Решение № 164 от 20.11.2023, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно гражданско дело 212/2023
- Вид
- Решение № 164
- Подписан
- 20.11.2023
- В сила
- 22.12.2023
- Състав
- Веселина Атанасова Кашикова Иванова, Мария Кирилова Дановска, Васка Динкова Халачева
Цитирани разпоредби
- чл. 166 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30, ал. 4 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 164 гр. К., 19.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:
М. К. Дановска
Васка Д. Халачева при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от М. К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20235100500212 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 272 от 27.06.2023 г., постановено по гр.д. № 1384/2022 г., Районен съд – К. е осъдил община К. да заплати на М. К. К. от гр.К., следните с у м и : 6 000.00 лева - главница , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие подхлъзване и падане на 21.01.2022 г. в гр. К., около 15.30 часа, по тротоара на ул. „М.“, в участъка срещу училище СОУ „К.О.“, откъм страната на бл.„С. - 1“, и обезщетение за имуществени вреди в размер на 171.69 лева, получени в резултат на същото падане, вследствие заледяване на посочения тротоар на територията на Община К., ведно със законната лихва върху всяка една от двете суми, считано от датата на увреждането - 21.01.2022г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева, като неоснователен и недоказан; с решението са присъдени и направените от ищцата деловодни разноски съразмерно уважената част на исковете в размер на 1 530.00 лева.
1
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата М.
К. К., която го обжалва чрез своя процесуален представител в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над 6 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева. Счита решението в обжалваната му част за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Излага доводи, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост първоинстанционният съд не е отчел всички факти и обстоятелства в съвкупност - настъпилото произшествие, вида, характера и тежестта на травмите, възрастта й към момента на настъпване на увреждането, както и обществено-икономическите условия в страната. Сочи съдебна практика.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да уважи предявения иск в пълния му размер от 10 000 лева. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, е подала писмен отговор, с който оспорва подадената жалба и излага съображения за правилност на атакуваното решение и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбодателката адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивницата М. К. К., чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.
Представя списък на разноските си по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна Община К., чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба, по изложените в писмения отговор съображения.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени във въззивната жалба, приема следното:
Въззивната жалба, като подадена в срок от надлежно легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява допустима, поради което и следва да бъде разгледана по същество. Предмет на разглеждане на спора пред тази инстанция е единствено основателността на иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 6 000лв. до пълния претендиран размер от 10 000лв.
2
С обжалваното решение първоинстанционния съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорност на ответника при условията на чл. 49 от ЗЗД, като в тази му част спор по делото няма.
Пред първонстанционния съд от М. К. К. е бил предявен иск против Община К. с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД , за осъждане на ответника да заплати сумата в общ размер на 10 171.69 лв., от които сумата в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на подхлъзване и падане на 21.01.2022 г. в гр. К., около 15.30 часа, на тротоара на ул. „М.“, в участъка срещу училище СОУ „К.О.“, откъм страната на бл.„С. - 1“, както и сумата от 171.69 лв., представляващи претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за лечението, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 21.01.2022 г. - датата на увреждането, до окончателното им изплащане.
Безспорно установено е по делото, че на 21.01.2021 г. след падане ищцата е постъпила в Спешно отделение към МБАЛ „Д-р А.Д.“ АД, гр. К. и насочена към рентген и травматолог, поради счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, като й била наложена гипсова имобилизация на лява предмишница. На 28.01.2022 г. било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна. На 10.03.2022 г. ищцата отново е оперирана по повод счупването, като е извършено оперативно отстраняване от костта на имплантирани уреди от радиус и улна.
От заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза се установява, че при процесното падане на ищцата са били причинени следните телесни увреждания : счупване на левите лакътна и лъчеви кости в долния им край, което наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение. Тези наранявания са получени при действието на тъп предмет и по време и начин добре отговарят да са възникнали така, както се сочи в исковата молба – при падане от собствен ръст и подлагане на ръка с цел омекотяване на падането. След премахването на металните остеосинтезиращи тела от счупените кости, на пострадалата са извършени рехабилитационни процедури в болнична обстановка.
Констатирано е, че счупването на левите лакътна и лъчева кости в долния им край е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за 3-4 3 месеца. Предвид възрастта на пострадалата е възможно оздравителния процес да е продължил по - дълго време. Към момента на прегледа следва оздравителният процес относно зарастване на счупените кости да е завършил.
Възможно е при физически усилия с лява ръка, както и при неблагоприятни атмосферни условия – ниски температури, влага, ищцата все още да чувства болка с неголям интензитет в областта на лявата гривнена става.
Заключението не е оспорено от страните и се кредитира от съда изцяло.
Установено е също така, че увреждането на ищцата е настъпило на 21.01.2022 г., когато вървейки по тротоар в границите на урбанизираната територия на гр. К., попаднала в заледен участък, който не бил обозначен със сигнализация, нито бил обезопасен; изгубила равновесие, тъй като тротоарът бил с разбити плочки, неравен, с хлътвания и издутини, и паднала на земята.
