Решение № 151 от 21.02.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………../………02.2019 г. гр. Варна

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА при участието на секретаря Румяна Дучева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 645/2018 г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх.

№ 13150/03.05.2018 г. на В.К.М., ЕГН **********,***, с която е предявен частичен иск с правно основание чл.

534, ал. 1 ТЗ, за осъждане на М.К.Б., ЕГН **********,***, да заплати сумата 50000.00 евро, представляваща част от общо дължимата сума 150000.00 евро, с която сума ответницата неоснователно се е обогатила във вреда на ищеца, поради прескрибиране на запис на заповед, издаден на 12.11.2013 г., с падеж 15.04.2014 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до изплащането.

Твърди се в исковата молба, че по силата на

Запис на заповед, издаден в гр. Варна, на 12.11.2013 г., с падеж на 15.04.2014 г., ответницата безусловно се задължила като издател да заплати на М. М. М., сумата 150000.00 евро. На 15.04.2014 г. М. изпратил нотариална покана получена от ответницата на 24.04.2014 г., с която ценната книга била представена за плащане, но такова не последвало. На 24.06.2014 г. ценната книга била джиросана в полза на ищеца. Сочи се, че иска по ценната книга се е погасил с изтичане на 3-годишна давност от датата на падежа или на 15.04.2017 г., поради което за ищеца останала възможността да претендира сумата, с която ответницата се е обогатила в негова вреда, а именно сумата по ценната книга, в 3-годишен срок от изгубване на правата си по записа на заповед или до 14.04.2020 г. Излага, че ответницата се е обогатила, тъй като си е спестила разходите за погасяване на задължението си, а имуществото на ищеца не може да се увеличи с дължимата по записа сума, тъй като вземането по него е погасено по давност.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответницата М.К.Б., депозира писмен отговор, с който счита предявения иск за неоснователен. Не се противопоставя да бъде прието за безспорно обстоятелството, че е издала процесния запис на заповед на 12.11.2013 г., в полза на М. М., за сумата 150000.00 евро. Твърди, че доколкото в представеното джиро е посочено, че е джиросан запис на заповед с падеж на предявяване 15.04.2014 г., то същото не е относимо към процесната ценна книга, тъй като такъв запис на заповед не е бил подписван от ответницата. Оспорва процесния запис на заповед и твърди, че не е подписван от нея като оспорва и джирото. Сочи, че съставянето на алонж към записа на заповед е нарушение на изискванията за форма на джирото (чл. 484, ал. 1 и 486 ТЗ), тъй като цялата втора страница, а и половината от страница първа на ценната книга са свободни, поради което и не е настъпил транслативния му ефект.

Твърди, че давността за реализиране на правата по записа на заповед е изтекла на една от двете дати – 15.04.2018 г. или 24.04.2018 г., които са настъпили преди предявяването на иска на 03.05.2018 г.

Навежда твърдения за недължимост на сумата по записа на заповед, поради наличието на каузално правоотношение, обезпечено с ценната книга, обективирано в предварителен договор за покупко-продажба от 12.11.2013 г., сключен между ответницата и М., в т. 5.2 от който било отразено подписването на запис на заповед за обезпечаване на вземането на М.. Твърди, че към 15.04.2014 г., а и към настоящият момент М. не е изпълнил задълженията си по договора, съобразно текста на т. 1.3 от него, както и това по т. 11. Сочи, че съобразно изискванията на чл. 465 ТЗ, твърди недобросъвестност на ищеца към момента на придобиване на записа, както и че е извършил злоупотреба с право.

Във връзка с твърдяната недобросъвестност на ищеца, оспорва датата на джирото и твърди, че същото е антидатирано и е изготвено с оглед целите на процеса.

Твърди, че ищецът е юрист и чрез джиросването на ценната книга, той и М. лишават ответницата от правото й на възражения, извлечени от каузалната сделка, което ги улеснявало да съберат сумата. Твърди, че факта, че джирото е безвъзмездно, както и че е извършено само два месеца след падежа, навеждали на извода за недобросъвестност и злоупотреба с право. Твърди, че от нейна страна няма неизпълнени задължения по каузалната сделка. Излага, че ищецът би следвало да се уведоми преди сключването на джирото дали са налице и какви са правоотношенията между ответницата и джиранта, във връзка с които е била издадена ценната книга.

На отделно основание, твърди, че соченият като каузална сделка, предварителен договор не е породил действие между страните, поради което менителничния ефект не е породил такова, а така също и джирото, поради което счита, че не е налице, както обогатяване за нея, така и обедняване за ищеца, поради което искът е неоснователен. По същество отправят искане за отхвърлянето му.

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба. В нея заявява, че не се противопоставя да представи оригинала на ценната книга.

Отправя искане за назначаване на СГЕ, за установяване авторството на положения в записа на заповед подпис от името на ответницата. Излага, че при джирото не са налице изисквания за задължителни реквизити. Сочи, че джирото е извършено в изискуемата писмена форма, на гърба на ценната книга и съдържа подпис на джиранта. Оспорва възраженията на ответницата досежно джирото и неговото съдържание като сочи, че изисквания за дата и място на извършването му, както и за съобщаване на длъжника не са налице. Счита, че поначало личните възражения на ответницата са му непротивопоставими, освен при доказана от последната недобросъвестност. Оспорва твърденията за недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на джиратаря като счита, че не почиват на реални факти, а са основани единствено на образованието и заеманата от ищеца длъжност. Оспорва твърденията на ответницата за връзка между ценната книга и представения предварителен договор като счита, че в нито един от двата документа се съдържа конкретика, за да бъде направена връзка между тях. Оспорва съдържанието на договора и автентичността на подписа положен от името на М. в него. Сочи, че джиросването на записа на заповед е произтекло от финансово задължение на М. към ищеца като последния бил уведомен от М., че причината за издаване на записа на заповед е предоставена в заем парична сума от страна на М., която ответницата е поела задължение да върне след като продаде свои недвижими имоти. В с.з., чрез процесуален представител поддържа предявения иск.

