Решение № 605 от 29.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 605 гр. София, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Петър М. при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100507983 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, подадени от Л. М. М. и Б. М. М. срещу решение № 3707/13.03.2023 г. по гр. д. № 57238/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 50 състав, в частта, с която са уважени предявените по реда на чл. 422 от ГПК срещу тях от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД искове с правно основание чл. 79 ал.

1 и чл.86 ал. 1 от ЗЗД, както и в частта, с която са осъдени да заплатят разноски по делото.

Във въззивните жалби се навеждат доводи за неправилно установяване на релевантните по делото факти относно топлоснабдения имот, доколкото на процесния абонатен номер се водят две помещение – жилищен апартамент и тавански апартамент, като неясно било претенцията на ищеца за кой обект претендира цена на потребена топлинна енергия. Оспорват доказателствената стойност на изслушаната в първоинстанционното производство техническа експертиза и твърдят същата да не е обективна и достоверна.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК са депозирани отговори на въззивните жалби от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, в които изразява становище за правилност и обоснованост на съдебния акт в обжалваната му част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява 1 становище по въззивната жалба на ищеца.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. М. М. и Б. М. М., с която са предявени обективно кумулативно искове с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата 519,53 лева за главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ул. ****, тавански етаж, таванско жилище, за периода 01.05.2019- 30.04.2020г., и сумата 70,78 лева за мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.201912.05.2022г.; сумата 44,36 лева за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019-30.04.2021г., и сумата 08,46 лева за мораторна лихва върху главницата за периода 01.07.2019-12.05.2022г.; ведно със законна лихва върху главниците от 27.05.2022 г. до окончателното изплащане, при квота 1/2, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 27777/2022 г. по описа на СРС, както следва: 1) Л. М. М. дължи сумата 259,76 лева за главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ул. ****, тавански етаж, таванско жилище, за периода 01.05.2019- 30.04.2020г., и сумата 35,39 лева за мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.201912.05.2022г.; сумата 22,18 лева за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019-30.04.2021 г., и сумата 04,23 лева за мораторна лихва върху главницата за периода 01.07.2019 г. -12.05.2022 г.; ведно със законна лихва върху главниците от 27.05.2022 г. до окончателното изплащане; 2) Б. М. М. дължи сумата 259,76 лева за главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в гр.

София, ул. ****, тавански етаж, таванско жилище, за периода 01.05.2019 г.30.04.2020г., и сумата 35,39 лева за мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2019 г.-12.05.2022 г.; сумата 22,18 лева за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 г.-30.04.2021 г., и сумата 04,23 лева за мораторна лихва върху главницата за периода 01.07.2019-12.05.2022г.; ведно със законна лихва върху главниците от 27.05.2022 г. до окончателното изплащане.

Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от 2 ответника като клиент на топлинна енергия. Последният не изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл.86 ЗЗД.

Ответвникът Б. М., получил препис от искова молба с приложения на 07.12.2022 г., в законоустановения едномесечен срок, е подал отговор на искова молба. Поддържа, че не е сключвал договор и не е клиент на топлинна енергия. Оспорва ищецът да притежава лицензия за пренос на ТЕ, вкл. не притежава одобрени ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди, поради което няма основание да се позовава на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ; както и че посоченият в искова молба имот не е топлоснабден. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.

Ответвникът Л. М., получил препис от искова молба с приложения на 14.12.2022 г., в законоустановения едномесечен срок, е подал отговор на искова молба. Поддържа, че не е сключвал договор и не е клиент на топлинна енергия. Оспорва ищецът да притежава лицензия за пренос на ТЕ, вкл. не притежава одобрени ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди, поради което няма основание да се позовава на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ; както и че посоченият в искова молба имот не е топлоснабден. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.

По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.

С обжалваното решение № 3707/13.03.2023 г. по гр. д. № 57238/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 50 състав е признато за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца по 187,43 лева за главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ул. ****, тавански етаж, таванско жилище за периода 01.05.2019 г.- 30.04.2020 г., по 31,45 лева за мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2019 г.-12.05.2022 г.; по 22,18 лева за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 г.-30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху главниците от 27.05.2022 г. до окончателното им изплащане. Със същото са отхвърлени останалата част от претенциите.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на 3 първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От него се установява, че сградата, в която е процесният имот, включително същият, са топлоснабдени, поради което ответниците и настоящи жалбоподатели, в качеството си на собственици /това обстоятелство не се оспорва/ се явяват потребители по смисъла на ЗЕ и като такива се явяват обвързана от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Извършените замервания в абонатната станция, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за процесния имот са в съответствие с изискванията на действаща наредба и цени на топлинна енергия за процесния период. Действащият през същия в абонатната станция общ топломер е преминавал периодично метрологичен контрол.

Неоснователни са възраженията на въззивниците срещу изготвеното заключение по техническата експертиза. На първо място следва да се отбележи, че не са налице доказателства за наличие на предпоставки за отвод на вещото лице по смисъла на чл.

22 ГПК. Освен това експертът е защитил работата си в открито съдебно заседание, бидейки предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК. От друга страна следва да се вземе предвид, че сред поставените му задачи не е била извършване на оглед на процесния имот. .По повод възражението на въззивниците, че е работено въз основа на непредставени по делото документи, следва да се добави, че ответниците биха могли да поискат присъединяването им по реда на чл. 183 или 190 ГПК, но по делото няма данни да са се възползвали от тази процесуална възможност. В този смисъл доводите им не следва да бъдат уважени.

Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и в действащите Наредба за топлоснабдяването /отм./, Наредба №2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. От приетата по делото експертиза е видно, че за процесния имот е потребена топлинна енергия на обща стойност, която вещото лице е изчислило на сумата от 374.80 лв. лв.

4

Неоснователни и недоказани останаха твърденията на въззивниците, че на процесния абонатен номер се водят две помещения – жилищен апартамент и тавански апартамент, като неясно било претенцията на ищеца за кой обект претендира цена на потребена топлинна енергия. Във всички приети писмени документи е посочено, че процесното жилище- таван е с абонатен номер 17037.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а в частта, с която СРС е отхвърлил предявения от ищеца иск, решението е влязло в сила поради необжалването му от страна, за която е бил налице интерес за това.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна, в размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3707/13.03.2023 г. по гр. д. № 57238/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 50 състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА Л. М. М., с ЕГН:**********, и Б. М. М., с ЕГН:**********, и двамата с адрес: гр. София, ул. ****, тавански етаж, таванско жилище, да заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК, на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, разноски за въззивното производство в размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6