Решение № 120 от 13.06.2024, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 675/2023
- Вид
- Решение № 120
- Подписан
- 13.06.2024
- В сила
- 05.07.2024
- Състав
- Диана Сотирова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.150А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189з · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 120 гр. Разлог, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200675 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. С НП №23-0331000593/05.10.2023 г., издадено от Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Р., на М.С.Д., ЕГН*, на основание чл.150А, ал.1 от ЗДвП, е наложено наказание "глоба" от 100,00 лева.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят М.Д., който го атакува с искане за отмяната му.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения.
В проведеното СЗ жалбоподателят М.Д. - редовно призован, не се явява, не се явява и упълномощен представител.
НО - Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Р. - редовно призован, не изпраща представител. Изразява в депозирана молба, която е представил ведно с адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл.58д, т.1 ЗАНН, от санкционираното ФЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, НП е връчено на жалбоподателя на 10.11.2023 г., а жалбата е депозирана на 23.11.2023 г.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.09.2023 г. в 23:52 ч. по път II-84 в посока от бензиностанция „Л.“-с.К., за с.Д., в района на ЖП г.Б., жалбоподателят управлявал л. а. „Ф.Т.“ с рег. №*, собственост на А.А.Д., като спрял непосредствено пред патрулен автомобил, до който извършвали служебните си задължения полицейските служители К.Д. и Р.Ю.. При спирането му, служителите не извършили проверка на водача и на автомобила, като в това време сигнал бил подаден от друг техен колега - полицейски служител М.Д., във вр. с това, че процесният автомобил е управляван от водач, който не притежава СУ на МПС, поради това че същото му е отнето по адм. ред. За описаните обстоятелства били съставени докладни записки от К.Д., Р.Ю. и М.Д., била извършена и служ справка в АИС АНД и въз основа на събраните доказателства бил съставен АУАН №*/21.09.2023 г. в хипотезата на чл.40, ал.4 от ЗАНН.
1
С оглед направените констатации, свид. Г.П. съставил АУАН №*/21.09.2023 г. за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, в присъствието на жалбоподателя, който го подписал с изричното отбелязване, че има възражения. Получил и екземпляр от акта.
В срока по чл.44 от ЗАНН, жалбоподателят не подал писмени възражения срещу АУАН.
НО въз основа на писмените материали, издал обжалваното НП при идентична обстановка, като наложил на М.Д. - глоба от 100.00 лв., на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка безспорно се установява от гласните доказателства по делото – показанията на разпитания в качеството на свидетел – актосъставителя Г.П., свидетеля на управлението на процесния автомобил М.Д., както и от писмените доказателства – АУАН, докладни записки, справка за нарушител/ водач и др..
В показанията си, след непосредственото предявяване на АУАН, свидетелят П. потвърждава авторството му и направените в него констатации.
Обяснява, че той не е присъствал на установяване на нарушението, а е само актосъставител, като АУАН е съставен въз основа на документи - 3 броя докладни записки, извършена справка в системата – АИС-АНД.
В показанията си свидетелят Д. съобщава за лична среща с нарушителя, който е бил в заведение посетено и от свидетеля и лично е възприел качването на Д. в автомобила и управлението му. Свидетелят е сигнализирал, след което е бил очевидец и на спирането на жалбоподателя от колегите му - полицейските служители Ю. и Д.. Всички възприятия, свидетелят е докладвал в докладна записка.
Съдът кредитира показанията на горните свидетели като обективни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, всички, служещи за установяване на обективната истина.
Свидетелят Ю. твърди, че не е спирал процесния автомобил, а водачът му сам е спрял в близост до патрулния автомобил, като не е възприел дали същият се управлява от него.
Показанията на свидетеля Д. са в същия смисъл. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ю. и Д., поради това, че по отношение на спирането на автомобила и възприятията им за неговото управление, същите се различават от дадените показания в докладни записки, съдържащи се в адм. нак. преписка.
Следва да се отбележи и това, че съгласно чл.189, ал.2 от ЗДП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на наказаното лице, който се е запознал със съдържанието му и го е подписал. Същият не е депозирал и писмени възражения срещу акта по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Спазени са всички процесуални правила на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Дадена е правилна правна квалификация по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е бил наясно за какво свое деяние е бил наказан и не му е било нарушено правото на защита.
Съществува пълна идентичност на установената фактическа обстановка между акта и постановлението.
Настоящият съд. състав счита, че по делото са налице безспорни и категорични доказателства за извършено от жалбоподателя адм. нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, тъй като на процесната дата и място Д. е управлявал л. а. „Ф.Т.“ с рег. №*, собственост на А.А.Д. на път, отворен за обществено ползване, без да притежава СУ на МПС, поради това че същото му е отнето по адм. ред, съгласно влязло в сила НП №23-1204-001083/27.06.2023 г., като бил лишен от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца, което наказание е изтърпяно в периода от 18.08.2023 г. до 18.11.2023 г. /видно от Писмо изх. №УРИ331000- 2
3098/08.05.2024 г. по описа на РУ-Р./.
От субективна страна нарушението също е извършено, доколкото Д. е сънавал, че е бил лишен от правото да управлява МПС към момента на извършване на нарушението и въпреки това е управлявал процесния автомобил.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, която предвижда, че водач на МПС, който го управлява, след като е лишен от това право по съдебен или адм. ред се наказва с глоба от 100.00 до 300.00 лв.
Съдът намира, че правилно АНО е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.27 от ЗАНН, налагайки глобата в предвидения минимум от 100.00 лв. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл.12 от ЗАНН.
Спрямо процесния случай е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, визираща маловажен случай и това следва от текста, изрично предвиден в чл.189з ЗДвП. Отделно от това, НО се е съобразил с обществената опасност на деянието и дееца, като му е наложил минимален размер на глобата, както вече се посочи.
Ето защо, предвид горното и неоснователността на възраженията, съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на Д. за вмененото му нарушение.
Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на адм. производство, които да опорочават атакуваното НП и да налагат неговата отмяна.
Предвид горните съображения, съдът намира, че като правилно и законосъобразно, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от спора, право на разноски в настоящето производство има АНО, каквито не са заявени, поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложение съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0331-000593/05.10.2023 г., издадено от Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на М.С.Д., ЕГН*, на основание чл.150А, ал.1 от ЗДвП, е наложено наказание "глоба" от 100,00 лева.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3