателните изменение- чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ и с Решение на ДКЕВР, от което е видно, че към 11.08.2014 г.

(след като е била извършена процесната проверка), ответното дружество не е привело ОУ в съответствие със закона. Довод в тази насока черпи от Решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.д.№ 3879/2017 г. по описа на ВАС, с което се отменяли чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ. Излагат се и оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при събиране на доказателствата и при тяхното обсъждане, при което решението се явявало и необосновано, доколкото ищецът поддържа, че събраните доказателства не установявали наличие на облигационна връзка между страните по договор за доставка на ел.енергия, не установявали обвързваща доказателствена стойност на констативния протокол /КП/ като неподписан в присъствие и от представител на полицията и в несйответствие с чл.47 от ПИККЕ, годността на СТИ. Моли решението да се отмени и искът да се уважи изцяло, претендират се разноски по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна – ответник „Ч.Е.Б.“ АД оспорва жалбата с писмен отговор чрез упълномощен юрисконсулт, с възраженията, че решението не страда от сочения в жалбата пороци.

Намира изводите на първоинстанционния съд за правилни, съобразени със закона и съдебна практика по аналогични случаи. Счита, че в общите условия бил регламентиран както редът, така и условията а уведомяването на потребителите при корекции на сметките- чл.17, чл.18, чл.49, ал.2 от общите условия /ОУ/ предвиждали ред за уведомяване на клиентите по смисъла на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ. Счита за ирелевантно липсата на изменение на ОУ след изм. на ЗЕ от 2012 г. , доколкото ОУ предвиждали ред за уведомяване на клиентите с горепосочените текстове от ОУ. Наред с това излага отново доводи по същество на спора, като твърди, че събраните по делото доказателства сочели на наличие на вземане на ответното дружество към ищеца за сумата по корекцията, вкл. и за доказателствената стойност на протокола от проверката, като се позовава и на прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД. Моли жалбата да се остави без уважение, претендира разноски за въззивната инстанция съгласно списък по чл.80 от ГПК.

Третото лице-помагач на ответника - „Ч.Р. Б.“ АД не е взело становище по жалбата.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.

При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т.

1 от ТР №

1/09.12.2013 г. по т.д. №

1/2013 г. на ОСГТК на

ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на страните оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, въз основа на които е приел, че иска е неоснователен.

Изложените мотиви, отнасящи се до извършване на корекционната процедура в съответствие със ПИКЕЕ и наличие на ред за уведомяване на клиентите, не се споделят от въззиния съд.

Предвид оплакванията с жалбата и отговора по нея, въззивният съд намира, че спорни и пред въззивния съд са тези факти, които се отнасят до наличие/липса на основание за едностранно извършване на корекция на потребената ел.енергия за исковия период, посочена в процесната фактура, правилността на направената корекция, годността на СТИ.

Доколкото с исковата молба ищецът не е навел твърдение за липса на облигационна връзка с ответника, то не следва да се обсъжда направеното допълнително такова твърдение от ищеца пред СРС, също и с въззивната жалба. А и събраните по делото доказателства-приложени с отговора на исковата молба / 2 бр. заявления от ищеца до ответника на л.70 и л.71/, сочат на такава връзка.

Ето защо ищецът е краен клиент на ел.енергия като собственик на имот, за който има открита партида при ответника. В този смисъл страните по делото са носители на права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и по арг. от чл.

283 ТЗ са обвързани от клаузите на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ - 059/07.11.2007 г. по арг. от чл. 298 ТЗ.

Налице е установена съдебна практика /напр. решение №

111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г„ ВКС, I ТО, решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г„ ВКС, II ТО и решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г., I ТО/ според която със ЗИД на

Закона за енергетиката /обн. ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекцията на сметките за предоставената електроенергия.

Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да създаде правила за измерване на количеството електрическа енергия със съответно на новата законова уредба, въведена със ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ съдържание /в случая такива са създадени - цитираните по-горе ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г./ и 2/ да създаде общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция/. Следователно правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две предпоставки.

В разглеждания случай обаче, ответното дружество, чиято е доказателствената тежест за установяване елементите на фактическия състав на претендираното потестативно право да извърши едностранно корекция на сметката на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не ангажира доказателства в посочения по-горе смисъл. Такива са били оплакванията на ищеца както с исковата молба, така и с въззивната жалба, при което въззивният съд следва да прецени дали такъв ред има предвиден. Ответната страна нито е релевирала твърдения, нито е ангажирала доказателства за изменението на действащите общи условия или за влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки /като в тази връзка следва да бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите, предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия, изцяло транспонирана със ЗЕ/, следователно и при прилагане неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса доказване следва извод, че фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия не е изпълнен, тъй като снабдителят не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия или да измени действащите до този момент така, че съдържанието им да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, тъй като в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършването на корекция на сметка. Клаузите на чл. 17, ал. 2 и чл. 18 ОУ не отговаря на законовото изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като в тях е предвидено единствено задължение на продавача на електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но в нея не е разписан редът, по който следва да стане това. Клаузата на чл.49 от общите условия също няма значение на определяне на ред за уведомяване на клиентите, тъй като определя само кои са адресите за кореспонденция между страните.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая не се установи да е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител на електрическа енергия да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената енергия, тъй като не се доказа той да е изпълнил задължението, предвидено в чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да приеме нови общи условия, в чието съдържание да е предвиден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, доколкото в заварените общи условия такъв няма уреден. Това означава, че в тежест на ищеца не е възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал период, което прави предявеният отрицателен установителен иск изцяло основателен само на това основание. Този извод не се променя от решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991/2018 г. на ГК, ІІІ г.о. на ВКС, към което ответникът реферира, доколкото с последното сочи на противоречива практика на ВКС по въпроса спрямо посоченото в по-горе цитираните други решения на ВКС, което противоречие може да се преодолее само от ВКС с тълкувателно решение, но до тогава настоящият състав споделя изложените по-горе доводи за липсата на предвиден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, доколкото в заварените общи условия такъв няма уреден.