Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260661 от 23.12.2021, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 4154/2020
Вид
Решение № 260661
Подписан
23.12.2021
В сила
27.09.2023
Състав
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА ВЕЛИКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.111 б. "В" · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 197 · Кодекс за застраховането
  • чл. 229 · Кодекс за застраховането
  • чл. 342 ал. 1 пр. 3 · Наказателен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Русе 23.12.2021г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Русенски районен съд, ХІІ граждански състав в публично заседание на 25.11 през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател : Десислава Великова при секретаря Светла Георгиева в присъствието на прокурора……… като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д. №4154 по описа за 2020 год. за да се произнесе, съобрази:

Ищецът И.З.Б. твърди, че е собственик на мотоциклет марка MZ-ETZ 250, син на цвят, рег. № ..., който до 18.09.2015 г. бил в отлично състояние, с дата на първа регистрация 17.03.1988 г. и с пробег около 30000 км. Притежавал свидетелство за правоуправление № *********/2010 г., категории А,В,С,ВЕ,СЕ,Т,М. Като водач на МПС от 1978 г. досега нямал налагани административни наказания за нарушения на ЗДвП. На 18.09.2015 г. след обяд между 15.00 и 16.00 часа по пътя, свързващ мотел "Рай" с главен път Русе – Варна, се движил със собствения си мотоциклет към паметника на Русофилите, със скорост около 60 км/ч. В този участък пътят бил двулентов, прав, с асфалтова настилка и видимост над 150 м. във всяка посока. Времето било слънчево, а по пътя на около от 100 м. пред него, в същата посока се движил само един черен джип. След като наближил намиращите се край пътя автокъщи, намалил скоростта под 50 км/ч. и продължил да управлява мотоциклета с повишено внимание, защото в този район имало бездомни кучета, които често се нахвърляли върху минаващите велосипедисти и мотоциклетисти, дори и върху автомобили. В един момент видял, че стоповете на движещия се пред него джип светнали и предположил, че водачът намалил скоростта, заради бездомните кучета, но след като наближил джипа на около 40 м., изведнъж светнали светлините му за заден ход и тогава разбрал, че водачът бил предприел маневрата "заден ход", без да се съобрази, че зад него се движел моторист и имало опасност да го блъсне. Ищецът натиснал спирачки и намалил скоростта до възможния минимум, но джипът пред него не спирал, и за да предотврати неизбежната катастрофа, бил принуден да предприема маневра "завой надясно", бил вече спрял, но продължаващият да се движи назад джип, блъснал силно със задната си броня мотоциклета му, при което си счупил левия крак, бил изхвърлен на земята на около 3 м. вдясно от мотоциклета, който се завъртял и попаднал между предната и задната дясна гума на джипа.

