Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 232 от 26.11.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело от общ характер 5497/2025
Вид
Присъда № 232
Подписан
26.11.2025
В сила
12.12.2025
Състав
Габриел Росенов Русев

Цитирани разпоредби

Мотиви към Присъда № 232/26.11.2025г. по НОХД № 5497/ 2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, Наказателно отделение, 24 наказателен състав

Районна прокуратура- Пловдив е внесла обвинителен акт срещу:

Х. Н. С. родена на **** в гр. П., обл.П., живуща в гр. П., ул. "С." № *, ет.*, ап.**, б., българско гражданство, образование - седми клас, грамотна, безработна, неомъжена, не осъждана, ЕГН **********, за това, че на 25.08.2024г в гр.П., в съучастие и като извършител с Ат. С. Ч., ЕГН:

********** – извършител, е запалила имущество със значителна стойност – а именно – лек автомобил марка БМВ модел „5 ЕР РЕЙХЕ“ с рег.№ ****** на стойност 13 680,00лв /тринадесет хиляди шестстотин и осемдесет лева/ собственост на Л. Ф. М. ЕГН ********** - престъпление по чл.330 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК и срещу

Ат. С. Ч. роден на **** год. в гр.П., обл.П., живущ в гр.П., ул.“Ст. М.“ № **, б., българско гражданство, образование - неграмотен, работещ в строителството, неженен /живущ на семейни начала/, осъждан, ЕГН **********, за това, че на 25.08.2024г в гр.П., в съучастие и като извършител с Х. Н. С. ЕГН ********** - извършител е запалил имущество със значителна стойност – а именно – лек автомобил марка БМВ модел „5 ЕР РЕЙХЕ“ с рег.№ ****** на стойност 13 680,00лв /тринадесет хиляди шестстотии и осемдесет лева/ собственост на Л. Ф. М. ЕГН ********** - престъпление по чл.330 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура, предвидена в глава 27 от НПК по чл.371 т.2 от НПК. С определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В открито съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят на Районна прокуратура- Пловдив, поддръжа повдигнатото обвинение и моли подсъдимите да бъде признати за виновни и да им се наложи наказание „лишаване от свобода“.

В открито съдебно заседание, повереника на частния обвинител и частния обвинител считат, че подсъдимите са извършили престъплението.

В открито съдебно заседание, подсъдимите се явяват лично. Сочат, че се 1 признават за виновни. Изразяват съжаление за стореното от тях. Молят съда да измени реда на съдебното следствие, което да протече по глава 29 от НПК, като признава всички факти и обстоятелства посочени в обстоятелствената част от обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тези факти и моли съда да ползва самопризнанието при постановяване на присъдата. В последната си дума, молят за минимално наказание.

В открито съдебно заседание, защитниците на подсъдимите желаят разглеждането на делото по реда на глава 29 от НПК по чл.371 т.2 от НПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Х. Н. С. е родена на **** в гр. П., обл.П., живуща в гр. П., ул. "С." № *, ет.*, ап.**, б., българско гражданство, образование - седми клас, грамотна, безработна, неомъжена, не осъждана, ЕГН **********.

Подсъдимият Ат. С. Ч. е роден на **** год. в гр.Пловдив, обл.Пловдив, живущ в гр.П., ул.“Ст. М.“ № **, б., българско гражданство, образование неграмотен, работещ в строителството, неженен /живущ на семейни начала/, неосъждан, ЕГН **********.

В периода 2020 г.- 2023 г. св. Л. Ф. М. живеела със съпруга си и сина си – св. Н. М. М. в Г., където и тримата работели. През 2023 г. родителите се прибрали обратно до ма си, в кв.С. в гр.П., а св.Н. М. останал да живее и работи в Г., където заживял на семейни начала с подс. Х. Н. С.. През месец 03.2024 г. подсъдимата му дала сумата от 8000 евро, за да купят от Г. л.а.

„БМВ“ /който да ползва М., тъй като тя вече притежавала л.а. „Мазда“ с рег.

№ *******. М. закупил с дадената му сума л.а. „БМВ -5“, който закарал до България, където автомобила бил регистриран като собственост на майка му – св.Л. М. в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив с ДК № ******.

Реално автомобила обаче ползвал св.Н. М. и с него често пътувал от Г. до България и обратно. В този период отношенията между подс. С. и М. се влошили, тъй като неговите родители отказвали да контактуват с нея, тъй като била с 10 години по-голяма, отделно от това, работела и издържала семейството основно обвиняемата, поради което и се разделили, като М. се прибрал в дома на родителите си в гр.Пловдив.

На 18.08.2024 г. подс.С. се завърнала в Р.България с личния си автомобил „Мазда“ с немски регистрационен номер и отседнала в хотел. През следващите четири дни се видяла и разговаряла със свои близки, приятели и роднини, сред които и чичо й – подс. Ат. С. Ч., на когото се оплакала от бившия си приятел. Вечерта на 24.08.2024 г. след 18.00 ч. подс.Х. С. отишла до дома на чичо си /подс.Ч./ в кв.Х. А. М. в гр.П. / на ул.Ст. М.“ **/. По това време там се намирал и св.К. М.. Подсъдимата пила кафе, а мъжете ракия.

След полунощ, а именно в малките часове на 25.08.2025 г. обвиняемата предложила да се разходят из града с нейния автомобил и М. и Ч. се съгласили.

2

Тримата се качили в л.а. „Мазда“, който управлявала подсъдимата С., като на предна дясна седалка стоял подс. Ч., а на задната седалка – св.М..