Като безспорно обстоятелство по делото е установено, че мястото, където е настъпило увреждането, а именно в гр. К., тротоара на ул. „М.“, в участъка срещу училище СОУ „К.О.“, откъм страната на бл.„С. – 1“ и намиращият се на тази страна на улицата парк, е общинска собственост.
В случая се претендира обезщетение за вреди, получени вследствие неполагане на дължима грижа от страна на община К. (ответник по иска и въззивник в това производство) по обезопасяване и поддържане на тротоарната настилка на града, и в частност – на мястото, където ищцата се подхлъзнала и паднала.
Безспорно такова произтичащо от закона задължение в тежест на ответника е налице, доколкото общинската тротоарна мрежа е със статут на публична общинска собственост, като изграждането, ремонта и поддържането й се осъществява от общината, а самото поддържане е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, включително предпазването й от преждевременно износване, охрана и защита. Организирането на дейността по поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната община – чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата, а разпоредбата на чл. 11, ал.1 от Закона за общинската собственост вменява в тежест на собственика (в казуса – на ответника по иска) задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на 4 добър стопанин. Общините са длъжни да изпълняват възложените им правомощия, защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие, или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В депозираната въззивна жалба въззивницата релевира доводи единствено, че в противоречие с чл. 52 от ЗЗД с атакуваното решение размерът на обезщетението за неимуществени вреди е неправилно занижен, тъй като не отговаря на социално – икономическите условия в страната и на практиката на съдилищата.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
В казуса се установява, че в резултат на процесното падане на М. К. К. е причинено счупване на левите лакътна и лъчеви кости в долния им край, което е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за 3-4 месеца, наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение. Установено е също така, че към момента на изготвяне на заключението и извършения на ищцата преглед близо 1 година по-късно, вещото лице достига до констатация, че при физически усилия с лява ръка, както и при неблагоприятни атмосферни условия – ниски температури, влага, ищцата все още чувства болка с неголям интензитет в областта на лявата гривнена става.
В тази връзка, в съдебно заседание вещото лице доктор Н.М. допълва, че нараняванията на ищцата се изразяват в счупване на левите лакътни и лъчеви кости в долния им край, като след стандартния период след извършената оперативна интервенция (2 месеца и половина), е извършена повторна оперативна интервенция за премахване на металните остеосинтезиращи тела, което е извършено в болнична обстановка, след което е извършена физиотерапия и рехабилитация с цел намаляване болката и увеличаване подвижността на лявата гривнена става. Според вещото лице оздравителният процес, касаещ образуването на костен калус и заздравяване 5 конкретно на мястото на счупването е завършено, но пострадалата чувства болка при влошени атмосферни условия. Това се дължало както на увреждането на костите, така и на увреждането на меки тъкани, ставни връзки, мускули и нерви в областта на счуването, които увреждания са получени вследствие на травмата. Тези фактори, както и възрастта на ищцата, която имала и остеопорозни изменения на костите, благоприятстващи забавянето на зарастване на счупените кости, водели до персистирането на болковия синдром за по-дълго време. Пояснено е, че трайното затрудняване на движението на ръката е свързано с ограничаване на движенията, с болков синдром, поради отпадане на основната функция на ръката – хващането.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Л.П.П., дъщеря на ищцата, се установява, че когато отишла при майка си непосредствено след падането, видяла че ръката й от лакътя към китката, самата китка и цялата лява ръка с пръстите й, висели свободно надолу. Видимо имала болки, охлузвания и натъртвания, както и синини от лакътя към рамото и от лакътя към китката. Ръката й била наместена и гипсирана в спешно отделение на болницата в гр.К.. Били направени рентгенови снимки, като след спадане на оттока на ръката следвало да направят нова снимка, за да видят какво точно е поражението от падането. Установило се, че има две много лошо счупени кости, което наложило поставянето чрез оперативна намеса и под упойка на две игли. Свидетелства, че ищцата била с гипс около 50 дни. След това, отново чрез операция в болницата иглите били премахнати, като целият процес продължил около 6 месеца. След това майка й й споделяла, че изпитва болки, което наложило през есента на 2022 г. отново да се проведат рехабилитационни процедури. Когато времето се застудявало и било влажно, споделяла, че има болки в лявата си ръка и не можела пълноценно да я използва. През целия период на лечение ищцата изпитвала болки и неудобство, защото се налагало дъщеря й да й помага в битовото ежедневие при пране, чистене, готвене, лична хигиена и т.н. След счупванията и през целия възстановителен период, търпейки болките в ръката, ищцата не можела да води активния социален живот и срещи с приятели, които имала преди това.
Разпечатката съдържа 39 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13ad83ec-39bc-4a1c-bf46-0129d0db73f0