Решение № 253 от 25.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. София, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Деница Вълкова

Светла Букова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Р. Т. С. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200168 по описа за 2024 година

Производството пред ВКС е по реда на Глава двадесет и трета от НПК.

Образувано е по касационна жалба от подсъдимия Ц. З. С., чрез защитника адвокат П.

Е. от АК – Плевен, срещу решение № 129 от 9.11.2023 г., постановено по ВНОХД № 20234000600258/2023 г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново.

В жалбата на подсъдимия формално се релевират трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, но се излагат данни само в подкрепа на това по чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че се обжалва въззивното решение, а се навеждат доводи за неправилност на присъдата и постановяването й при съществено нарушение на процесуалните правила, които не се конкретизират, както и явно противоречие с материалния закон, което се обвързва единствено с недоволство от наложените наказания, които жалбоподателят счита за явно несправедливи, завишени и в противоречие с чл.36 и чл.37, ал.1, т.7 от НК, поради което моли ВКС да измени въззивното решение като ги намали в рамките на наложените наказания с първоинстанционната присъда, алтернативно да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказанието лишаване от свобода под установения в закона минимум с приложение на условното осъждане по чл.66 от НК.

Подсъдимият Ц. С. и защитникът – адвокат П. Е. се явяват пред ВКС и поддържат касационната жалба. Относно наведения в нея (неаргументиран) довод за допуснати съществени процесуални нарушения защитникът заявява в съдебните прения, че същите се изразяват в увеличаване на наказанията в резултат на неправилно съобразяване от въззивния съд на наложените по-тежки наказания с присъдата, постановена при първото първоинстанционно разглеждане на делото въпреки, че се касаело за съвсем различни правни норми и диспозитиви. Също за първи път в съдебните прения пред ВКС защитникът 1 изразява недоволство от обективността на досъдебното разследване, като твърди, че още тогава са унищожени важни веществени доказателства – двата леки автомобила, с които е реализирано процесното ПТП. В последната си дума подсъдимият моли за намаляване на наложените наказания.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд се явяват частните обвинители П. Л. С. и А. Л. С. с повереник адвокат Е. П., както и частният обвинител С. И. С. с повереник адвокат Р. Р., като оспорват касационната жалба и молят ВКС да остави в сила обжалваното въззивно решение.

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да бъде оставен в сила атакуваният съдебен акт.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди наведените доводи в касационната жалба и като съобрази становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 18 от 20.04.2023 г. на Окръжен съд - Плевен по НОХД № 20234400200199/2023 г. подсъдимият Ц. З. С., роден на ***** г., е признат за виновен в това, че на 05.02.2021г., към 18:20ч., на ПП І - 3 „Бяла –Ботевград“, в посока Плевен София, при км. 105+000, при управление на МПС - л.а. *** „****“, с peг. № ****, собственост на „Б. Л.“ ООД гр.София, с превишена скорост от 113 км/ч. извън населено място, след предприето изпреварване на друго попътно движещо се МПС, при движение в лентата за насрещно движение на МПС, в нарушение на чл.21, ал.1, предл.2, чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.2 от ЗДвП допуснал ПТП с движещото се в същата лента МПС „****“, с рег.№ *****, управлявано и собственост на Л. А.ов С. от гр. София с ЕГН: **********, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Л. А.ов С., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 и чл.54 от НК, след редукция с една трета по чл.58а, ал.1 от НК поради проведеното съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, му наложил наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 343г от НК първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия С. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвинението във връзка с нарушение на чл.43, т.1 от ЗДвП.

В тежест на подсъдимия били възложени направените по делото разноски.

С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, присъдата е изменена, като Великотърновският апелативен съд е оправдал подсъдимия С. по обвинението за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП относно превишената скорост, увеличил размера на наложените му наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС от една година и четири месеца на по две години за всяко от тях и потвърдил присъдата в останалата й част.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира касационната жалба за допустима – подадена е в срок, от процесуално легитимирана страна – подсъдим, в законоустановения преклузивен срок и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Относно оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:

ВКС не може да отговори подробно на така заявеното касационно основание, тъй като в тази част касационната жалба не отговаря на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК – не е посочено в какво се състоят допуснатите нарушения на процесуалните правила и защо те са съществени, а при служебната проверка за така наречените абсолютни съществени 2 нарушения на процесуалните правила по чл.348, ал.3 от НПК такива не бяха констатирани.

