Решение № 262029 от 29.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е гр. София, 29.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 443 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Ж.Л.С., Г.К.Б. и Р.Й.В. с предявени против З. „Б.В.И.Г.“ АД *** субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетения за претърпени неимуществени вреди, както следва:

-от Ж.С. за сумата 300 000лв., ведно със законната лихва от 15.05.2018г. до изплащането;

-от Г.Б. за сумата 50 000лв., ведно със законната лихва от 15.05.2018г. до изплащането;

-от Р.В. за сумата 26 000лв., ведно със законната лихва от 15.05.2018г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 10.11.2017г. в гр.София по ул.Банско шосе в посока от бул.Европа към кв.Банкя пътно-транспортно произшествие между т.а.Мерцедес с ДК № ******и прикачено към него полуремарке Мейлър МХВС 603 с ДК № ******, управляван от Д.Р.Д., и л.а. Ситроен Ксара с ДК № ******, причинено виновно от водача на товарния автомобил. Ищцата Ж.С. била водач на лекия автомобил, а ищците Г.Б. и Р.В. пътници в него. Твърдят от произшествието да са им причинени телесни увреждания и във връзка с това претърпели неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и страдания. Първата ищца получила контузия на главата, разкъсно-контузна рана на челото вляво; контузия в гръдно-поясния сегмент на гръбначния стълб; контузия на главния мозък; травма на нервните коренчета на шийния отдел на гръбначния стълб, а като последица от черепно-мозъчната травма получила посттравматична епилепсия. Твърди да изпитва постоянно силно главоболие, придружено на моменти с гадене и замайване, нестабилност при ходене, както и епилептични пристъпи.

Изключително трудно преодоляла стреса, предизвикан от пътно-транспортното произшествие, страхува се да управлява автомобил, не спи спокойно, станала много чувствителна. Състоянието й налагало прием на силни обезболяващи медикаменти, поради което бързо се уморявала и била непълноценна. Оздравителния процес бил бавен и дълъг и не е приключил към момента. Втората ищца получила контузия на главата с хематом в дясно теменно; навяхване на шията; контузия на дясното рамо със зачервяване и охлузване; конюнктивит на дясното около и сътресение на главния мозък. Твърди дълго време след произшествието да е изпитвала силно главоболие, придружено на моменти с гадене и замайване, както и необходимостта от носене на шийна яка. Изключително трудно преодоляла стреса, страхува се да излиза навън, не спи спокойно, станала много чувствителна.

Поради състоянието си вземала силни обезболяващи медикаменти, които водели до бърза уморяемост и непълноценност. Третият ищец получил контузия на гръдния кош и повърхностна травма на устните и устната кухина с охлузване на скулата и устата. Твърди тези увреждания да му причиняват силни и продължителни болки в областта на главата и гръдния кош, изпитвал затруднения в бита. Оздравителния процес бил много дълъг и възстановяването бавно. Също трудно преодолял стреса от произшествието, страхувал се да излиза навън, имал нарушения в съня, станал много чувствителен, а продължителния процес на оздравяване водел до срив на самочувствието и тежък психически шок.

Исковете са насочени против ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за произшествието водач.

Ответникът оспорва произшествието да е осъществено при обстоятелствата посочени в исковата молба, съответно застрахования при него водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД.

Оспорва ищците да са получили твърдяните травматични увреждания, конкретно оспорва твърдението на ищцата Ж.С. да е получила като последица от ПТП посттравматична епилепсия. Излага доводи за прекомерност на претендираните обезщетения. Навежда възражение за съпричиняване с твърдение ищците да са били без поставени обезопасителни колани в нарушение на чл.137а ЗДв.П.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.

Уважаването на иска предпоставя доказване фактическия състав на чл.45 ЗЗД от застрахования при ответника водач-противоправно деяние, настъпване на вреди и причинна връзка между деянието и вредите, подлежащи на доказване от ищците. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на прекия причинител се предполага, поради което оборването на законовата презумпция е в доказателствена тежест на ответника.

Не се спори сключен и действащ към деня на произшествието договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността за вреди на Д.Р.Д., като водач на т.а.Мерцедес с ДК № ******с прикачено към него полуремарке Мейлър МХВС 603 с ДК № ******.

Не се спори и относно настъпването на 10.11.2017г. в гр.София по ул.Банско шосе на пътно-транспортно произшествие между управлявания от застрахования товарен автомобил с прикаченото полуремарке и управлявания от ищцата Ж.С. л.а. Ситроен Ксара с ДК № ******. Пътници в лекия автомобил били Г.Б. и Р.В..

По случая е било образувано досъдебно производство, прекратено с постановление от 09.03.2018г. на прокурор при СРП поради това, че получените от пострадалите травми съставляват леки телесни повреди и като такива са изключени като обективен признак на престъпния състав по чл.343, ал.3, пр.последно, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК. Независимо от причината за липса на основание за търсене на наказателна отговорност, съдът, разглеждащ гражданско-правните последици от деянието, следва да извърши самостоятелна преценка на обстоятелствата по извършването на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД.

