Решение № 36 от 23.02.2024, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Панагюрище, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана С. Стателова при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Диана С. Стателова Гражданско дело № 20215230100903 по описа за 2021 година

Производството е по смисъла на чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Предявена е искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от управителите С.Н.Н. и Ц.Г.С. – чрез юрисконсулт Р. И. И., срещу П. Г. В., от гр. Стрелча, ул. *** В исковата молба се сочи, че на 21.08.2019 г. „Профи Кредит България“ ЕООД са сключили с ответницата П. Г. В. Договор за потребителски кредит № 30038871005 за сума по кредита в размер на 3 500,00 лв., със срок за погасяване 36 месеца, при годишен процент на разходите 49,13%, годишен лихвен процент в размер на 41%, лихвен процент на ден – 0,11%, като общото задължение по кредита възлиза на 6 101,96 лв. и е следвало да бъде погасяван с вноски в размер на 169,49 лв. всяка.

В исковата молба се сочи, че е закупена допълнителна услуга „Фаст“, за която се дължи възнаграждение в размер на 700,00 лв., а за закупената услуга „Флекси“ между страните е договорено възнаграждение в размер на 1470,00 лв., като размерът на месечната вноска за закупените допълнителни услуги възлиза на сумата от 60,27 лв., като със задължението за изплащане на възнаграждение за закупените услуги, общото задължение на ответницата В. възлиза на 8 271,96 лв., а общият размер на месечната вноска, дължима от В. е посочена като 229,76 лв., при дата на погасяване -всеки 20-ти ден от съответния месец. Ищците твърдят, че съгласно декларации т. А към договора за потребителски кредит, неразделна част от договора са Общи условия, които са предадени на В. при подписване на договора и с които ответницата внимателно се е запознала преди подписване на договора, като ги е приела без забележки и се е задължила да ги спазва, за което е положен подпис, както под клаузите на договора за потребителски кредит, така и под Общите условия.

1

Съгласно исковата молба, по декларации т. А на В. е предоставен безвъзмездно на хартиен носител и в разбираема форма на български език, информация от Стандартен европейски формуляр, на базата на който са направени разяснения от страна на кредитен експерт на дружеството и ответницата е преценила доколко предлаганият договор съответства на нейните възможности и финансово състояние, като са направени разяснения и за допълнителните услуги, предлагани от дружеството. Ищците твърдят, че са изпълнили точно и в срок задълженията си по договора за кредит и на 22.08.2019 г. са превели по сметка на П. Г. В. сума в размер на 1 024,65 лв., като общият размер на отпуснатата сума по договора възлиза на 3 500,00 лв., но съгласно раздел Пети от процесния договор за кредит, В. е поискала рефинансиране на нейно задължение към дружеството, с част от отпуснатата сума в размер на 2 475,35 лв. Сочи се, че ответницата е поела задължението по договора за потребителски кредит, като го е сключила за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителния план в размер на 229,76 лв. Ищците сочат, че на 16.10.2019 г. П.

В. е подала заявление за промяна на погасителния план към процесния договор за кредит, като е пожелала да бъдат отложени три погасителни вноски и на 28.10.2019 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и длъжницата е сключен Анекс № 1, с който страните са се договорили да бъдат отложени три погасителни вноски – втора, трета и четвърта по ред, като те трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план. По този начин погасителните вноски, съгласно исковата молба, се променят от 36 на 39 броя.

Дружеството- ищец твърдят, че на 26.02.2020 г. П. Г. В. е подала заявление за промяна на погасителния план, като е пожелала да бъде отложена една погасителна вноска и на 04.03.2020 г., между ищците и ответницата е сключен Анекс № 2 към договора за потребителски кредит, с който страните са се договорили да бъде отложена една погасителна вноска - № 6, като тя е трябвало да бъде погасена в края на погасителния план и така погасителните вноски са станали от 39 на 40 броя. В исковата молба е посочено, че на 08.10.2020 г. В. е извършила частично предсрочно погасяване на част от задължението си, като остатъчното задължение по кредита след частично предсрочно погасяване, възлиза на сумата от 581,15 лв., остатъчният размер на възнаграждението за избрани допълнителни услуги възлиза на 179,43 лв., като остатъчният общ размер на задължението, след частичното предсрочно погасяване, възлиза на сумата 760,58 лв., със срок на кредита- четири месеца и общ размер на месечната вноска – 229,76 лв., при годишен процент на разходите 38,43% и годишен лихвен процент – 41%. Ищците твърдят, че общият размер на направените плащания по частичното предсрочно погасяване възлиза на сумата от 3 327,44 лв.

Според дружествата- ищец, съгласно чл. 4 от Общите условия, П. В. им дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит в общ размер на 2 601,96 лв., като страните са се споразумели, договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява в рамките на погасителния план. Сочат, че договорното възнаграждение е в размер на 23,58 лв. и се претендира от падежа на първата неизплатена вноска – 20.10.2020 г. до 20.12.2020 г. – датата на последната погасителна вноска, след извършеното частично погасяване. Посочено е, че закупуването на услугите „Фаст“ и „Флекси“ е изцяло по желание на ответницата, която се е съгласила за услугата „Фаст“ да заплати 700,00 лв. и за услугата „Флекси“ сума в размер на 1 470,00 лв., които съдържат възможността за приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, като са извършени всички необходими действия за проучване кредитното досие на В., подготвени са нужните документи и са сключили договора в максимално кратки срокове – услугата „Фаст“ е използвана 2 от ответницата. В исковата молба се сочи, че отлагането на определен брой погасителни вноски се осъществява при условията, посочени в Общите условия и ответницата е използвала закупената услуга „Флекси“, тъй като са сключени два анекса към договора за кредит. Използвана е и възможността за намаляване на определен брой погасителни вноски, според която услуга, ако доходът на ответницата е намалял, тя е могла да поиска от кредитора да намали с до 75% размера на определените погасителни вноски, като В. се е възползвала от закупената от нея услуга „Флекси“. Сочи се също, че смяната на падежната дата на вноските дава възможност на длъжника да сменя датата на заплащане на месечните възнаграждения към падежната дата на кредита, с дата, която е удобна за тях - т.е. промяна на датата на падежа.

