Определение № 175 от 25.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 175 гр. София, 25.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600213 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 във вр. с чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба на служебния защитник на осъдения Г. Д. К. срещу определение от 30.01.2026 год. на СГС по НЧД № 645/26 год., с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Защитникът изразява несъгласие с посоченото определение,като твърди,че са налице достатъчно данни да се приеме,че К. е дал доказателства за своето поправяне съгласно разпоредбата на чл.439а,ал.1 от НПК.

В тази насока изтъква,че остатъкът от наложеното му наказание е само два месеца,той се намира в ЗООТ Казичене,работи,няма наказания,спазва реда и дисциплината в затворническото общежитие,има положителна характеристика от работодателя „Морски дар“,награждаван е и има семейство,за което да се грижи.Счита,че обстоятелството,че не му е променен режима от общ на лек,не означава липса на поправяне,тъй като това е само една възможност и не е показател при преценката за наличието на предпоставките за условно предсрочно освобождаване.

Искането е за отмяна на определението и постановяване на ново за условно предсрочно освобождаване на осъденото лице.

Въззивният съдебен състав,като се запозна с материалите по делото и доводите в жалбата,приема за установено следното:

Жалбата е допустима като изхождаща от легитимирана страна и в предвидения в закона срок,но по съществото си е неоснователна.

1

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Г.

Д. К. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода,тъй като макар да е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание,не са налице убедителни доказателства за поправянето му.В тази насока се е подкрепил с дадените от затворническата администрация отрицателни становища и отразеното в доклада на ИСДВР.

Прочитът на материалите по делото дава основание на въззивния съд да се солидаризира с изводите на първостепенния и това е така,защото липсват доказателства за завършен,необратим процес на поправяне при осъдения К..

Видно е от данните по делото,че последният изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца за деяние по чл.198,ал.1 от НК,което е било наложено по НОХД № 17086/21 год. на СРС и на основание чл.68,ал.1 от НК приведено в изпълнение по НОХД № 1151/25 год. на СГС.По това дело е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство,по силата на което той се е признал за виновен в извършени престъпления по чл.249,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК и по чл.194,ал.1 от НК,за които на основание чл.23,ал.1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ режим на изтърпяване.

Началото на изтърпяване на приведеното наказание е поставено на 23.09.2025 год. и към момента на постановяване на атакуваното определение е изтърпял 5 месеца и 15 дни с остатък 2 месеца и 15 дни.

Според доклада на ИСДВР същият не е наказван и не е демонстрирал конфликтно поведение,спазва установените правила.Постъпил е в ЗООТ „Казичене“ на 07.10.2025 год.,като е работил като общ работник в Район „Красно село“-СО от 08.10.2025 год.,а от 04.11.2025 год. е на работа,също като общ работник, на външен обект „Морски дар“,от където са постъпили положителни данни при изпълнение на задълженията му и е изразена готовност да бъде приет на работа след освобождаването му.Награден е със заповед № 224/05.11.2025 год. на НС на ЗООТ“Казичене“ с „Писмена похвала“.

В доклада е отразено още,че при първоначалната оценка на риска от рецидив са констатирани средни стойности-61 т.,която е актуална и до момента.

Наблюдавани са дефицити в отношението му към правонарушението,в която връзка частично приема отговорността за собственото си криминално поведение,отчасти признава вината си и не разбира мотивите за извършване на престъплението.Счита присъдата за завишена и при него е налице слаба мотивация за промяна в криминалното поведение,като съществуват неустойчиви криминални нагласи.Посочено е още,че лесно се влияе от криминалното обкръжение,обичайните му дейности го подтикват към извършване на правонарушения,а начинът му на живот може да бъде определен като безразсъден и рисков.

По отношение на уменията му за мислене е изтъкнато,че К. не разпознава проблемите си и не осъзнава последствията от собствените си действия,а като негови ресурси са отразени трудоспособната му възраст и подкрепящата го семейна среда-семеен,с три непълнолетни 2 деца,с постоянна трудова заетост в строителството.

На последно място е посочено,че към момента не е осъществен принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието поради това,че режимът му не е изменен на лек и целите на наказанието не са постигнати.

Становището на началника на затвора е,че не са налице предпоставките за предсрочното освобождаване на осъденото лице,тъй като целите и задачите,заложени в плана на присъдата,не са изпълнени,дефицитите по проблемните зони не са преодолени,риска от рецидив и вреди е в непроменени стойности и прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена.

С оглед на така изложеното настоящият съдебен състав споделя извода на първата инстанция,че е налице формалната предпоставка на чл.70,ал.1,т.1 от НК ,тъй като лишения от свобода К. е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание,каквото е изискването на закона,но досежно обосноваване на извода,че са налице и предпоставките по чл.439а от НПК, в конкретния случай липсват убедителни доказателства за поправянето на осъдения.

От становищата и докладите се установява,че при него корекционния процес не е завършил,все така е налице риск от вреди за обществото и риск от рецидив в средни стойности и продължават да съществуват проблемни зони,за преодоляването на които корекционния процес следва да продължи.

Това дава основание и на настоящият съдебен състав да приеме,че макар и да е постигнат известен напредък в корекционният процес,то продължават да съществуват проблемни зони,които препятстват извод за положително развитие на личността,което да е необратимо.Не могат да бъдат пренебрегнати и данните,че през целия период на изтърпяване на наказанието рискът от вреди към обществото и от рецидив е останал константен в средния диапазон.

Трудовата му активност идва да покаже,че макар при К. да е започнал процес на поправяне,то той не е завършен предвид наличието на посочените по-горе дефицити,които е необходимо да бъдат преодолени,така че да се направи извод за завършена и необратима промяна у осъдения и да се приложи в цялост прогресивната система за изпълнение на наказанието.

Положителните отзиви за дейността на лишения от свобода К. като общ работник в „Морски дар“ с поет ангажимент да бъде назначен на работа след освобождаването му е обстоятелство,което следва да бъде ценено от затворническата администрация при преценката за неговата бъдеща ресоциализация,но само по себе си не е от естество да доведе до искания от осъдения резултат при наличието на посочените по-горе дефицити и констатирани риск както от вреди за обществото,така и от рецидив,за преодоляването на които корекционната дейност следва да продължи.

Водим от горното САС

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.01.2026 год. на СГС,НО,13 състав, по НЧД № 645/26 год.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4