Решение № 268 от 24.10.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. С., 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Мария Кр. Донева при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20252200500345 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение №554/24.06.2025г. постановено по гр дело

№20252230100927 на Районен съд С., с което е признато за установено по отношение на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, с адрес гр. С., ул. ********************, на основание чл. 229, ал. 1, т. 9 /пред. т. 8/, вр. чл. 212, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 1997 г. (отм.) и чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2, предл. 2 ЗМВР от 2006 г. (отм.), че Т.

Й. И., ЕГН: **********, с адрес гр. С., кв. *************************, има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 68 /шестдесет и осем/ дни общо за положените от него 3044,75 часа извънреден труд над 50-те часа на всяко отчетно тримесечие, сумирани общо за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г., при приложено ограничение за компенсация с отпуск до 12 дни за календарна година.

Осъдена е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, с адрес гр. С., ул. ******************** да заплати на Т. Й. И., ЕГН:

**********, с адрес гр. С., кв. *************************, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща направени 1 по делото разноски.

Осъдена е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, с адрес гр. С., ул. ********************, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд - С. сумата от 850,00 лв. /осемстотин и петдесет лева/, представляваща държавна такса и разноски за съдебно-икономическа експертиза.

Против решението е подадена въззивна жалба от ответника, чрез представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно и недоказано.

За да постанови решението си съдът е приел, че за периода от 2003 г. до 2008 г. само основание на свидетелски показания, че служителите са имали „наймалко 10 дежурства на месец“. На база на тези предположения, необосновано, приемат за установено за 10 броя на дежурствата през всеки месец. Видно от съдебно-икономическа експертиза, броя на дежурствата се изчислява за положени 10 броя дежурства и от там „времето на сдаване и приемане на всяка дежурните смени“, се изчислява като се приема, че ищецът е положил 10 дежурства на месец, с изключение на случаите, когато ищецът е бил в отпуск. Както е записано в експертизата за периода от 2003 г. до 2007 г. в графа „дата на отработени дежурства, определени от експертизата на база свидетелски показания за периода от м. януари 2003 г. до м. декември 2008 г. са посочени конкретни дати за дежурства - например за м. януари 2003 г.

1,4,7,10,13,16,19,22,25,28,31 януари. Свидетелите не са посочили тези дати и не биха могли да ги посочат за период преди 23 години, както и да да свидетелстват, че ищецът е бил на работа точно на тези дати. Така са изчислени, посочвайки конкретни дати, само въз основа на свидетелски показания и предположения голям брой отработени дежурства. Ако на 01.01.2003 г. в 8 ч. ищецът е постъпил на 24- часово дежурство, което е приключило на 08 ч. на 02.01.2003 г. според експертизата на 04.01.2003 г. ищецът отново е застъпил на 24-часово дежурство. В решението е описано според свидетелските показания, че такъв режим на работа е променен на 24/72 часа от началото на 2007 г. В експертизата, която съдът приема, е включена дежурство не на този режим /един ден работи, два почива/ и за 2008 г. На второ място, в решението си съдът не е взел предвид нормативната база, която е представена като доказателство, че време за сдаване и приемане не е 2 предвидено от 2011 г.. Не следва да се кредитират показания, които противоречат на нормативно установените правила. В Решение № 131 от 01.07.2022 г. на ВКС е прието, че в резултат на „създадена организация” / време за сдаване и приемане на дежурство/, служителят е положил труд над 50 часа за всяко тримесечие. Не е бил предмет на съдебен контрол извънредният труд за периода от 2003 г. до 2014 г. да се формира и от преизчисляване на индивидуалната норма на часовете положен труд от служителя и счита, че е неправилно и в настоящият процес, да се приеме за установено полагането на извънреден труд, следствие на преизчисляване на индивидуалната норма на часове положен труд, което да се компенсира с платен отпуск.. За да постанови решението си, съдът е кредитирал не само свидетелските показания за времето, през което се е извършвало сдаване и предаване на дежурната смяна, а допуска необосновано, че ищецът е бил на определени дати на дежурства от 01.01.2003 г., , като предполага, че това са 10 дежурства на месец. За да постанови решението си е приел, преизчисляване на индивидуална норма на часовете положен извънреден труд. Всичко това води до недоказания извод за 3044,95 часа извънреден труд над 50 -те часа за всяко тримесечие.

Доказателствата, които са представили с отговора на исковата молба, за положен извънреден труд доказват, че ищецът не е положил извънреден труд до 50 часа за всяко тримесечие, още по -малко не е доказано за извънреден труд над тях. В обобщение иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се отхвърли претенцията.

