Решение № 31 от 04.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Теодора И. при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100505000 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца М. Д. Д. срещу решение от 17.01.2022 г. по гр.д. №27854/2022 г. на Софийския районен съд, 160 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ЗД „Б.И.“ АД осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 вр. чл.45 ЗЗД за разликата над сумата от 3000,00 лв. до пълния претендиран размер от 15 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на причинени травматични увреждания вследствие от ПТП, реализирано на 08.11.2021 г., около 11:30 ч., в гр. София, на кръстовището на бул.

„Ломско шосе“ и ул. „Христо Силянов“, по вина на водача на л.а. „Ауди“, рег. № СВ **** КХ – В.А.В., чиято „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е била застрахована при ответното дружество към датата на произшествието, ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. до окончателното изплащане, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, поради което и размерът на присъденото обезщетение е за неимуществени вреди е занижен. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗД „Б.И.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира разноски.

Решението на СРС в частта, в която предявеният осъдителен иск е уважен до размера на сумата от 3000,00 лв., не е обжалвано от ответника, поради което е влязло в сила в тази му част.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

Тъй като решението на СРС е влязло в законна сила в посочената по-горе част, то основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо, поради което спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

От представената по делото епикриза, издадена от ВМА – МБАЛ София се установява, че при процесното ПТП ищецът е получила: контузия на главата, мозъчно сътресение, като му е проведено консервативно лечение.

От показанията на свид. Б.Г. се установява, че при процесното ПТП ищецът е ударил главата си и на следващия ден, след като е дошъл на работа, не се е чувствал добре, поради което е извикана линейка и по спешност е закаран в болница, където е престоял няколко дни, след което е бил в болничен 2 седмици. Свидетелят сочи още, че ищецът се е възстановил чак 1 месец след катастрофата, като през цялото време му се е гадело, повръщало му се е и го е боляла главата, бил си през цялото време в къщи, не е излизал.

От приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: Мозъчно сътресение, контузия на главата, като няма данни пострадалият да е изпадал в пълно безсъзнание - кома. Вещото лице сочи още, че мозъчното сътресение е най-леката степен на закрита черепно-мозъчна травма, като при леките форми /както в процесния случай/ се отбелязват паметови нарушения, амнезия кратковременна дезориентираност, световъртеж и др., главоболие и повръщане, световъртеж, светобоязън, а по-късно – усилени вегетативни рефлекси, главоболие, безсъние, световъртеж и др., които при спазване на необходимия режим и лечение са налице за около 20-25 дни. Вещото лице сочи още, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и диагностицираното при ищеца сътресение. От заключението се установява още, че на ищеца е проведено консервативно лечение в болнично заведение, но липсва допълнителна медицинска документация за установяване точната продължителност на лечебния и възстановителен процес.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпяла телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна 2 травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

Съдът, при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че травмите на ищеца са били без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката не е била значителна, че на ищеца е проведено само консервативно лечение, периодът на възстановяване е с кратка продължителност, както и че все пак се е налагало ограничителен режим на пострадалия. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил на 34 години, т.е. в млада възраст, а прогнозата е напълно благоприятна – ищецът е напълно възстановен.

С оглед на изложеното по-горе, съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 6000,00 лв.

Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за сумата над 3000,00 лв. до 6000,00 лв., като на ищеца бъде присъдена допълнително сумата от 3000,00 лв., а в останалата част, в която искът е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, решението следва да бъде потвърдено. Решението следва да се отмени и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за разликата над сумата от 408,00 лв.

С оглед с изхода на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното производство в общ размер на сумата от 120,00 лв., и адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА, в размер на сумата от 360,00 лв., и разноски във въззивното производство в размер на сумата от 60,00 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 370,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №741 от 17.01.2023 г., постановено по гр.д. №27854/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, офис 5 – чрез адв. П., срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за разликата над сумата от 3000,00 лв. до сумата от 6000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на причинени травматични увреждания вследствие от ПТП, реализирано на 08.11.2021 г., около 11:30 ч., в гр. София, на кръстовището на бул. „Ломско шосе“ и ул. „Христо Силянов“, по вина на водача на л.а. „Ауди“, рег. № СВ **** КХ – В.А.В., чиято „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е била застрахована при ответното дружество към датата на произшествието, и в частта, в която М. Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул.

****, офис 5 – чрез адв. П., е осъден да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски за разликата над сумата от 408,00 лв., и вместо него постановява:

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, офис 5 – чрез адв. П., на основание чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД допълнително сумата от 3000,00 лв. /или разликата над присъдените 3000,00 лв. до размера от 6000,00 лв./, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП, осъществено на 3

08.11.2021 г. в гр. София.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, офис 5 – чрез адв. П., на основание чл.78 ал.3 ГПК допълнително сумата от 120,00 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 60,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, да заплати на адв. Т. П. , адрес: гр. София, ул. ****, офис 5, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА допълнително сумата от 360,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, и сумата от 370,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4