Акт № 2390 от 02.11.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 2390

Сливен, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - V състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА административно дело № 20267220700398 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 от Административно процесуалния кодекс / АПК/ във връзка с чл. 231, ал. 1 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на И. С. Х. от [населено място] срещу Заповед № 1983к-1249 от 18.06.2026 г. на Директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението“, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 227 от ЗМВР е прекратено служебно правоотношение на д. с. от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, тъй като служителят - с. п. И. С. Х. не се е явил да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14 дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение и не е представил доказателства, че срокът не е спазен по уважителни причини.

В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна и постановена при съществено нарушение на административно-производствени правила. Изтъква, че заповедта противоречи на нормата на чл. 345, ал. 1 от КТ. Иска се отмяна на заповедта и възстановяване на работа на предишната длъжност. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно и своевременно призован не се явява. Представлява се от упълномощен а. - Е. Ч. - САК, който поддържа изцяло жалбата и моли съда същата да бъде уважена по съображения, изложени в нея и в съдебно заседание. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък. Представя подробни писмени бележки.

Ответникът по жалбата - Директор на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението“, редовно и своевременно призован не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище по жалбата, подадено от г. ю. Ц. А. и от г. ю. М. М., с което се оспорва жалбата. Излагат се подробни съображения. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендирания от другата страна адвокатски хонорар.

Административен съд гр. Сливен, в настоящия си състав, като взе пред вид изложеното в жалбата, становището на пълномощника на жалбоподателя изразено в съдебно заседание, становището изразено в писмения отговор от процесуалните представители на ответника по жалба и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият И. С. Х. е д. с., м. и. - с. п. в Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението“ - К. към Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението“ – С. при Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР.

Със Заповед № 1983к-1215 от 13.06.2025 г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, на основание чл. 204 т. 3, чл. 197 ал. 1 т. 6, чл. 194 ал. 2 т. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) „неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, у. п. на службата“ на И. С. Х. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и на основание чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на м.и. И. С. Х., с.п. в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – К. към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – С. при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

По повод жалба до Административен съд Сливен срещу тази заповед, с решение № 1951 от 20.10.2025 г., постановено по административно дело № 408/2025 г. на Административен съд гр. Сливен е отменена Заповед № 1983к-1215 от 13.06.2025 г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР. /л.19/ С решение № 4773 от 29.04.2026 г,. постановено по административно дело № 1232/2026 г. на Върховния административен съд на Република България -Второ отделение е оставено в сила решение№ 1951 от 20.10.2025 г., постановено по административно дело № 408/2025 г. на Административен съд гр. Сливен./л. 24/

Решението на ВАС на РБългария посочено по-горе, е публикувано на официалната интернет страница на ВАС и е влязло в сила на 29.04.2026 г.

На 12.05.2026 г. решението на ВАС на РБългария е получено от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ по реда на чл. 115, ал. 1 от ПАС. /л. 18/

В докладна записка рег. № 808р-1423/27.05.2026 г. Д. на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ С. к. Д. Ч. уведомил Директор на ГДПБЗН-МВР, че на 27.05.2026 г. е провел телефонен разговор с И. С. Х., който се интересувал кога ще започва работа. В отговор к. Ч. уведомил Х., че ще проучи обстоятелствата относно решението за възстановяването му на длъжност и ще информира старши експерт в отдел „ЧР“ в сектор „Административен“. /л. 16/ С молба вх. № 808000-796/02.06.2026 г., подадена от И. С. Х. е поискано същият „да бъде възстановен на предишното работно място“.

С предложение рег. № 808р-1579/10.06.2026 г. Директора на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ С. к. Д. Ч. предложил на Директор на ГДПБЗН-МВР да прекрати служебното правоотношение на държавен служител в МВР на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, тъй като И. С. Х. не се е явил за заемане на длъжността в 14 дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. /л. 14/ Със Заповед № 1983к-1249 от 18.06.2026 г. на Директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението“, на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 227 от ЗМВР е прекратено служебно правоотношение на държавен служител от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, тъй като служителят - с.п. И. С. Х. не се е явил да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14 дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение и не е представил доказателства, че срокът не е спазен по уважителни причини. В мотивите на заповедта е посочено, че съдебното решение на ВАС на РБългария е влязло в законна сила на 29.04.2026 г., служителят не се явил до 13.05.2026 г. за встъпване и заемане на длъжността, а едва с молба вх. № 808000-796/02.06.2026 г., същият е поискал да бъде възстановен на предишната длъжност. /л. 9/ Заповедта е връчена на оспорващия И. С. Х. на 24.06.2026 г. в 08.56 ч, видно от отбелязването в нея /л. 10/. Жалбата срещу заповедта е подадена от И. Х. до Административен съд Сливен на 25.06.2026 г., видно от пощенското клеймо /л. 8/ и заведена в деловодството на ГД “ПБЗН“ с рег. № 198300-4273/26.06.2026 г. /л. 6/ При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна. Заповедта е неблагоприятна за И. С. Х. и той има право на жалба против нея. Спазен е законоустановения срок за оспорването й по съдебен ред.

