Решение № 19245 от 14.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19245 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20261110105850 по описа за 2026 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните вземания: 173,16 евро (338,68 лв.), представляваща главница по Договор за потребителски кредит 392435/28.01.2020г., ведно със законната лихва за период от 23.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 51,54 евро (100,80 лв.), представляваща законна лихва за периода от 29.10.2020г. до 15.09.2025г., сумата 17,73 евро (34,67 лв.), представляваща договорна лихва за периода от 28.01.2020г. до 28.10.2020г., сумата 59,64 евро (116,65 лв.), представляваща неустойка, сумата 86,85 евро (169,86 лв.), представляваща такса, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № № 800/2025г. по описа на РС Оряхово.

Ищецът „АПС БЕТА България“ ЕООД твърди, че на 28.01.2020г. е сключен Договор за потребителски кредит № 392435 между „Сити кеш“ ООД и И. И. Б., по силата на който страните се договорили кредитодателят да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 400 лв., при фиксиран лихвен процент – 40,05% и ГПР – 48,25 %, а кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 9 вноски, в срок до 28.10.2020 г. Посочва, че договорът за потребителски кредит е сключен по електронен път по реда на ЗПФУР и в съответствие със ЗПК. Твърди, че кредитодателят е изпълнил надлежно задълженията си по договора, като е превел на ответника договорената заемната сума, но последният не я върнал на падежа, ведно с договорените лихви, поради което изпаднал в забава и дължал мораторно обезщетение в размер на законната лихва от датата на падежа на задължението. Твърди, че на 05.04.2023г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Сити кеш“ ООД, като цедент, и „АПС БЕТА България“ ЕООД, като цесионер, по силата на който задълженията на ответника, произтичащи от Договор за потребителски кредит от 28.01.2020г., са прехвърлени на „АПС Бета България" ЕООД.

1

Сочи, че е надлежно упълномощен по договора за цесия да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, което е направил извънсъдебно, евентуално – моли съдът да зачете, че длъжникът е уведомен за цесията с приложено към исковата молба уведомление. Твърди, че поради непогасяване на дължимите суми по кредита, „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД е подало на Заявление до Софийски районен съд за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано частно гражданско дело № 800/2025г. по описа на РС - Оряхово, и е издадена Заповед за парично изпълнение. С оглед дадените от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове. Моли съдът да установи дължимостта на вземанията, така както са обективирани в заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът И. И. Б., чрез назначения особен представител, е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че процесния договор за кредит е нищожен, поради противоречие със закона. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

По исковете за главница и договорна възнаградителна лихва с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за потребителски кредит, сключен при спазване изискванията на ЗПК и ЗПФУР, както и съдържанието на същия, в това число и размер на договорната възнаградителна лихва – за което обстоятелство страната не сочи доказателства; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил, сумата по отпуснатия потребителски кредит - за което обстоятелство страната не сочи доказателства; 3/ настъпила изискуемост на вземанията по кредита; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени; 5/ валидно прехвърляне на вземанията по договор за цесия между стария и новия кредитор и уведомяване на длъжника за извършване на цесията.

В тежест на ответника, при доказване на посочените обстоятелства, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставки за спиране и прекъсване на давността.

По иска за мораторна лихва в размер на законната лихва с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава (настъпване на падежа при срочни задължения или изпращане на покана, получена от длъжника за изпълнение на задължението – при безсрочни задължения) и размера на лихвата.

В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане.

За преценка основателността на претенциите, съдът съобрази следното:

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) - чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на 2 договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл.

10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК- това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

Законът за потребителският кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл.

5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече.

Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да докаже, че е: 1. изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3 получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.

Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано 3 на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, закона – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.

Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП).

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.

Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл.

18, ал. 3 ЗПФУР, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е установено възникването на облигационно правоотношение между ответника и „Стик Кредит“ АД по действителен договор за потребителски кредит, сключен от разстояние. Това е така, тъй като в процесната хипотеза ищецът не установи в хода на процеса по реда на пълното и главно доказване, /въпреки изрично дадените от съда указания на страната по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК/, че заемодателят е предоставил на заемателя необходимата преддоговорна информация, нито, че е получил неговото съгласие за сключване на договора. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил срокове по чл. 12 и че е получил съгласието на потребителя за сключването на договора. Както се посочи, за доказване на електронни изявления се прилага специалният закон ЗЕДЕУУ, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат съгласно чл. 18, ал. 3 ЗПФУР доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Несъмнено сключеният по описания в исковата молба начин договор за кредит представлява електронен документ – предоставянето на интернет страницата на кредитора на договор за кредит и потвърждаването му от кредитополучателя чрез натискането на определен бутон представляват по естеството си електронни изявления (касае се до словесни изявления в цифрова форма, обективирани чрез общоприет стандарт за преобразуване и представяне на информацията по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ), с възможност за тяхното възпроизвеждане. Доколкото този документ безспорно не съдържа характеристиките на усъвършенстван или на квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че той е подписан с обикновен електронен подпис – с оглед на това, че съдържанието му включва посочване на страните по договора като автори на документа с техните индивидуализиращи данни. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, но само когато това е уговорено между страните, т.е. законът регламентира възможност по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена стойността на саморъчен - така приетото в Решение № 53/06.01.2023 г. по в. гр. д. № 4221/2022 г. на СГС, III Б въззивен състав, и др.