Ищците твърдят, че П. Г. В. не е изпълнила поетите договорни задължения, като е направила девет пълни погасителни вноски и една непълна, а след изпадането в забава и предвид обстоятелството, че падежът на последната погасителна вноска е изтекъл на 20.12.2020 г., дружеството претендира изплащане на неизплатените задължения в размер на 5 433,21 лв. Ищците твърдят също, че поради неизпълнение на договорното задължение са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, по което заявление е образувано ч. гр.дело № 714/2021 г. по описа на Панагюрския районен съд, като със Заповед за изпълнение съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендира възнаграждение за закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“.

„Профи Кредит България“ЕООД молят съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено съществуването на вземане срещу длъжницата П. Г. В. в размер на 388,08 лв. – главница, договорно възнаграждение в размер на 23,58 лв., възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 27,88 лв., ведно със законната лихва до изплащане на вземането, което представлява неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № 30038871005 от 21.08.2019 г.

Молят, съдът да постанови решение, с което да бъде осъдена П. Г. В. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 83,46 лв., ведно със законната лихва до изплащане на вземането.

Претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

Молят служебно да бъде изискано и приложено ч. гр. дело№ 714/2021 г. по описа на Панагюрския районен съд.

Представят следните писмени доказателства в копие: Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 30038871005 от 21.08.2019 г.; Декларации към договора за кредит;

Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към Договор за потребителски кредит;

Погасителен план към Договор за погасителен кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 30038871005 от 21.08.2019 г., със закупена допълнителна услуга; Преводно нареждане за кредитен превод от 22.08.2019 г.; Искане за отпускане на потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ от 20.08.2019 г.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от 21.08.2019 г.; Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит от 22.10.2019 г.; Анекс № 2 към Договор за потребителски кредит от 26.02.2020 г.; Погасителен план към Анекс № 2 към Договор за потребителски кредит от 26.02.2020 г.; Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 30038871005; Удостоверение изх.

№ 20210720095721 от 20.07.2021 г., издадено от Агенция по вписванията- за актуалното състояние на дружеството-ищец.

3

В законоустановения едномесечен срок ответницата П. Г. В. представя писмен отговор на исковата молба, съгласно който предявените установителен и осъдителен искове са допустими, но неоснователни, като сочи фактически обстоятелства и правни изводи.

Ответницата В. счита, че процесният договор за потребителски кредит, сключен между ищците и нея, е нищожен поради противоречие с добрите нрави, съгласно чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК и произтичащите от това последици по смисъла на чл. 23 от ЗПК.

Според ответницата, ако договорът за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихви и други разходи по заема. Сочи се, че към писмените доказателства, представени с исковата молба е приложен документ – преводно нареждане за кредитен превод за сумата от 1 024,65 лв., като В. оспорва, че тази сума изобщо е преведена на ответницата, а в случая не са изпълнени изискванията на чл. 305 от ТЗ – няма доказателства, че банковата сметка изобщо е заверена със сумата от 1 024,65 лв.

Ответницата В. твърди, че с процесния договор за кредит е рефинансиран предишен договор за кредит, но няма доказателства кой е този предишен договор за кредит, който е рефинансиран със сумата от 2 475,35 лв.

Според В. главницата по кредита е в размер на 3 500,00 лв., при ГПР от 49,13%, ГЛП от 41% и лихвен процент на ден 0,11 %, при срок на кредита от 36 месеца. Ответницата сочи, че в процесния договор е инкорпорирана клауза за заплащане на услуги „Фаст“ и „Флекси“, като за „Фаст“ се дължи възнаграждение в размер на 700,00 лв., а за „Флекси“ възнаграждение в размер на 1470,00 лв., като тези услуги са регламентирани в Общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД. Тези клаузи обаче, са едностранно изготвени от икономически по-силната страна – кредитор и не подлежат на индивидуално договоряне от ответницата.

Съгласно отговора на исковата молба, такива саприоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, право да погаси погасителния си план при изпълнение на съответни специфични изисквания, описани в Общите условия и те са практически неизпълними.

Ответницата сочи, че клиентът ще получи приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, но тази услуга няма икономическа стойност, понеже кредиторът не е поел конкретен ангажимент за измерим във време срок, в който ще предостави кредита, нито е посочил алтернативно измерим срок, в който се предоставя кредит без закупен пакет от допълнителни услуги. В каква последователност ще разглежда исканията за кредит е нещо, което зависи изцяло от кредитора и клиентът – В., по никакъв начин не е можела да установи реално дали е получила „услугата“ и дали кредиторът е спазил реда за разглеждане на исканията, както се е задължил.