Като подадена от лице, имащо право на жалба и в определения срок, жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно производствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 227 вр. с чл. 159 от ЗМВР, а именно от Главен Директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, съгласно чл. 37, в ал. 1 т. 1 от ЗМВР, в който са посочени като основни структури на МВР главните дирекции. Следователно, налице е материална и персонална, нормативно установена компетентност за издаване на атакуваната заповед от настоящия ответник - Директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Актът е издаден в предвидената от закона писмена форма и е мотивиран. В него подробно са изложени фактическите и правни основания за издаването му.

Оспореният акт е постановен при правилно приложение на закона и в съответствие с неговата цел. Разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР гласи, че служебното правоотношение на държавен служител в МВР се прекратява при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14 дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Съгласно чл. 232 от ЗМВР при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение се явят в съответната структура. Когато предишната длъжност не е вакантна или е съкратена, държавните служители в МВР се възстановяват на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1.

По делото няма спор, че съдебно решение № 4773, постановено по адм. дело № 1232/2026 г. на ВАС на РБ, Второ отделение е обявено на страницата на ВАС на 29.04.2026 г. и същото е окончателно. От тази дата – 29.04.2026 г. е започнал да тече 14 - дневния срок, в който оспорващият е следвало да се яви, за да заеме длъжността, на която е възстановен. Този срок е изтекъл на 13.05.2026 г. –присъствен ден. При отмяната на незаконното уволнение на държавен служител с влязло в сила съдебно решение, същият следва да се яви на работа, за да продължи да изпълнява задълженията по предишната си длъжност. По делото няма спор, че заявлението за заемане на длъжността е подадено от жалбоподателя едва на 02.06.2026 г. По делото липсват данни, а и не се твърди да са били налице уважителни причини за неявяването на служителя за заемане на длъжността, по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Срокът по чл. 232 от ЗМВР започва да тече от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, защото от тази дата се пораждат правните последици на съдебното решение, респективно отпада действието на отменения административен акт. Заличаването на правните последици от действието на акта за прекратяване на правоотношението с предмет полагане на труд срещу възнаграждение за определен период от време поради допуснатото по силата на закона предварително изпълнение предполага нормативно регламентиране, което в българското законодателство е намерило различно разрешение в Кодекса на труда (КТ), Закона за държавния служител (ЗДСл), ЗМВР и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. При трудовите правоотношения по КТ възстановяването на работа се осъществява по силата на съдебно решение и то само ако с иска за отмяна на уволнението е предявен и уважен иск с правно основание чл. 344, ал. 2 от КТ. Заемането на работата, на която е възстановен по силата на съдебното решение се осъществява само ако работникът се яви в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Регламентацията в ЗМВР е много сходна с тази по КТ с изключение на необходимостта от предявяване на отделен иск за възстановяване на работа и относно началото на срока, в която възниква възможността за явяване да бъде заета отново заеманата позиция. В КТ тази възможност се поражда от изричното й съобщаване, а по ЗМВР от влизане в сила на съдебното решение, което в определени ситуации (като настоящия случай) не подлежи на съобщаване по общия ред за уведомяване на страните за постановяване на съдебни актове, противно на доводите в жалбата. Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно органът по назначаването е издал оспорената заповед. В хода на производството по издаване на заповедта не са допуснати нарушения на материалноправни разпоредби. Заповедта е правилна и законосъобразно постановена, пропуснат е преклузивния 14 - дневен срок за явяване за заемане на длъжността, на която жалбоподателя е възстановен, като това обстоятелство не се дължи на уважителни причини. С изтичането на този срок служителят губи възможността да упражни това свое право, а за органа по назначаване възниква основание да прекрати служебното правоотношение заради неявяването на служителя в законоустановен срок, след влизане в сила на съдебното решение за отмяна на уволнението.

Разпечатката съдържа 28 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13a7f396-d192-4b89-9ce6-9b035959882d