В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в която се поддържа, че тя е неоснователна. Счита, че съдебното решение е правилно и обосновано. Всички фактически обстоятелства са взети предвид от съда, като изводите на решаващия съд са на база доказателствата, събрани по делото, ценени в тяхната взаимовръзка и съвкупност. Съдебното решение е правилно и съобразено със събраните свидетелски показания и заключение от СИЕ за периода 2003г. до 2006г вкл., които не са във взаимно противоречие, напротив кореспондират по между си. Алгоритъмът ползван от вещото лице за изграждане на заключението, е изграден изцяло на събраните свидетелски показания за периода 2003-2006г. вкл., които сочат, че в тази част от исковия период - ищецът е полагал минимум по 10 броя смени на месец при алгоритъм на полагане - едно дежурство, последвано от два почивни дни, т.е. 24/48/.

3

Свидетелските показания съдържали информация за всички необходими правнорелевантни факти, които са необходими за изчисляване на положения труд от ищеца, съответно за установяване наличието или не на положен извънреден труд при режима на изчисляване на работното време - сумирирано изчисляване на работното време /т.нар.СИРВ/. Счита, че събраните свидетелски показания съдържат доказателства за всички съществени и правнозначими факти, необходими за установяване наличието или липсата на положен извънреден труд, вследствие на превишаване на нормативно установената продължителност на смените на ищеца, а от там и на изработените нормочасове за всяко отчетно тримесечие, доколкото при сумираното отчитане на работното време, за разлика от подневното отчитане на работното време, за да се установи налице ли е или не положен извънреден труд, е необходимо да се установи дали е налице превишаване на нормата работни часове за отчетния период, определен съгласно принципа на чл.9б от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно който нормата се определя като броя на работните дни за отчетното тримесечие се умножи по нормалната продължителност на работния ден, т.е. по 8 часа. В действителност приетото в съдебното решение за положения извънреден труд за календарната 2007г. не кореспондира със събраните свидетелски показания по делото, и в този смисъл е налице възможна неправилност на съдебното решение само за тази календарна година. Видно от заключението на приетото СИЕ, срещу което ответника не е възразил, вещото лице сочи, че свидетелските показания съдържали минимален брой от 10 дежурства не до края на 2006г., а до края на 2007г., и от там и неговите изчисления за календарната 2007г, в действителност не отговарят на събраните свидетелски показания що се касае до общия размер на положения труд и на общия размер на положения извънреден труд, тъй като свидетелите сочат режим на полагане на дежурствата през тази календарна година 24/72 ч., а не 24/48 часа. С НАРЕДБА № 1з- 491 от 17.03.2010 г. за реда за осъществяване на пожарогасителната дейност и , аварийно-спасителната дейност от органите за пожарна безопасност и спасяване на Министерството на вътрешните работи не е премахнато приемането-сдаването на дежгурството, а просто в нея не е фиксирано минималното необходимо време за това, както в предходната Наредба № 1з-2101 от 27 ноември 2006 г. за осъществяване на пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност от Национална служба 4

"Пожарна безопасност и защита на населението". Но това не означава, че е отменено приемането-сдаването на смените и няма как да се отмени. Ако се има предвид, че нормата работно време е преизчислена от вещото лице за всяко тримесечие в исковия период, съобразно ползваните от ищеца дни отпуски и болнични /за които има писмени доказателства при ответника и по делото/, то това е извършено напълно правилно и законосъобразно. Ако нормата работно време например е 480 часа за всички според броя на работните дни в тримесечието, и ищецът е ползвал 10 дни отпуск в това тримесечие е напълно законосъобразно неговата индивидуална норма от часове, която трябва да покрие да е 400 часа, а не 480 часа, когато не би бил в отпуск. Трудът над 400-те часа в случаите на ползвани отпуски и болнични, при условията на конкретния пример, би бил за ищеца извънреден труд, а не част от нормата му работно време за тримесечието, която трябва да отработи.

В с.з. за въззивната дирекция се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемият се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, 5 правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

В решение № 197 от 7.10.19г.по гр.дело № 786/19г.на четвърто г.о. на ВКС е посочено, че правото на допълнителен отпуск е по своето естество компенсация за положен от съответния държавен служител в МВР извънреден труд /решение по гр. д. № 3814/2014 г., ІV г. о./ Това следва от законодателната уредба, създадена със ЗИДЗМВР 1997 г. (ДВ бр. 17 от 21.02.2003 г.), в сила от 25.02.2003 г., която урежда последиците от полагането на труд от държавните служители в МВР, работещи на смени, превишаващ нормативно установеното работно време след сумираното му изчисляване на тримесечие. Положеният от такива служители труд, надвишаващ нормативно установеното работно време, се компенсира при условията на чл. 212, ал. 5, т. 2 ЗМВР 1997 г. (отм.); , съответно чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР 2006 г. (отм.); : до 50 часа на отчетен период се заплаща възнаграждение за извънреден труд, а разликата над 50 часа – допълнителен отпуск. Превишението над 50 часа не може да е нещо различно от превишението до 50 часа – то във всеки случай се явява работа извън редовното работно време, т. е. извънреден труд. Въпрос на законодателно решение е защо част от положения труд се компенсира парично, а друга част – с допълнителен отпуск, но и двете вземания на държавния служител имат компенсаторен характер по отношение на положен от него извънреден труд.