Процесуалната неиздържаност на оплакването не е преодоляна и по реда на чл.351, ал.4 от НПК, чрез писмено допълнение към касационната жалба, каквото в установения в посочената разпоредба срок не е подадено от подсъдимия и/или защитника. Изложените за първи път от защитника в хода на съдебните прения съображения в тази насока заобикалят принципа за състезателност по чл.12, ал.1 от НПК и затрудняват правото на защита на другите страни (прокурора и частните обвинители), което принципно изключва разглеждането им по същество като недопустими. Отделно от това те са неоснователни.

Оплакването за необективност на досъдебното разследване поради унищожаване на веществените доказателства – двата леки автомобила, с които е реализирано ПТП, не държи сметка, че по искане на подсъдимия и неговия защитник, производството пред ОС – Плевен се е развило по реда на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК, при която се съобразяват особени процесуални правила при установяване на релевантните факти. Разглеждането на делото по този ред (съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК) не само е било поискано от защитника, но в проведеното на 20.04.2023 г. разпоредително заседание, той изрично е заявил, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство, които да нарушават правото на защита на подсъдимия, както и че няма основание за събиране на нови доказателства (вж. л.81 от НОХД №199/2023 г.).

Подсъдимият С. е признал изцяло фактите по обвинението, като е сторил и нарочно волеизявление, че желае делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, при което закономерна последица от направеното самопризнание за доказването е, че събраните доказателства от досъдебното производство се ползват при постановяване на присъдата, както и на въззивното решение относно фактическите изводи по обвинението.

Отделно подсъдимият изрично е изразил съгласие със заявеното пред съда становище на защитника да не се събират доказателства за признатите факти, с които е обосновано обвинението срещу него. Поради това възражението, че досъдебното разследване не е било обективно поради преждевременно унищожаване на веществени доказателства е неоснователно. Първоинстанционният съд законосъобразно е допуснал разглеждането на делото по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК и след като съгласно чл. 372, ал. 4 от НПК е направил извод, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, при постановяване на присъдата законосъобразно е ползвал тези самопризнания без да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт.

Неоснователен е и доводът, че въззивният съд е увеличил наказанията на подсъдимия, наложени с обжалваната пред него присъда на ОС – Плевен, като недопустимо съобразил по -тежките наказания, които били наложени на подсъдимия с постановената първоинстанционна присъда при първото разглеждане на делото от същия съд. Видно от мотивите на обжалваното решение въззивният съд по никакъв начин не е коментирал първата първоинстанционна присъда, включително в частта за индивидуализация на наказанията, като наложените от него, макар и увеличени наказания спрямо тези в обжалваната пред него присъда на ОС – Плевен, са съобразени с процесуалното развитие на делото и правилото reformatio in pejus, защото са значително по - леки от наложените на подсъдимия наказания с първата присъда на ОС- Плевен и са в резултат на съответна въззивна жалба на двама от частните обвинители, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

Относно оплакването за нарушение на материалния закон:

Същото се обвързва само с наказанието, като се оспорва оценката на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и отказа на съдилищата да приложат чл.58а, ал.4, вр. чл.55 от НК въпреки чистото съдебно минало на дееца, доброто процесуално поведение и добрите характеристични данни. От обективния прочит на мотивите на обжалваното решение се установява, че нито едно от посочените в касационната жалба смекчаващи отговорността обстоятелства не е било пренебрегнато от съда, като освен така изброените, 3 въззивният съд е отчел допълнително такова, а именно по - леката форма на непредпазливата вина (небрежност), при която е извършено престъплението. На всички тези правилно отчетени в мотивите на обжалваното решение смекчаващи отговорността обстоятелства въззивният съд уместно е противопоставил отегчаващи такива, които са останали неотчетени или неоправдано подценени от първоинстанционния съд. Такива са допуснатото от дееца нарушение на правилата за скоростта по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което макар да не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, е обективен факт, който завишава степента на обществена опасност на личността на дееца като водач на МПС, както и особеностите на извършените от него административни нарушения на правилата за движението по пътищата, за които той е бил двукратно санкциониран преди датата на инцидента с пострадалия С. и които също са за управление на МПС с превишена скорост в сравнително близък период до инкриминираната дата, което самостоятелно го характеризира негативно като водач на МПС. Посочените отегчаващи вината обстоятелства и тяхната относителна тежест изключват втората кумулативно предвидена в закона предпоставка за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко на извършеното. Ето защо и поради отсъствие на кумулативните предпоставки за определяне на наказанието по алтернативно предложения от защитата ред по чл.58а, ал.4, вр. чл.55 от НК, настоящият касационен състав намира, че с отказа да определи наказанието под най - ниския предвиден в закона предел съдът не е нарушил закона, което изключва касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.