Почувствал много силна болка и за момент сякаш изгубил съзнание (не виждал и не чувал нищо), след като се съвзел видял, че около него има хора, и че джипът бил с марка „Киа Соренто" и с рег. № .... Хората искали да го вдигнат от земята, но той им казал да не го пипат, защото силната болка в левия му крак била ясна индикация, че положението било много сериозно и при невнимателно вдигане или преместване можело да стане още по-сериозно, като през цялото това време шофьорът на джипа – П.Г. гледал безучастно тази сцена, тогава му поискал номера на телефона, за да осъществи контакт след случилото се, но той категорично отказал, щял да го даде на служителите от КАТ. Ищецът извадил джобното си ножче, внимателно срязал крачола на панталона си и видял, че лявото му коляно било разцепено на две, а целият му ляв крак от коляното надолу бил в неестествена форма и това била причината да не може да помръдне. През това време дошли медиците от Бърза помощ, както и служители от ПП КАТ, които ги разпитали, взели им СУМПС и прибрали деформирания мотоциклет, защото не бил в състояние да си го прибере. Откарали го с линейката на Бърза помощ в "МБАЛ Канев – Русе" АД, където след съответните прегледи, изследвания и рентгенови снимки лекарите установили контузии на ляв крак: задна луксация на лява колянна става, фрактура на фибулата в проксимален край, фрактура на тибиалното платно, поставяйки окончателната диагноза: Фрактура крурис синистра ин парти с проксималис. Луксацио генус сисинтра. Казали, че била наложителна спешна оперативна интервенция и след обща венозна анестезия и рентгенов контрол била направена „Репозицио генус"– мануална репозиция на лява колянна става и имобилизация с гипсова шина. На 25.09.2015 г., след обща инхалационна анестезия му била направена втора операция: "Фиксацио перкутанея крурис" – перкутантна репозиция на фрактурата и фиксация с Киршнерови игли, както и циркулярна гипсова имобилизация. След няколко дни почувствал известно подобрение и бил изписан от болницата с препоръка за хигиенно-хранителен режим, включващ антекоагулантна терапия с Фраксипарин и Фамотидин за още 20 дни, както и да се следи от ОПЛ за оток и подвижност на пръстите на лявото ходило. Прибрал се у дома на патерици с придружител, но още на първия етаж щял да припадне от болки и придружителят извикал двама мъже, които го отнесли на ръце до жилището му, намиращо се на третия етаж, а придружителят останал до вечерта, за да го обслужва, защото сам не можел да се движи. Това обслужване продължило срещу заплащане до м. април 2016 г. Въпреки стриктното спазване на предписания режим и приемането на изписаните лекарства, вместо да отшумят, болките в левия му крак се засилили, особено в глезена, а по крака му се появили гнойни дълбоки рани, най-вече на местата, където били поставяни иглите. Освен от болките се изплашил да не получи гангрена и през м. ноември 2015 г. с частен превоз, тъй като не можел да пътува с обществен отишъл в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД – София, където бил приет за лечение в Четвърта травматология. Там били обработени раните и след поставяне на пълна упойка била извършена нова операция – екстракция на иглите и остеосинтеза на счупването на Мезеньов.

След настъпилото подобрение бил изписан с препоръка през месеците март, април следващата година да отиде, за да извадят супрасиндесмалния винт от крака. Лекуващият лекар бил препоръчал за по-бързо калциране на костите да употребявам сурови бадеми и сусам, което изпълнил. Завърнал се в Русе със същия частен превоз и придружител, но след няколко дни болките и мускулната слабост на левия крак пак се усилили, кракът му се подул отново. На 10.12.2015 г. постъпил на преглед и рехабилитация в СБАЛФРМ "Медика" ООД – Русе и лекарите установили Специфичен статус – отточни и палпаторно-болезнени лява колянна става и лява подбедрица, ограничена подвижност и контрактура на лява колянна и лява глезена стави, намалена мускулна сила по цялата кинетична верига за ляв долен крайник, мускулна хипотрофия на лява подбедрица, походка – анталгична, с две помощни средства. След изпълнена предписана рехабилитационна програма на 17.12.2015 г. бил изписан с подобрение в кинозиологичен и ортопедичен статус, при гонометрия ЛКС: S 0-15-65 и сантиметрия: ЛКС>ДКС, об. разлика – 2 см. Било назначено медикаментозно лечение и препоръка за наблюдаване от ОПЛ и ортопед, които спазвал стриктно, но все още не можел да се движа самостоятелно и да натоварва левия си крак. Чувствал болки в областта на лявата глезенна става, а и палецът на левия му крак започнал да виси неконтролируемо и да се тътри по земята, когато ходел бос, което го навело на мисълта, че се налагало да отиде отново в София със същия частен превоз и придружител. На 9.03.2016 г. отишъл до София и отново постъпил в УМБАЛСМ "Н.