Докато пътували, двамата подсъдими решили да отмъстят на св.М., като увредят автомобила му. Свидетелят М. не чул този разговор, тъй като стоял отзад, а в автомобила била включена силно музикалната уредба. Подсъдимата спряла да зареди с гориво автомобила си на бензиностанция „Лукойл“ – намираща се в близост до магазин Кауфланд на Цариградско шосе в гр.П.. Там не само заредила, но и извадила от багажника пластмасова туба от 3 л. и помолила служителя на бензиностанцията да я напълни с бензин. След това потеглила с автомобила в посока кв.С., ул.“С.“ № */където живеел св.Н. М. с родителите си/ и където стоял паркиран на улицата неговия л.а. „БМВ“ и спряла наблизо, на съседна улицата. Двамата подсъдимите излезли от л.а.

„Мазда“ като Ч. взел тубата с бензин и казал на св.М. да ги изчака. След това се отправили пеша в посока ул.“С.“ № ** гр.П., където подс.Ч. облял с бензин л.а. „БМВ“ с ДК № ******, а подс. С. го подпалила и избягали. От съседи бил подаден сигнал на тел.112 за горящ лек автомобил, но до пристигане на пожарната, същият напълно изгорял.

Видно от заключението на назначената автооценъчна експертиза се установява следното: пазарната стойност на лек автомобил марка „МБВ“ модел „5 ЕР РЕЙХЕ“ с рег. № ****** към момента на инкриминираното деяние е 13680 лв.

Видно от заключението на назначената химическа експертиза се установява следното: при проведените анализи се установи, че течността – обект изследването има обем от 57 мл. и представлява автомобилен бензин А-95Н. Бензините са смеси от петролни въглеводороди, които са леснозапалими и устойчиво горими /ЛЗТ са тези с пламна температура на открит тигел под 62 градуса/. Тубата се предаде за следващи дактилоскопно изследване /химическото изследване се проведе по начин позволяващ това диктилоскопно изследване.

Действията на подсъдимите били заснети от охранителни камери на бензиностанцията и на частен дом в близост до местопроизшествието.

От обясненията на подсъдимата С. дадени в хода на досъдебното производство се установява, че същата се признава за виновен, съжалява за случилото се. На първо място следва да се посочи, че обясненията на подсъдимата имат двояка функция- първо представляват защитна теза, чрез прокарване на защитна версия и линия, и второ представляват годно гласно доказателствено средство, за установяване на обективната истина по делото.

Поради това, съдът следва да цени обясненията на подсъдимия с голяма доза критичност и да ги подложи на обстоен, задълбочен и прецизен анализ, като ги съпостави, както поотделно, така и с останалите събрани по делото доказателства. Съдът намира, обясненията на подсъдимата за логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите събраните по делото доказателства. Всъщност, подсъдимата не отрича, а 3 признава описаната в обвинителния акт на Районна прокуратура- Пловдив, фактическа обстановка, а и същата не се опровергава от други събрани по делото доказателства. В пълен унисон са с показанията на всички разпитани по делото свидетели, както и с другите събрани писмени доказателствени средства. Ето защо, обясненията на подсъдимия следва да се кредитират като годно гласно доказателствено средство и да им се предаде доказателствена тежест.

Подсъдимият Ч. се възползва от правото си да не дава обяснения по делото, поради което същите не могат да бъдат подложени на анализ и преценка за тяхната достоверност.

От показанията на пострадалия свид. Л. М. и свид. Н. М. и свид. К. М. се установява времето, мястото, начинът и авторът на извършеното престъпление. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са логични и последователни, а и се подкрепят и са в унисон с другите събрани по делото доказателства. Показанията им са правдиво звучащи, с липса на индиции за предубеденост, изцяло са в синхрон с обясненията на подсъдимите, и с показанията на другите разпитани по делото свидетели.

Всъщност, показанията им не се опровергават от други събрани по делото доказателства. Ето защо, съдът им предава доказателствена стойност.

Видно от заключението на назначената автооценъчна експертиза се установява следното: пазарната стойност на лек автомобил марка „МБВ“ модел „5 ЕР РЕЙХЕ“ с рег. № ****** към момента на инкриминираното деяние е 13680 лв.

Видно от заключението на назначената химическа експертиза се установява следното: при проведените анализи се установи, че течността – обект изследването има обем от 57 мл. и представлява автомобилен бензин А-95Н. Бензините са смеси от петролни въглеводороди, които са леснозапалими и устойчиво горими /ЛЗТ са тези с пламна температура на открит тигел под 62 градуса/. Тубата се предаде за следващи дактилоскопно изследване /химическото изследване се проведе по начин позволяващ това диктилоскопно изследване.

Съдът изгради своите фактически изводи и въз основа на извършените действия по разследването –оглед на МП, протокол за оглед на МП, претърсване и изземване 2бр., протокол за доброволно предване, характеристична справка, справка за съдимост.

В конкретния случай, след като прецени, че доказателствените материали от досъдебното производство еднопосочно подкрепят признанието на подсъдими т е , съдът основа фактическите си изводи на него и на подкрепящите го по съдържание и насоченост доказателства.

Събраните по делото гласни доказателствени средства се подкрепят от събраните по делото писмени доказателствени средства, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства. Съдът, изгради 4 своите фактически изводи и въз основа на предявените по реда на чл.284 от НПК, веществени доказателства.

В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия, относно времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, както и досежно неговия автор. Доказателствените източници еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимите в съдебното производство и по аргумент на противното по чл. 305, ал.3 НПК, не се налага по-детайлното им обсъждане.

След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е изразил становището си по съответствието на самопризнанията на подсъдимите с годните доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, съдът не следва да извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт.

Решаващият аргумент за това се извежда от същностната характеристика на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, което допуска изключение от принципите за непосредственост и устност в наказателния процес. В рамките на компетентността си , съдът е разгледал делото в съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, като е извършил преценка, че така изброените доказателствени материали, имат отношение към самопризнанието на подсъдимите и го подкрепят.