В срока по чл. 373 ГПК, ответницата депозира допълнителен отговор, в който оспорва твърденията за наличие на договор за заем между нея и джиранта.

Твърди, че финансово задължение на М. към ищеца не е налице. Заявява, че ще се ползва от представения предварителен договор. Развива доводи за природата на договора за заем и че у ищеца не са налице доказателства за твърдяния договор за заем.

В първото по делото съдебно заседание, чрез процесуален представител уточнява, че подписът положен от името на ответницата в представения по делото запис на заповед не се оспорва и поддържа изложените в отговорите доводи и възражения.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:

По делото е представен в заверено копие Запис на заповед, без протест и без разноски, издаден на 12.11.2013 г., по силата на който М.К.Б., ЕГН **********, е поела безусловно задължение да заплати срещу представянето на този запис на заповед на 15.04.2014 г. на поемателя М. М. сумата 150000.00 евро.

Видно от представеното заверено копие от Алонж към запис на заповед от 12.11.2013 г., е че на 24.06.2014 г. М. М. е джиросал в полза на В.К.М. ценната книга издадена от Б., при условията при които е поето задължението.

В с.з., проведено на 11.12.2018 г., е представен оригиналът на ценната книга от 12.11.2013 г. и след извършена служебна справка е установено, че представеното заверено копие съответства по съдържание на оригинала, както и че представеното на отделен лист заверено копие на джиро, в оригинала е изпълнено на гърба на ценната книга.

Представена по делото е и нотариална покана, рег. № 3047/15.04.2014 г., с която издадената ценна книга е предявена за плащане на ответницата. Видно от представената разписка № 13, на 24.04.2014 г., поканата е получена лично.

За установяване обезпечителния характер на записа, по делото е представен в заверено копие и оригинал Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.11.2013 г.

За установяване на връзката между ценната книга и представения договор, по делото са събрани гласни доказателства на страната на ответницата, чрез разпит в качеството на свидетел на М. М. М., чиито показания съдът цени в частите, в които са резултат на непосредствени и лични възприятия и не противоречат на приети за установени данни по делото.

По реда на чл. 193 ГПК и във връзка с оспорване автентичността на подписа положен на местото за Купувач, в представения договор е назначена съдебно-почеркова експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, се кредитира от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че подписът положен за „Купувач“ в предварителния договор от 12.11.2013 г. принадлежи на М. М., но същия е цветно ксерокопие и не е положен първично със синя химикална паста.

Предвид заключението на съдебно-почерковата експертиза, съдът намира, че оспорването е успешно проведено.

За установяване датата на джиросването на ценната книга в хода на производството са събрани гласни доказателства на страната на ищеца, чрез разпит на свидетеля Р.Д.Н., чиито показания съдът цени в частите, в които са резултат на непосредствени и лични възприятия и не противоречат на останалите установени по делото факти.

Представено по делото е Споразумение от 24.06.2014 г., сключено между джиранта и джиратаря.

При така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Специалният иск по чл. 534 ТЗ, за неоснователно обогатяване, принадлежи на приносителите на запис на заповед, или менителница, когато менителничните искове са погасени по давност (прескрибирани менителнични ефекти), или не са извършeни необходимите действия за запазване на правата по тях (преюдицирани менителнични ефекти). Правото на иска възниква само и единствено от момента на изгубване на исковете по менителницата, записа на заповед, или чека - чл. 534, ал. 2 ТЗ Искът ще бъде основателен ако приносителят на менителничния ефект търпи вреда поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права. Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а това е така, защото вземането по ценната книга е прескрибирано или преюдицирано и не може да се инкасира дължимата сума. Следва да е налице и обогатяване на издателя на записа на заповед, което се състои в това, че той не намалява пасивите в имуществото си поради факта, че спестява разходи за погасяване на задължението. За основателността на специалния иск за неоснователно обогатяване по чл. 534 ТЗ не се изследва налице ли е размяна на имуществени блага между страните, тъй като такава няма, предвид специфичния характер на менителничните правоотношения. Такова е разбирането по въпроса в константната съдебна практика – Р № 42/07.04.2009 г., т.д. № 453/2008 г. на ВКС, II ТО; Р № 135/20.12.2010 г., т. д. № 13/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО и редица други.

Поради изричното препращане на чл. 537 ТЗ за записа на заповед са приложими разпоредбите за менителницата, доколкото са съвместими с естеството му.

Съобразно разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с 3-годишна давност от датата на падежа. В случая е уговорен падеж на 15.04.2014 г., следователно преките искове срещу издателя са били погасени поради изтичане на давностния срок на 15.04.2017 г. Не са налице твърдения от страните за упражняване на правото на пряк иск или за извършено плащане по ефекта от страна на ответница. От този момент е започнал да тече предвидения в чл. 534, ал. 1 ТЗ срок за предявяване на специалния иск за неоснователно обогатяване като към момента на предявяването му – 03.05.2018 г. този срок не е изтекъл, поради което реледвираното в тази насока възражение от страна на ответницата се преценява като неоснователно.

Разпечатката съдържа 38 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13ae1732-f00d-4a54-b8a2-039b7fa970f5