Решение № 449 от 09.04.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 449

Монтана, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - III състав, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БИСЕРКА БОЙЧЕВА административно дело № 20267140700134 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е по чл.171,т.1,б.“з“//гг от ЗДвП,във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Т. А. А. от [населено място], [жк], [адрес], чрез пълномощника си, адв.Ж. К. от АК-Монтана със съдебен адрес: [населено място] ,[улица],ет.2 против ЗПАМ№GPAM-2427864/12.03.2026, издадена от мл. автоконтрольор към РУ-Берковица при ОД на МВР-Монтана, с която на основание чл.171,т.1,б.“з“/гг от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ-временно отнемане на СУМПС на водач ,който е извършил нарушение по чл.175,ал.3 ЗДвП , вр с чл.140,ал.1 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата си иска отмяна на заповедта, като незаконосъобразна ,поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и материалния закон. В съдебно заседание се явява лично жалбоподателя, с процесуалния си представител , адв.Ж. К. , която поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Представя писмена защита. Като основно възражение за отмяна на заповедта за ПАМ сочи, че не е уведомен нито от органите на полицията ,нито от застрахователя, че застраховката му е изтекла и следва да бъде подновена, при което липсва субективния елемент на деянието.Сочи и че мярката е непропорционална и не съответства на целта на закона. Претендира разноски, съгласно списък.

Ответникът по жалбата - мл. автоконтрольор към РУ-Берковица при ОД на МВР-Монтана ,не се явява и не се представлява в с.з. В съпроводително писмо ,с което е представена административната преписка се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на др. страна.Моли да се отхвърли жалбата, като неоснователна и да се потвърди заповедта, като правилна и законосъобразна.

Административен съд-Монтана-ІІІ състав ,след преценка на оспорената заповед, доводите на страните и представените писмени доказателства, установи следното:

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице и в срока по чл.149,ал.1 от АПК.Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 12.03.2026г./л.29/, а жалбата срещу заповедта е депозирана чрез адм. орган до съда на 20.03.2025г./л.2/,т.е. в срок,което я прави допустима за разглеждане.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Доказателствата по делото са писмени. Приети са доказателствата по административната преписка ,ведно с жалбата и доказателствата ,представени с нея, указана е и доказателствената тежест на страните от съда.

От данните по делото се установява,че на жалбоподателя Т. А. А. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA№5111908/12.03.2026г. за това,че на 12.03.2026г. около 13,43ч. в [населено място], на [улица]управлява собствения си лек автомобил [Марка] МОДЕЛ А8 с рег.№ [рег. номер],като при проверка от контролните органи е установено ,че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 10.02.2026г. по чл.143,ал.10 от ЗДвП ,с което е нарушен чл.140 ,ал.1 ЗДвП . Въз основа на така съставения АУАН е издадена оспорената в настоящето производство, ЗПАМ№GPAM-2427864/ 12.03.2026, на мл. автоконтрольор към РУ-Берковица при ОД на МВР-Монтана, с която на основание чл.171,т.1,б.“з“/гг от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ-временно отнемане на СУМПС на водач ,който е извършил нарушение по чл.175,ал.3 ЗДвП , вр с чл.140,ал.1 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.. Тази заповед се обжалва от настоящия жалбоподател и е предмет на настоящето съдебно административно производство.При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая , заповедта е издадена от компетентен орган- мл. автоконтрольор към РУ-Берковица при ОД на МВР-Монтана, комуто са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, на основание заповед на директора на ОД на МВР-Монтана №301з-4401/09.10.2024г./л.32/ ,както и заповед на министъра на вътрешните работи№8121з-1632/02.12.2021г./л.34-36/ .

Предвид гореизложеното ,настоящият състав намира ,че процесната заповед за ПАМ е издадена от компетентен орган,при наличие на правомощие за това.Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок-за не повече от 6 месеца. Следва да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН.

