Определение № 258 от 30.05.2024, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 258 гр. В., 29.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно частно гражданско дело № 20241300500166 по описа за 2024 година

Делото е образувано по частна жалба на И. К. И. чрез адв. Р.И. против Определение №2127 от 15.12.2023г. по гр.д. №1721/23г. на ВРС , с което е оставено без разглеждане като недопустимо и върнато поради просрочие възражение по чл.414,ал.1 ГПК против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК под №918 от 31.08.2023г. по ч.гр.д. №1721/2023г. на ВРС.

Жалбоподателката не отрича,че съобщението за издадената Заповед по чл.410 ГПК е връчено на 09.11.23г. ,а възражението по чл.414,ал.1 ГПК е подадено пред ВРС на 12.12.23г.,но твърди,че съобщението е връчено на работодателя на 09.11.23г.,а на нея лично е връчено на 15.11.23г. ,поради което счита,че законния едномесечен срок започва да тече от тази дата и възражението по чл.414,ал.1 ГПК не е просрочено.

Излага аргументи по същество относно обстоятелството,че съдът служебно следва да следи за неравноправни клаузи и при наличие на такива следва да откаже издаване на заповед за изпълнение.Твърди,че в случая са налице неравноправни клаузи по договора за кредит.

Иска от съда да отмени атакуванато определение .

Ответната по жалба страна „С. К.”ООД-С. е оспорила ч. жалба като 1 моли съда да я остави без уважение и им присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.

Намира първоинстанционното определение за правилно,тъй като срокът за обжалване започва да тече от връчване на адресата,който може да бъде и работодател,както е в случая,т.е. от 09.11.23г.,а не от момента когато адресатът е получил съобщението от работодателя-15.11.23г.

Излага аргументи по същество на ч.жалба като счита,че не са налице неравноправни клаузи в договора за кредит с жалбоподателката.

От данните по делото съдът фактическа страна. приема за установено следното от

По ч.гр.д. №1721/2023г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК под №918 от 31.08.2023г. по заявление на „С. К.”ООД-С. и длъжник И. К. И..След като длъжникът не е открит на постоянен и настоящ адрес съобщението за издадената заповед по чл.410 ГПК е връчено по месторабота на 09.11.2023г.Подадено е възражение по чл.414,ал.1 ГПК от И. К. И. чрез адв. Р.И. на 12.12.2023г.С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел,че възражението е подадено след изтичане на едномесечния срок по чл.414,ал.2 ГПК,който изтича на 11.12.2023г.-присъствен ден/понеделник/ и го оставил без разглеждане като недопустимо и го е върнал на длъжника.

При тези данни въззивния съд достигна до следните изводи:

Срокът за подаване на възражението по чл.414,ал.1 ГПК е преклузивен и не може да бъде продължаван. Жалбоподателката на практика не оспорва нито датата на връчване на съобщението за Заповедта по чл.410 ГПК09.11.23г.,нито датата на подаване на възражението по чл.414,ал.1 ГПК12.12.23г.,но твърди,че не е пропуснала едномесечния срок по чл.414,ал.2 ГПК,който според нея тече от 15.11.23г.,когато съобщението й е връчено лично на нея от работодателя.

В чл.46 ГПК е уречена процедурата по връчване книжа на друго лице,различно от адресата.В ал.1 на текста се казва,че ако не може да се връчи лично на адресата,то се връчва на друго лице,което е съгласно да го приеме.В ал.2 са посочени кои могат да бъдат другите лица,които могат да получат съобщение и измежду тях е посочен работодател.Призовката в случая е връчена на работодател като лицето,което я е получило се е подписало и е 2 уведомено за задължението да предаде на адресата.В ал.4 на чл.46 ГПК изрично се посочва,че с получаване на съобщението от другото лице се смята,че връчването е извършено на адресата.

Няма хипотеза,в която срокът да се брои от предаване на съобщението от другото лице на адресата.

В конкретния случай съобщението е връчено по месторабота на адресата на лице,което се е съгласило да получи и предаде съобщението и сроковете започват да текат от тази дата,а именно 09.11.23г.Едномесечния срок за подаване на възражение изтича на 11.12.23г./тъй като 09.12.23г. е събота-почивен ден и следващия работен ден е 11.12.23г.-понеделник/, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд,поради което възражението по чл.414,ал.1 ГПК,подадено на 12.12.23г. е подадено след изтичане на преклузивния срок по чл.414,ал.2 ГПК.

По изложените съображения ВОС счита жалбата за неоснователна,а обжалваното определение на ВРС за правилно и законосъобразно.

Изложените от страните аргументи за наличие или не на неравноправни клаузи в договора за кредит между страните са несъотносими към спора и не следва да бъдат разглеждани в това производство.

Жалбоподателката следва да заплати на ответната по жалба страна направени разноски за настоящото производство в размер на 150лв.юрисконстултско възнагражддение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2127 от

15.12.2023г. по гр.д.

№1721/23г. на ВРС , с което е оставено без разглеждане като недопустимо и върнато поради просрочие възражение по чл.414,ал.1 ГПК ,подадено от И. К.

И. чрез адв. Р.И. против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК под №918 от 31.08.2023г. по ч.гр.д. №1721/2023г. на ВРС.

ОСЪЖДА И. К. И.,ЕГН **********, със съдебен адрес:гр.С. на адв. Р.

И. да заплати на „С. К.”ООД ,ЕИК . със седалище и адрес на управление гр.С.,представлявано от управителя Н. П. П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.

3

Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –С. в едноседмичен срок от съобщението му до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4