Относно механизма на произшествието са събрани писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.Г. и К.С., както и заключение на вещо лице по САТЕ, неоспорена от страните и кредитирана от съда. От същите по непротиворечив начин се установява, че на посочената дата т.а. Мерцедес с прикаченото полуремарке се движил по ул.Банско шосе в посока към гр.Банкя в дясна пътна лента. В района на № 13, където се намира фирма „Еко бул“ навлязъл в лявата пътна лента с намерение да извърши маневра „завиване на ляво“ и навлизане на територията на фирмата със скорост около 20.84 км./ч. В същото време зад него попътно се движил л.а.Ситроен Ксара. Вследствие намаляване на скоростта на товарния автомобил, в този момент все още по дясната пътна лента, водачката на лекия автомобил предприела изпреварване, като се преустроила върху лентата за насрещно движение. Движила се със скорост около 50.95 км./ч. В момента на навлизане на товарния автомобил в лявата лента като начало за завиване лекият автомобил отстоял от него на 24.44м. Възприемайки възникналата опасност водачката направила опит да предотврати удара чрез отклоняване на автомобила на ляво с навлизане в БУС лентата за движение в обратна посока, но не успяла и последвал удар с предната дясна част на л.а.Ситроен в предната лява зона на товарния автомобил, като последица от който автомобилът се завъртял в посока на часовниковата стрелка и след оставена следа от задиране и протектор от спукана дясна предна гума се установил в покой. Според заключението на вещото лице по САТЕ причина за произшествието са субективните действия на водача на товарния автомобил, който преди да предприеме маневрата завиване на ляво е следвало да пропусне попътно движещият се от лявата му страна лек автомобил, за наличието на който е имал видимост. Предвид опасната зона от 24.22м. ударът за лекия автомобил е бил непредотвратим посредством аварийно спиране.

С поведението си застрахованият водач на товарния автомобил виновно е нарушил чл.25, ал.1 ЗДв.П, задължаващ водачите преди да предприемат каквато и да е маневра, в случая завиване на ляво с цел навлизане в крайпътен имот, да се убедят, че няма да създадат опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извършат маневрата при съобразяване тяхното положение, посока и скорост на движение. Налице е фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо пораждане отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените вреди.

Разпоредбата на чл.137а ЗДв.П задължава водачите и пътниците в МПС, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които превозните средства са оборудвани. В тази връзка не е спорно лекият автомобил да е бил оборудван с предпазни колани.

Ищцата Ж.С. е управлявала автомобила, ищцата Г.Б. е била пътник на задна дясна седалка, а ищецът Р.В. пътник на предна дясна седалка.

Вещото лице по изслушаната СМЕ не е категорично в изводите си дали към момента на произшествието ищците са били без или с поставени обезопасителни колани. С оглед неговия механизъм, движението на телата вътре в купето и естеството и тежестта на получените травматични увреждания сочи, че най-вероятно първата ищца е била с поставен обезопасителен колан, а по отношение останалите двама ищци, че установените при тях травми са възможни и при поставен колан, т.е. и да не са били с колани пак биха получили същите увреди. По делото е разпитан свидетелят П.Г., очевидец на произшествието, който, след като видял удара между двете превозни средства, се насочил към лекия автомобил и предприел действия по изключване на газовата уредба, с която бил оборудван. Според показанията му в момента, в който стигнал до колата намиращите се вътре лица не били с колани, но сочи, че били в съзнание и контактни и е възможно да са ги откачили докато сам той дойде.

Едновременно с това сочи, че видимостта вътре в купето е била затруднена поради наличието на пушек и пара.

Тези доказателства не установяват по несъмнен начин ищците да са били в неизпълнение на задължението по чл.137а ЗДв.П, то да се намира в причинна връзка с произшествието и обективно да е допринесло за настъпване на вредните последици, поради което наведеното от ответника възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се приеме за неоснователно.

Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД, чийто размер се определя в зависимост от конкретни обективни обстоятелства свързани с увреждането и личността на пострадалия /ППВС № 4/1968г./.

От събраните по делото писмени доказателства /медицински документи/, показанията на разпитаните свидетели С.С., С.А.и А.С., както и от заключението на вещо лице по изслушана СМЕ се установява, че в резултат на произшествието всеки от ищците е получил травматични увреждания.

Ищцата Ж.С. получила черепно-мозъчна травма, състояща се от следните компоненти-мозъчно сътресение и разкъсно-контузна рана в лява челна област на главата с дължина около 1.5 см.; гръбначна травма изразяваща се в множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб-дисторзио коли и травма на гръдния кош изразяваща се в контузия без данни за счупване на ребра. По своя медико-биологичен характер травматичните увреждания съставляват временно разстройство на здравето неопасно за живота, които в своята съвкупност и поотделно са причинили болки и страдания. Мозъчното сътресение е било лека степен и преминало с количествено нарушение на съзнанието /зашеметяване, объркване/ без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние /кома/. Наличните такива и показанията на св.Г. сочат, че непосредствено след инцидента ищцата е била в съзнание и контактна. При извършените медицински изследвания при постъпване в болнично заведение в същия ден не са установени травматични промени в мозъчния паренхим, както и травматични кръвоизливи под и над твърдата мозъчна обвивка. Установена е анахроидна киста в дясната темпорална /слепоочна/ област с размери 38/12мм., която е вродена. След около месец от изписването на 10.12.2017г. получила припадък в дома си, а по-късно през м.01.2018г. след проведено ЕЕГ било установено огнище от иритативен тип вдясно задно темпорално с поставена диагноза „големи епилептични припадъци, с малки припадъци или без тях, неуточнени”, поради което настанена за лечение в МБАЛ „Св.Наум” гр.София за периода 19.01.2018г.-22.01.2018г.