Съгласно чл. 171, т.1,б.“з“/гг от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от:гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5;

В конкретния случай водачът управлява МПС,като при проверка от контролните органи е установена липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,т.е. лицето е със служебно прекратена регистрация по чл.143,ал.10 от ЗДвП от 10.02.2026г. и управлява в нарушение на чл.140,ал.1 ЗДвП. Съгласно чл.143,ал.10 от ЗДвП „ Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите“. Приложен е по делото сключен договор за валидна застраховка“ГО“ на 12.03.2026г. /л.8/.При тази законова регламентация, необходимите материално-правни предпоставки за налагане на мярката, е 1.установено по надлежен ред управление на МПС и 2. установена липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,т.е. лицето е с прекратена регистрация по чл.143,ал.10 ЗДвП. Не се оспорват и двете предпоставки от жалбоподателя ,като се твърди от жалбоподателя в жалбата, че не е бил уведомен от органите на полицията и от застрахователя, че застраховката му е изтекла и следва да бъде подновена, при което липсвал обективния елемент на деянието .Този довод не се споделя от настоящия състав, доколкото нормата на чл.143,ал.10 ЗДвП не съдържа задължение за уведомяване, тоест лицето-собственик или ползвател на автомобила следва да следи кога му изтича застраховката и да си я поднови. Наличието на цитираните предпоставки обвързват административния орган да издаде заповед за ПАМ.Съставеният акт за нарушение се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 ГПК до доказване на противното.В тежест на жалбоподателя е да обори фактическите обстоятелства по акта за нарушение, посредство гласни и писмени доказателства.

Заповедта противоречи на приложимия материален и процесуален закон.

В оспорената ЗППАМ е посочено, че водачът е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, вр с чл.140,ал.1 ЗДвП ,което предполага управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В случая тази правна квалификация не се припокрива с безспорното установено за липса на валидна застраховка „ГО“ за процесното МПС и управление на същото МПС от собственик. Относно посочената правна квалификация на нарушението в представения в преписката АУАН - чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, следва да се има предвид, че нормата не предвижда конкретно правило за поведение, а определя единствено изискванията, на които трябва да отговарят съответните ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване - допускат се само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В настоящия случай между страните няма спор, че процесното МПС е било регистрирано и с поставени на определените за това места табели, но към момента на извършената проверка – 12.03.2026 г., е липсвала застраховка „ГО“ и регистрацията на процесното МПС е била прекратена, считано от 10.02.2026г.

Освен това в случая следва да се отчете и че приложението на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. з) гг от ЗДвП изисква неправомерно поведение на водача на МПС, изразяващо се в извършването на нарушение по този закон - ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, докато от данните по делото се установява, че вмененото нарушение се изразява в управление на автомобил, във връзка с чието притежаване и използване, управляващият го няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, т. е. нарушение по чл. 638, ал. 4 от КЗ. Именно посочената норма предвижда административно наказание за лице, което е собственик и което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО. При така установеното, прилагането на ПАМ би трябвало да е с правно основание чл. 171, т. 1, б. е) от ЗДвП, тъй като тази норма сочи приложение на ПАМ при установено управление на МПС без застраховка „ГО“ и нормата е специална. Не без значение в настоящия случай е и установено че още същият ден е била сключена „ГО“ за процесното МПС и регистрацията пред ПП е била възстановена, което е следвало и да се установи при издаването на процесната ПАМ, тъй като касае срока на приложение на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. е) от ЗДвП.

Следователно , ЗПАМ е съставена на невярно посочено правно основание-по чл.171,т.1,б“з“ //гг от ЗДвП , вместо по чл.171,т.1,б.“е“ от ЗДП-липса на задължителна застраховка „ГО“ (нова ,в сила от 7.09.2025 г.) . Посочването на невярно правно основание, различно от посоченото фактическо, винаги е процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото не дава възможност на лицето да се защити и нарушава неговото право на защита ,при което административния орган при различие между фактическо и правно основание е нарушил и материалния закон. Именно това обуславя отмяна на заповедта, на основание чл.146,т.3 и т.4 АПК. Заповедта към настоящия момент не отговаря и на целта на закона ,след като ,поради заплащане на задължителна застраховка „ГО“ към 12.03.2026г. ,и служебно възстановяване на регистрацията , ЗПАМ е издадена при отпаднало основание, което също налага отмяна на заповедта. Преди налагане на мярката органа следва отново да извърши проверка налице ли са материално-правните предпоставки за налагането й , и ако не са налице, да не я налага. Мярката, наложена до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6м. противоречи и на принципа за съразмерност ,изведен от законодателя в чл.6 АПК.