И. Пирогов" ЕАД, където след прегледи, изследвания и анестезия, била извършена екстракция на супрасиндесмалния винт от левия крак, но тъй като след операцията бил неадекватен за известно време, забравил да поиска преглед и лечение на палеца на левия си крак. На 12.03.2016 г. бил изписан и се прибрал в Русе, където стриктно спазвал предписанията и препоръките на лекарите да продължи лечението с аспирин за още 30 дни, да започна натоварване на левия долен крайник – две седмици придвижване с две помощни средства и натоварване с 50% от тежестта на тялото. Следващите две седмици придвижване с две помощни средства и натоварване със 75% от тежестта на тялото и две седмици придвижване с две помощни средства и натоварване със 100% от тежестта на тялото. На седмата седмица от изписването да премахне лявата патерица и да продължа натоварване на 100% само с дясна още две седмици, след което да премахна втората патерица. Била дадена препоръка след решаване на проблема с мекотъканния статус да се планира ЯМР за лявото коляно и да се предприеме реконструкция на връзковия апарат на коляното при нужда, но не се наложило да я изпълнява, защото от една страна вече нямал достатъчно средства, а от друга започнал да стъпва и върху левия си крак и макар все още да се движел трудно и да чувствал болки при най-малкото натоварване оставил патериците и вече се движел без придружител, но палеца на левия му крак все още продължавал да виси и това му създавало затруднения при ходене бос, защото се тътрел по земята и се налагало да вдига левия си крак по-високо от десния, за да не се спъва. На 03.06.2016 г. в "МБАЛ-Русе" АД му била направена рентгенография на лявото ходило и заключението било Рефлексна симпатетична дистрофия (зудекова атрофия) на костите на лявото ходило, т. е. касаело се за една постоянна атрофия на костите на лявото ходило. Междувременно за нанесената с деянието на ответника средна телесна повреда Районна прокуратура –

Русе образувала пр. пр. № 4411/2015 г. и наказателно преследване ДП № 3115/2015 г. (ДП № 2136/15 г. по описа на ОДМВР – Русе) за престъпление по чл. 343 ал. 1 б."б" пр. 2, във вр. с чл. 342 ал. 1 пр. 3 НК, оказало се, че ответникът бил системен нарушител на ЗДвП, за което имал множество наказания, поради което го бил помолил да оттегли обвинението, като обещал, че ще направи всичко възможно, за да бъде обезщетен за нанесените неимуществени и имуществени вреди, чрез застрахователното обезщетение, което ответникът очаква да получи от застрахователя, така и чрез допълнителна сума.

Повярвал и направил искане за прекратяване на наказателното производство и с постановление от 24.03.2017 г. на РРП, то било прекратено. От ОДМВР – Русе му върнали повредения мотоциклет и сега той стоял в гаража, защото от Мотосервиза искали за ремонта голяма сума, която не можел да отдели от бюджета си. За настъпилото по вина на ответника ПТП на 15.09.2015 г. НГ при С-р ПП-КАТ на ОДМВР – Русе било издадено наказателно постановление № 17-1085-001291/23.06.2017 г. за нарушение на чл. 183 ал. 2 т. 11, във вр. с чл. 40 ал. 1 ЗДвП, което ответникът обжалвал, но с влязло в сила на 11.10.2018 г. Решение № 387/13.06.2018 г. по АНД № 194/2018 г. от описа на РРС, V н.с., същото било потвърдено. На няколко пъти след това разговарял с ответника по въпроса за дължимото обезщетение, но той все увъртал въпроса, явно не бил имал сериозни намерения, защото до момента не бил предложили нищо конкретно, поради което се налага да потърси правата си по съдебен ред. Заявява, че с извършеното на 18.09.2015 г. деяние, ответникът му би нанесъл много сериозни и трудно поправими и дълготрайни неимуществени вреди.

От една страна те се изразявали в претърпените силни физически болки и страдания, причинени от удара на управлявания от ответника автомобил, а последствие и от множеството наложителни с пълна упойка операции на левия крак, с последващи усложнения. Тези физически болки и страдания продължавали вече пета година, макар и с намален интензитет и не се знаело дали ще отшумят. От друга страна, неимуществените вреди се изразявали в неудобството, тревогата и притесненията, които изпитвал, поради трайно намаления обем на движенията на лява колянна става и поради намаления обем на мускулната маса на левия крак, с видимата деформация по-тънък с 2 см. от десния. Това неудобство се засилвало допълнително и от трайното увреждане – инервация на първи пръст (палеца) на левия крак, налагащо необичайна походка, като повдигал левия си крак по-високо от десния, за да не се спъва, когато върви. Тези неимуществени вреди оценявал на не по-малко от 25 000 лв., но засега по фискални съображения предявил тази претенцията в размер само на 2500 лв. Върху сумата 25 000 лв. ответникът му дължал и мораторна лихва за времето от 18.09.2015 г. до 18.09.2020 г., в размер на 12 697 лв., от които по претендирал сумата 1269 лв. Освен тях с деянието си от 18.09.2015 г. ответникът му бил нанесъл и имуществени вреди в размер на 23 000 лв., които се изразявали за лечението, в УМБАЛСМ "Н. И.